Иво Танев:
С радост припомням, как станах свидетел на много забавна случка. Свалка между младежи на около18-20години.
Тя чаровна и закачлива сервитьорка в заведение в Царево, а той симпатичен блуждаещ клиент-ловец, седнал на масата до нас!
Искайки сметката, той, уж небрежно, пропит с практична романтика и заяви:
-Мноо голяа тръпка ми праиш, да знаиш!
А тя, уж изненадана:
-Тъй ли? Ша видим таз работа!
-Ми, хайде виж я, де. Ко ти пречи? Довечера, ко ша праиш?- набирайки увереност, я попита той.
- Ти сам ли си тука? -проучвателно го попита тя.
- Ааа, не. С приятели. Ни мъ ли помниш вчера? Голяма тръпка ми напраи. – убедително романтично и отговори той.
-Да няма нещо гаджета, маджета и да станат проблеми?- гледа го изпитателно тя чакайки отговор.
-Аа, не! То няма готяни! Само тъпа гняс.
Явно дълбоко поласкана, младата дама заговорнически и вече като на близък му каза:
-Приключвам към 7, ша са опрая за половин час. Ти ма чакай в 8, ей там пред тотото.
Младежът, усещайки голяма тръпка, ухилено заяви:
-Ша са разбием, да знайш!
-Ааа, не искам да са разбивам! Искам да мий гот! - леко заплашително заяви палавата сервитьорка, като му махна с ръка за довиждане и бързо отиде към маса с очакващи я клиенти. А младежът си тръгна с походка на олимпийски шампион към стълбичката за награждаване!
Та, ето така се свалят младите, уважаеми застаряващи суровини от предишни поколения през лятото на 2021 година.
А ние преди се чудехме от къде и как да я подхванем.
Чудим се първо на кино ли, в парка ли?
После сладкарница, а после и задължителното дълго изпращане.
Пък едни разговори за живота, за небесни съзвзедия….
А сега само практична романтика, братче.
„Голяма тръпка ми праиш!“ И дорде туй онуй, то онуй в туйто…