Избирам лудите пред подивелите...

Димитър Панайотов, Фейсбук:

С всеки изминал ден ставам все по-голям песимист за България.

Дотолкова, че вече смятам новината, че сме изчезваща нация за добра вест за човечеството.

Неслучайно сме най-бързо топящият се народ.

Не защото сме най-бедни, най-болни – ние сме над средното световно равнище.

А защото едва ли съществува народ с толкова сбъркана ценностна система и манталитет.

Не исках да влизам в масовото чесане на езици по казуса с Черни връх, затова и няма да коментирам детайли.

Това, което буквално ме разтърси обаче, е голяма част от реакциите и коментарите, които изчетох по повод момчето, което е тичало на Нова година.

Най-скромните от тях бяха, че е кретен, олигофрен и тъпак, а доста директно пожелаваха смъртта му и казваха, че е заслужавал да си остане завинаги на Черни връх.

За мен това не е нищо по-малко от признак на брутална комплексарщина – в най-добрия случай.

От една страна имаме човек, който има впечатляващи физически и психически възможности.

Аз лично умирам от студ при -2 градуса, опакован като пашкул, докато отивам до магазина.

Дори не мога да си представя каква брутална мисловна и физиологична подготовка трябва да имаш, за да успееш да тичаш от центъра на София до Черни връх по бельо при -15.

Единственото, което буди това у мен е възхищение и лека завист за невероятната воля, която един човек трябва да има, за да постигне това.

От друга страна имаме масовия българин, който след като е изял половин килограм сланина, псувал телевизора и изпил няколко ракии – сяда, за да раздава морал в Интернет.

Чието най-голямо физическо постижение е сутрешното изриване на колата от снега (съпроводено от псувни), а най-висшето духовно – подреждането на Коледната трапеза с 20 вида ястия.

Докато първият индивид изкачва Черни връх посред нощ, тичайки без дрехи – вторият се е чудил къде да повръща от свинското препиване с уиски (Нова година е все пак, в суперите „гъзарският“ алкохол е на промоция) и преяждането с пастърма.

В Интернет всеки е много могъщ.

Всеки е съдник.

В реалния живот обаче, някои хора са способни да тичат посред зимата на Черни връх, а други ги е страх да не замръзнат по време на маршрута от панелката до магазина за цигари и бира.

Именно затова този тип хора защитават хижарите и злостно нападат спортиста.

Те самите, дори на подсъзнателно ниво, се идентифицират с уродите, които са били в заслона.

Защото са едно и също.

Отчаяни, озлобени, пропилели живота си хора, лишени от морал, духовност и най-вече – от човещина.

Няма как да не мразят до дъното на червата си хора като Кирил, които успяват да направят нещо, за което те дори не мечтаят.

Кирил не е молил никого за помощ.

Той може да е постъпил безразсъдно, екстремно и дори глупаво, според някои.

Но Кирил е рискувал само и единствено собствения си живот, за да предизвика себе си и да кали тялото и ума си.

Между "кретени" като Кирил и Боян, и нормални българи, които си седят на топличко и сигурно, избирам лудите.

Първите са човеци, изпитвайки възможностите си до краен предел, другите са скотове.

Първите предизвикват непрекъснато смъртта, вторите просто не живеят.

Няма значение дали Кирил е бил подготвен или не - надценил се е много или не е преценил достатъчно рисковете.

Всеки сам носи отговорност за собствения си живот и ще си го прави, каквото си поиска.

Много хора рискуват живота си в екстремни ситуации, на войни, в космически полети, в изследователски експедиции, в журналистически разследвания и безброй други ситуации.

Да рискуваш или да се надценяваш, когато последствията са си само за теб, не е престъпление.

Да оставиш човек да ти умира пред вратата обаче е.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}