Какво се случва с проекта за детска болница, министър Ангелов?

И докато чакаме децата ни биват размотавани из различни болници, онкоболните и хронично болните деца биват буквално държани в пълна изолация с месеци.

Родители спят по пода, деца се пребиват, падайки от непригодни и стари легла, специалистите разпръснати из различни детски отделения не могат да обхванат качествено и бързо процесите, така че да приложат бързи и адекватни лечения, младите педиатри работят за без пари, за да натрупат опит и после да напуснат България, голяма част от по-възрастните не могат да пречупят мисленето си, че за едно дете средата има също толкова голямо значение за оздравяването, както и цялото останало лечение, медицински сестри продължават да работят след пенсиониране, защото няма кой друг, родители и медици започват да враждуват по между си, гневни на системата, директори на болници продължават да бъдат хора, които най-вече са угодни с мълчанието си, медици мълчат от страх или от апатаия.

Родители мълчат от страх или от липса на време за битки. Някои защото не могат да повярват, че децата могат да живеят различен живот от нашия. От време на време възстават тези, които губят най-ценното си в този безумен сблъсък с нещо наречено детско здравеопазване. Аз искам да кажа, че да преминеш от другата страна понякога е въпрос на миг. Така че, такива битки следва да са лични битки на всеки един настоящ или бъдещ родител. Можем да имаме съвременна и модерна детска болница! Можем, ако отстояваме това си право, ако отстояваме достатъчно правата на децата ни.

Какво се случва с проекта, проф. д-р Костадин Ангелов, дм?

Ще имате ли волята и силата да направите едно от най-важните за децата на България? Да им построите истинска детска болница? Болница, която не полага основите си на корупция и некадърност, а на истинска грижа. Защо още чакаме сформирането на обществен съвет? Защо?