Как войната в Украйна вече променя света

Как войната в Украйна вече променя света
01-03-2022г.
12
Гост-автор

Писахме онзи ден, че войната в Украйна ще доведе до тектонични промени в Европа и целия световен ред, отвъд хаоса и кръвопролитията, които предизвика в самата Украйна. Промените се случват по-бързо, отколкото си представяхме. Съдбата на войната на руския президент Владимир Путин все още не е решена, но тя обедини Европа и НАТО по безпрецедентен начин и накара ключови руски съюзници да преосмислят отношенията си с Москва. Войната може още да пренапише други съюзи, да промени националните отбранителни позиции и да предизвика преосмисляне на ядреното възпиране.

Засега ето пет държави, които трябва да бъдат внимателно наблюдавани заради това, което казаха и направиха от началото на войната, и заради това, което могат да направят през следващите дни и седмици.

Германия

Думата на деня в Берлин е „zeitenwende“ – на немски „повратна точка“. „Руската инвазия в Украйна бележи повратна точка“, заяви новият канцлер на Германия Олаф Шолц в Twitter този уикенд. „Наш дълг е да направим всичко възможно, за да подкрепим Украйна да се защити от нахлуващата армия на Путин“.

Когато става въпрос за отговора на Германия на войната, zeitenwende е слабо казано. В събота Шолц обяви, че Германия ще изпрати оръжия на Украйна, пренебрегвайки дългогодишната германска политика, която забранява изпращането на смъртоносни оръжия във военни зони. Това правило датира от Втората световна война. Германия ще достави на Украйна 1000 противотанкови оръжия и 500 ракети земя-въздух „Стингер“. „Нова реалност“, нарече я Шолц.

Каква разлика за две седмици. Ако светът подцени или прецени погрешно украинския президент Володимир Зеленски, същото може да се каже и за Шолц, който встъпи в длъжност в Берлин преди по-малко от три месеца. Анализаторите се опасяваха, че Европа е загубила един от най-ефективните си лидери в лицето на Ангела Меркел и че самата Германия ще бъде ръководена от по-слаб, дори безпомощен бюрократ.

Със засилването на кризата в Украйна Шолц и страната му бяха очернени от някои среди за неефективния отговор на руската заплаха. Германия нямаше да отмени сделката си за газопровода „Северен поток 2“ с Русия и със сигурност нямаше да бъде в авангарда на силната и значима подкрепа за Украйна. На 16 февруари военният историк Макс Хейстингс написа статия за „обърканата политика на Германия по отношение на Русия“ под заглавие „Провалите в Украйна показват, че Германия е слабото звено на Европа“.

Днес може да се твърди, че Германия е бастион на европейската сила. На 22 февруари Шолц обяви отмяната на „Северен поток 2“. Този уикенд, освен доставката на тези оръжия за Украйна, Шолц заяви, че Германия ще увеличи разходите за отбрана до над 2 % от БВП – целевото ниво за членовете на НАТО. САЩ и други страни от НАТО от години не успяват да убедят Германия да постигне този показател.

„Изживяваме нова ера“, заяви Шолц пред депутатите в Бундестага в неделя. „Ще трябва да инвестираме значително повече в сигурността на нашата страна. За да защитим по този начин нашата свобода и нашата демокрация“. Речта на Шолц беше посрещната с бурни аплодисменти. Този звук беше като тътен на тектонична плоча в сърцето на Европа.

„Германската външна политика и политика на сигурност се промени повече през последните 72 часа, отколкото през последните десетилетия“, заяви чрез Twitter Ричард Фонтейн, главен изпълнителен директор на Центъра за нова американска сигурност. „Берлин ще бъде по-силен, по-активен съюзник на НАТО и по-ключов в отговора на заплахите. Още един резултат от тази война, към който Русия не се е стремила“.

Китай

Какво бихме дали, за да бъдем в залите на властта в Пекин, докато китайският президент Си Цзинпин шлифова своите нюансирани и променящи се отговори на руската инвазия. За Китай „нюанси“ е ключова дума. Както и „въже“. Китай се опитва да балансира в геополитически план, когато става въпрос за Украйна, най-вече благодарение на неотдавнашните си разрастващи се отношения с Русия.

От една страна, неприкосновеността на международните граници и концепцията за национален суверенитет не са просто думи за Китай, а отдавнашни принципи на Китайската комунистическа партия. Тези принципи предполагат недвусмислена подкрепа за Украйна; Русия наруши и двата принципа по очевиден начин.

Но войната започна по-малко от три седмици след срещата на Си и Путин в Пекин – най-важното нещо, което се случи по време на Зимните олимпийски игри. Путин сключи редица икономически сделки – включително 117,5 млрд. долара в нови енергийни договори с Китай – като предпазна мярка срещу надвисналите санкции. Според експерти тези сделки и общата подкрепа, която Си предложи на Путин на олимпийската среща на върха, вероятно са окуражили Путин, който обмисля война.

