Как да обясниш на героя на нашето време, че безмълвието може да е преливащо от думи, а говоренето да не казва нищо?

Как да обясниш на героя на нашето време, че безмълвието може да е преливащо от думи, а говоренето да не казва нищо?
02-06-2021г.
51
Гост-автор
Как да обясниш на героя на нашето време, че безмълвието може да е преливащо от думи, а говоренето да не казва нищо? Че колкото по-силно викаш, толкова по-оглушителна е празнотата, която създаваш около себе си... А понякога, дори само краткото мълчание, освежава пространството наоколо и му придава смисъл.
Не, той няма да разбере. Защото има проблем с тишината. Не знае какво да я прави. Тя го плаши с въпросите си. С искреността, приличаща на присъда. С невъзможността да избягаш от себе си в нея и да бъдеш някой друг...
Затова той ще крещи. Ще навиква паметта за своите мъртви герои, за да прослави величавия подвиг на собствената си безпаметност. Ще излива през мегафон потоци безсловесие, в което живее призракът на суетната му слава...
Минутата мълчание е за молитва. Но в нея вият и сирени - като крайно настояване да млъкнат тези, които не могат да мълчат. Поне за миг. Положилите живота си, за да сме свободни, заслужават да получат от свободата ни поне този миг... А малко се притеснявам, че все по-трудно можем да им го осигурим.
 
     Автор: Отец Владимир Дойчев, фейсбук

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.