Какво се случва със земеделието по време на епидемия? Медиите не се интересуват

Какво се случва със земеделието по време на епидемия? Медиите не се интересуват
26-04-2021г.
13
Гост-автор

“Хм, не би трябвало да са засегнати. Реколтата се бере на открито…”
“Според мен те са сред най-слабо засегнатите от ковид.”
Такива коментари се чуват по въпроса как коронавирусът се отразява на земеделието. Каква е причината за такова отчайващо незнание?

Поначало, за последните 30 години, от медии и политици е „култивирана” неосведоменост и незаинтересованост какво се случва в земеделието. Междувременно обаче и в земеделието, подобно на здравната сфера, проблемите се натрупват невидимо и един ден ще се стоварят.

Непрекъснато се говори за икономическите ефекти от ковид. Четем колко засегнати от пандемията са ресторантският бизнес и търговските обекти, но рядко се стига по-далеч – да …

“Хм, не би трябвало да са засегнати. Реколтата се бере на открито…”
“Според мен те са сред най-слабо засегнатите от ковид.”
Такива коментари се чуват по въпроса как коронавирусът се отразява на земеделието. Каква е причината за такова отчайващо незнание?

Поначало, за последните 30 години, от медии и политици е „култивирана” неосведоменост и незаинтересованост какво се случва в земеделието. Междувременно обаче и в земеделието, подобно на здравната сфера, проблемите се натрупват невидимо и един ден ще се стоварят.

Непрекъснато се говори за икономическите ефекти от ковид. Четем колко засегнати от пандемията са ресторантският бизнес и търговските обекти, но рядко се стига по-далеч – да се говори за ефектите върху земеделието. За това как кризата в ресторантьорството и туризма се отразява върху земеделието, медиите и политиците не говорят.

През 2020 г. за подпомагане на малки и средни предприятия и производители в земеделския сектор са предприети мерки и подмерки COVID 1, COVID 2 и COVID 3. Субсидиите, с одобрение на Европейската комисия, са били пренасочени средства към Програма за развитие на селските райони 2014-2020.

От Фонд „Земеделие” не отговориха на въпроси на e-vestnik по мейла какви щети в какви сфери констатират от корона кризата и какви мерки се планират за следващ период.

Подпомагането на земеделски производители, засегнати от епидемията (мярка 21) бе свързано със

 

специфични условия на кандидатстване

 

Кандидатстващите трябваше да отговарят на три условия или поне едно от тях – да са кандидатствали за подпомагане по схеми за директни плащания през 2019 и 2020, да са били одобрени за подкрепа на пчеларите или да са бенефициенти с действащ договор по Програма за развитие на селските райони 2014-2020.

Иван Гюров отглежда десертно грозде. Не е кандидатствал за подмерките, тъй не е отговарял на условията. Лозята му са в землището на с. Брестовица до гр.Пловдив. Член е на УС на национален синдикат “Обединени Земеделски Производители” към НС “Защита”.

“Трудностите мога да разделя на две. На първо време, затварянето на държавата през пролет 2020 г. доведе до трудности с работната ръка, придвижване до полетата. Затварянето на заведенията и последващия спад на туристи през летния сезон доведе до спад на търсенето, оттам и на цените на продукцията. След това изплатените в други страни членки на ЕС ковид помощи бяха с пъти по-високи от тези при нас, което позволи на фермерите от Полша например да продават на нашия пазар с крайно ниски цени”, разказва Иван.
Според него проблемът при изплатените през 2020 г. помощи се е състоял в регламента: “Да кандидатстват имаха право само очертавалите площи две години назад (всяка година регистрираните земеделски производители очертават площи за държавни субсидии – единица площ, обвързана подкрепа и т. н.). Миналата година като условие за подаване на документи за ковид помощ беше да си очертавал през миналите две години и тъй като се изплаща на декар се взимаше за база годината с по-малката площ. Защо това е така? Новите замеделски стопани не изпитват ли трудности или ковид кризата подбира? Защо имаше такава голяма разлика в размера между различните култури?”

Иван обяснява как е понесъл щетите от епидемията, без да получи помощи: “Спадът в туризма през лятото (август-септември) се отрази и при мен тъй като продавам грозде на търговци от Варна и Бургас които от своя страна зареждат хотели, а те бяха почти празни. За реализацията на продукцията се наложи да договорят по-големи обеми за износ. А за нашия пазар – чрез активности в търговските вериги, само че цената е промо – по-ниска”.

“В последните няколко месеца земеделското министерство е преразпределило 300 млн. лв. по линия на мерки заради корона кризата и сушата в страната, която доведе до най-лошата реколта от 6-7 години насам. Средствата идват чрез прехвърлени пари в буксуващата Програма за развитие на селските райони, както и инжекция от държавния бюджет” – това пише в. “Капитал” януари 2021, в една от малкото статии за случващото се в земeделието.