„Не е случайно, че Русия току-що подписа множество мегасделки с Китай“, каза Чен Чен, политолог от Университета на Ню Йорк в Олбъни. „През последните години Русия се опитва да „защити“ икономиката си от санкции, но тези мерки нямаше да бъдат ефективни без подкрепата на икономическа сила като Китай.“

Освен сделките, Путин спечели и критично важен глас на подкрепа. Съвместното изявление на Путин и Си от 4 февруари включваше споразумение за „противопоставяне на по-нататъшното разширяване на НАТО“ – основен принцип за Путин; както отбеляза президентът на Азиатското общество Кевин Ръд, това е първият случай, в който Китай заема някаква позиция по отношение на разширяването на НАТО.

Тук идва и тънкият момент. Китай не подкрепи войната, но се въздържа да я нарече „инвазия“. Министерството на външните работи заяви, че въпросите, свързани с конфликта, са „сложни“, и Китай стигна дотам да обвини Запада за действията на Путин. В Съвета за сигурност на ООН Китай се въздържа при гласуването, осъждащо Русия. Толкова за неприкосновеността на границите.

Тази тектонична промяна беше загатната още в изявлението на Путин и Си в Пекин. Това, което е необходимо, заявиха двамата лидери, не е нищо по-малко от „трансформация на глобалната управленска архитектура и световния ред“. Подтекстът е: ред, който не е доминиран от либералните демокрации.

Вероятно има и тайванска връзка с балансиращия акт на Китай по отношение на Украйна. Възможно е Китай да се надява, че Русия ще отвърне с взаимност, когато става въпрос за интересите на Китай около острова, който Китай отдавна се стреми да „обедини“ с континенталната част на страната.

„Китай иска руска подкрепа по тайванския въпрос, особено в случай на евентуална бъдеща криза“, казва пред Джоузеф Ториджан, доцент по международни отношения в Американския университет. „За тази цел не би било полезно, ако Москва смята, че Китай не е оказал подкрепа по отношение на Украйна“.

Може ли Китай да има всичко – да подкрепя Русия, да подкрепя суверенитета на нациите и да поддържа някакво подобие на отношения със Запада?

Ръд, например, не е толкова сигурен. „Основната атака на Китай срещу Съединените щати като глобална сила, откакто Си Цзинпин дойде на власт, е да ги обвинява в продължаващо нарушаване на принципите на Устава на ООН относно националния суверенитет“, казва Ръд пред New York Times. „Това торпилира този аргумент.“

Полша

Тук няма нюанси. Никаква двусмисленост. Само пълна подкрепа за Украйна под различни форми. Полша не само изпраща оръжия на Украйна и упреква другите държави, че не правят достатъчно, но и репортерите, които отразяват бежанския поток към Полша, откриват коли с млади поляци, които се отправят в другата посока, за да помогнат на Украйна. Поляците правят всичко това с пълното съзнание за рисковете: Путин изпитва дълбока неприязън към Полша, а докато войната се разгръща, руски сили се намират в Беларус на по-малко от 300 километра от Варшава.

Но полската позиция е ясна: десетки хиляди артилерийски снаряди, противовъздушни установки, минохвъргачки и други оръжия са изпратени в Украйна и потокът продължава. Президентът Анджей Дуда написа в Туитър, че „героизмът на украинския народ… става част от историята на свободния свят. Ангажимент на нас, вече свободните, е да направим така, че те да победят“.

За да разберете откъде идва това, не търсете нищо повече от всеки основен учебник по полска история. Никоя страна не е страдала толкова много и толкова често от ръцете на Москва. Царска Русия окупира Полша в продължение на повече от век преди Първата световна война; в първите дни на Втората световна война Йосиф Сталин сключва таен съюз с Адолф Хитлер и след това нахлува в Полша; а през 1940 г. Съветският съюз избива над 20 000 полски офицери в Катинската гора – военно престъпление, което Москва отрича в продължение на половин век. От 1945 г. до революциите през 1989 г. поляците живеят под ударите на съветския комунизъм.

Путин нескрито копнее за онези времена и поляците знаят това.

Сега, освен военната и моралната подкрепа, Полша е основната дестинация за хилядите американски войници, пристигащи в Източна Европа, и за стотиците хиляди бежанци, които се насочват към 332-километровата граница на Полша с Украйна.

В по-дългосрочен план – какъвто и да е изходът в Украйна – може да се предположи, че дипломатическото и военното значение на Варшава ще нарасне. Както казва Михал Кранц в списание Foreign Policy, „най-големият член на НАТО в Източна Европа е в състояние да играе решаваща роля в отношенията на Европа с Русия в областта на сигурността и да се превърне в опора на западните усилия за проектиране на сила в Източна Европа“.

Турция

Наръчникът по реална политика гласи: Турция е на страната на Путин. В продължение на години президентът Реджеп Тайип Ердоган поддържаше по-тесни икономически и политически отношения с Москва. Приходите от туризъм, покупките на руски оръжия и силната зависимост от руските енергийни и зърнени доставки (през 2021 г. на Русия се падат 45% от покупките на газ от Турция и 56% от вноса на зърно) – всичко това сближи тези две евразийски сили.

