Как да спасим обречената икономическа система в България?

АВТОР: Стоян Желязков

Общоизвестен факт е, че фирмите в България, част от т.нар. „сива икономика”, са с твърде голям относителен дял спрямо всички субекти, подвластни на трудовоправните отношения, а в момента тече двадесет и деветата година от началото на промените, целящи да ни направят част от световната демократична общност и е крайно време някой да сложи край на това положение, в което се намират огромна част от работниците и пенсионерите в Р. България.

Най-големият бич, както за работници, така и за пенсионери в България е разликата между действителната работна заплата (РЗ) и тази по договор.

Точно на тази разлика се крепи цялата сива икономика в страната ни.

Причината за тези разсъждения е фактът, че голяма част от българските фирми практикуват назначение на работниците на минимални работни заплати и минимални осигурителни прагове.

Чрез по-ниския размер на осигуровките на база минимален праг, плащан от фирмите, практикуващи нелоялна конкуренция, в резултат от ценовия дъмпинг, се ощетява както държавния бюджет и всеки един работник и пенсионер, така и коректните фирми.

Със „спестените”, но реално откраднати пари от невнесени осигуровки, т. нар. „бизнесмени” си купуват лукс, като предопределят за работници и пенсионери незавидно бъдеще.

Заради един по-малък размер на осигуровките, платени от некоректния работодател, цялата икономическа система е обречена да буксува и да не може да се развива.

Следствие от това е и недоверието между работодател и работник (при прекратяване на трудовото правоотношение, вторият почти винаги е ощетяван), както и последващата от това икономическа емиграция на местната работна ръка.

Докато продължава порочната практика на плащане на по-голямата част от РЗ „под масата”, ще съществува и тази несправедливост.

От друга страна нелоялната конкуренция и ценовия дъмпинг, който осъществяват подобни „сиви” фирми отнемат сериозен дял от пазара на стоки и услуги от коректните фирми.

Кой, ако не всички ние, но обединени около една нова идея, сме в състояние да се преборим с тези архаични отношения, характерни за южноамериканския капитализъм от средата на миналия век, но и в настоящия момент действащи с пълна сила в една уж демократична страна, понастоящем председател на толкова бленувания ЕС?!

{BANNER_ID-3}

Смея да твърдя, че механизмът, който предлагам е в състояние да се справи с негативите появили се вследствие от действието на нерегламентираната икономика, чрез корекцията на два основни закона – ЗДДС и ЗДДФЛ:

На всяко местно физическо лице при подаване на годишната данъчна декларация, да се връщат 3% върху основата на разходите, срещу представяне на фискални бонове за извършените покупки през изминалата данъчна година.

Чисто математически, това би струвало на държавата около 1,32 млрд. лв, но след приспадане на потреблението на транзитно преминаващите лица през територията на страната, временно пребиваващите лица за по-малко от 183 дни в годината, както и туристите (всички изброени няма да могат да се възползват от промените в двата закона), цифрата би намаляла вероятно до реалистичните 650 млн. лв, но след постигане на ефектите от промените в ЗДДС и ЗДДФЛ, приходите в държавния бюджет ще се увеличат многократно над тези първоначални разходи, както и ще се подобри събираемостта на ДДС.

ЕФЕКТИ

От момента, в който се извърши корекция в ЗДДС, позволяваща на физическите лица да се връща ДДС в размер на 3%, всяко лице пребивавало в Р. България през последната данъчна година повече от183 дни, автоматично ще се превърне в контролен орган спрямо фирмите продаващи стоки и услуги, от което следва, че:

- няма да остане фирма, която не издава фискален бон, защото всеки един касов бон вече ще има стойност, трудна за пренебрегване от крайният потребител-контрольор,

- няма да останат скрити обороти от което следва, че приходите от ДДС (8,8 млрд за 2017 г.), ще нараснат много над това число, защото фирмите ще са принудени да регистрират всички приходи,

- регистрирайки всички приходи, във фирмите няма да останат пари "под масата", с които се плащат нерегламентираните в трудовите договори РЗ,

- плащайки РЗ, фиксирани по размер в трудовите договори, фирмите ще бъдат принудени да плащат и реалните осигуровки, отговарящи на тези заплати, а оттам и приходите в НОИ ще се увеличат многократно,

- увеличените приходи в НОИ ще дадат възможност от своя страна да бъдат увеличени пенсииите и подобрено здравеопазването,

- връщайки се в оборота, тези 650 млн. лв (съдържат в себе си 108 млн. лв ДДС), ще създадат нови покупателни възможности в крайния потребител (ефектът на мултипликатора), от което следва, че увеличеното търсене ще доведе до увеличено предлагане – съответно откриване на много нови работни места.

Освен изброените по-горе ефекти, свързани в логическа последователност, ще се проявят и други положителни резултати, а именно:

- реално намаление на ДДС от 20% на 17%,

- абсолютно всички фирми ще се регистрират по ДДС, защото нито един потребител няма да желае да купува стоки и услуги от нерегистрирани такива,  а тези нови регистрации ще спомогнат да спре дъмпинга, който осъществяват фирмите нерегистрирани по ЗДДС,

- всяка продажба ще може да се проследява по веригата и няма да е възможно да се "източва" ДДС,

- ще изчезне възможността за всички нерегестрирани по ДДС търговци, преди да достигнат оборот от 50 хил. лв, да регистрират поредната фирма с цел избягване на плащане на ДДС.

В заключение към настоящето изложение бих добавил, че за да се случат всички тези добри неща е необходимо едно единствено условие, а именно: Лицата представляващи съответните институции да имат волята за промяна на тези закони!

Вие бихте ли работили за реализирането на тези промени в ЗДДС и ЗДДФЛ, чрез които биха се проявили положителните ефекти, споменати в настоящето изложение? 

{BANNER_ID-4}