 

Дребните производители не усещат къде са отишли тези пари

 

По-рано, през ноември 2020 г., “Капитал” констатира, че “Една от големите промени, до която доведоха двете застъпващи се кризи – епидемията от коронавирус и сушата, е за спешно преразпределение на пари в Програмата за развитие на селските райони. Над 100 млн. лв. по нея през лятото бяха пренасочени към три извънредни коронавирус мерки, които де факто ще изплащат компенсации за земеделците заради пандемията. Парите идват от различни неусвоени схеми за подпомагане в програмата, включително и въобще нестартиралата помощ за осигуряване на широколентов интернет в селата.”

Ковид се отразява различно на различните селскостопански сектори, включително и в различните етапи. Още през март миналата година търговските вериги отчитат увеличение на продажбите на по-издръжливи и евтини стоки като ориз, брашно и др. Потребителите са предпазливи (или принудени) да пазаруват евтино и “консервативно”.

Снабдители на свежи продукти отчитат лятото на миналата година спад в доставките на по-скъпоструващи сезонни продукти, като ягоди и череши. Обяснимо, зърнопроизводителите не са силно засегнати. За разлика от други, като фермите за патици например, които разчитат на западния европейски пазар.

Кейси Ангелова, заедно със съпруга си, е малък селскостопански производител и в момента се опитва да съхрани бизнеса си. Кейси е американка, която преди години се омъжва за българин и решава да се премести от Ню Йорк в Кюстендил. Фермата им има няколко сфери на дейност – отглеждат крави, птици и зеленчуци.

“В последните две години работихме за това да регистрираме спиртоварна. Бяхме по средата на процеса, когато пандемията започна. След локдауна от март 2020, определени държавни агенции вече не можеха да оперират на пълен капацитет. Нашата цел беше да създадем черешова ракия, от кюстендилски череши. Тъй като обаче нашето съоръжение нямаше как да бъде инспектирано заради ограниченията, не можахме да се сдобием с лиценз навреме за беритбата на череши през юни-юли”.

Кейси и съпругът й изгубват една година усилия и инвестиции с цел създаване на продукт и бранд. Сега семейството опитва да си възвърне загубите, продължавайки да прави инвестиции, без гаранция за възвръщамаемост. Те имат 2,2. хектара площ за трюфели,. Тъй като спиртоварния проект е спрян, се надявали да имат допълнителни приходи от трюфелите и туризма, свързан с тях. През октомври и ноември 2020 г. започват да организират трюфелни посещения, които дават възможност на хора да се присъединяват в търсенето на трюфели с кучета, след което следва дегустация на прясно набраните трюфели.

“Успяхме да организираме едно събитие преди мерките от есента/зимата на 2020 да сложат край на всички видове събирания навън и хранения на закрито. В добавка към трюфелите и проекта за спиртоварна, отглеждаме крави. Във фермата ни има и кокошки, отглеждани за яйца, патици и зеленчукова градина”.

 

“Не сме кандидатствали за държавна помощ,

 

тъй като много от начинанията ни не са съобразени с традиционните земеделски модели, например трюфелите”, разказва тя.
Кейси все пак остава оптимист и смята, че в такива моменти трябва да сe прояви изобретателност. Затова тя разработва нов занаятчийски продукт – мултифункционален натурален сапун.

От кризата страдат и други видове земеделски бизнеси, често съвсем малки семейни начинания. “Отглеждаме шафран, който продаваме на чуждия пазар, но в момента тази ситуация ни затруднява и затова ни остана доста количество. Шафранът е екологично чист, отглеждаме си го и си го берем изцяло ние. Луковиците са закупени от Холандия”, пише производител в обява във Фейсбук.

Професор дсн Нидал Шабан, експерт към БАН и университетски преподавател, е учен в сферата на агрономията. Наблюденията му са свързани с производство на зеленчуци в оранжерии и на открито. Във връзка с мерките, акцентира особено много на оранжериите.

“При оранжерийно производство има ограничени щети свързани с унищожаване на ранна продукция от листни зеленчукови култури като салата и спанак. Тези производители са получили финансова подкрепа в размер около 500 лева на декар или 75% от производствените разходи. Много от тези производители не са кандидатствали поради тромавата бюрокрация на областните служби. Основен недостатък при получаване на тези помощи е , че лишава младите производители с по-малък стаж от три години, а фактически те се нуждаят от подкрепа по-време на пандемия повече”, посочва проф. Нидал Шабан.

Как влияе епидемията на селскостопанския пазар и на трапезата ни слабо се обсъжда.
На въпрос какви биха могли да са последващите държавни мерки, проф. Нидал Шабан обобщава:

“Като препоръка мога да посоча засилване на повече информационни кампании, възползване от опита на другите европейски страни. Да се включат и ангажираните в агротуризма във всички мерки и стимулиране на нови иновативни подходи за развитие в този сектор, богат е опитът на Италия в максимално преориентиране на дейностите, за да не се намали икономическата ефективност. Да се включат и младите фермери в мерките или да се намали тежестта на бюрократичната машина.”

   Автор: Невена Борисова
   Източник: e-vestnik
Banner

© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.