Как ви лъжат с "бързите кредити"

Автор: адв. Петър Николов

Как ви лъжат с "бързите кредити".

Както вече стана ясно много от фирмите за бързи кредити предлагаха договори на своите клиенти с годишна лихва между 40% и 100%, че и нагоре.

Законът за потребителския кредит обаче е категоричен, че уговорката за подобна лихва е нищожна и в такива случаи потребителят дължи връщането само на главницата, а ако е направил плащания за лихва има право да осъди кредитора да му върне платеното за лихва, каквито случаи вече станаха масова практика.

В по-новите договори обаче фирмите се изхитриха и започнаха да предлагат "пакет допълнителни услуги".

От самия договор не е ясно какво точно представлява този пакет и за какво се плаща, обикновено се маскира като такса за обслужване или усвояване на кредита, но е ясно, че под формата на платени услуги кредиторите се опитват да скрият огромната лихва, която начисляват на своите клиенти.

Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК, а всяко действие с цел да се заобиколи закона е нищожно в този ред на мисли. С уговарянето на допълнително възнаграждение се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, който както казахме е от 40% нагоре.

На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Затова трябва да се направи съдебно възражение за недействителност на уговорката за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, който обикновено струва повече от главницата по кредита.

Предвид наличието на нищожна клауза по договора, заплатеното съгласно тази уговорка, се явява платено при начална липса на основание.

Като такова, тази част от заплатена сума подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.