Но Турция също има своите балансиращи действия. При всички тези връзки с Русия, тя е и член на НАТО и се противопоставя на руските усилия за оказване на влияние в Близкия изток. Балансирането на Ердоган означаваше закупуване на руски батареи за противоракетна отбрана С-400, от една страна, и изпращане на турски сили и оръжия за борба с руските наемници в Сирия, Либия и Кавказкия регион, от друга.

През първите дни на войната в Украйна официалната позиция на Турция беше, че нападението е „неприемливо“. Необходимо беше прекратяване на огъня и самият Ердоган предложи да играе ролята на посредник. Наред с другите държави от НАТО реакцията беше приглушена. Най-важното (след малко ще видим защо) беше, че Турция не искаше да използва думата „война“.

След това дойде ред на драматичната промяна при Ердоган. В неделя Турция за пръв път определи руската инвазия в Украйна като „война“. Това е промяна, която има много повече от обикновена риторична тежест.

По силата на споразумение от 1936 г., известно като Конвенцията от Монтрьо, Турция контролира проливите Дарданели и Босфора – единствените морски пътища, които свързват Средиземно и Черно море. Съгласно конвенцията в случай на война Турция може да ограничи преминаването на военни кораби през тези стратегически проходи.

Руски военни кораби са използвали Черно море, за да нападат Украйна от юг, и украинските лидери многократно са искали от Турция да се позове на договора от Монтрьо, за да блокира използването на проливите от повече военни кораби. В продължение на три дни Ердоган и неговото правителство се въздържаха. В неделя говорителят на президента Ибрахим Калин се включи в Twitter, за да промени това: „На четвъртия ден от войната в Украйна повтаряме призива на президента Ердоган за незабавно спиране на руските атаки и започване на преговори за прекратяване на огъня.“

Сега това беше „война“. Реторичната промяна отвори вратата за Турция да отговори на украинското искане: В понеделник Турция се позова на Конвенцията от Монтрьо и затвори пролива за руския морски трафик.

Този ход рискува да предизвика ответна реакция от страна на Русия, а икономиката на Турция вече изпитва затруднения. Но Ердоган си направи отново сметката и реши, че по-нататъшната икономическа болка не е достатъчна, за да оправдае подкрепата за войната на Путин.

Индия

Това е най-голямата демокрация в света – титла, която нейните лидери и дипломати споменават често, особено когато разговорът включва сравнение с Китай. Но в първите дни на войната в Украйна Индия застана по-близо до Русия, отколкото повечето световни сили. Делхи не осъди категорично инвазията.

За пореден път в действие е реалполитическа оценка, както и геополитическо балансиране.

Индия разчита на Москва за почти всички свои модерни оръжия. Русия е дала под наем на Индия ядрена подводница; руски учени помагат за разработването на индийската програма за хиперзвукови ракети; а индийските сухопътни, военновъздушни и военноморски сили са добре снабдени с руска техника. По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира на Русия се падат 70 % от вноса на оръжия в Индия в периода 2011-2015 г. и приблизително половината в периода 2016-2020 г. Индия беше и постоянен партньор на Съветския съюз по време на Студената война.

Напоследък Индия се сближи със САЩ като важен партньор в усилията на Вашингтон да се противопостави на възхода на Китай и член на наскоро създадения съюз, известен като „Четворката“. Другите членове на Четворката – Япония, Австралия и САЩ – недвусмислено подкрепят Украйна и критикуват Путин. Индия – въпреки многократните молби от страна на администрацията на Байдън – не го направи.

Индия беше една от трите страни – с Китай и Обединените арабски емирства – които се въздържаха от гласуване на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, осъждаща руската инвазия.

Запитан за американския натиск върху Индия да се присъедини към опозицията срещу Путин, президентът Джо Байдън заяви пред репортери: „Не сме решили този въпрос напълно“.

Вместо това Индия предложи призиви за примирие. Министър-председателят Нарендра Моди разговаря с Путин и предложи „съгласувани усилия от всички страни за връщане по пътя на дипломатическите преговори“. Не се споменава за инвазия или непровокирана война.

Дерек Гросман, старши анализатор в областта на отбраната в корпорация „Ранд“, заяви пред „Вашингтон пост“, че позицията на Индия би изложила на риск по-широките ѝ геополитически амбиции. „Ако Индия продължи да седи настрана – каза Гросман, – това ще става все по-неустойчива позиция, ако иска да поддържа добри връзки не само с Четворката, но и с Европа.“

Сушант Сингх, сътрудник в Центъра за политически изследвания, мозъчен тръст в Ню Делхи, изрази по-реалистично политическо мнение. „Никой друг няма да ви даде ядрена подводница“, казва той пред „Пост“. „Кой друг ще продаде на Индия самолетоносач?“

Все пак, каза Сингх, съюзът на Китай с Русия затруднява изчисленията и балансирането. „Индия никога не е попадала в подобна ситуация „или-или“, – каза Сингх. „Това е най-голямото дипломатическо предизвикателство от Студената война насам.“

 Автор: Том Нагорски The Grid

  Източник: e-vestnik

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.