Иван Радоев: Ако един ден попадна под колелата на учебника, имайте предвид, че ми се живееше повече

Иван Радоев: Ако един ден попадна под колелата на учебника, имайте предвид, че ми се живееше повече
21-05-2022г.
86
Гост-автор
На 20-ти май 1993 г. Иван Радоев отказва да приеме награда за поезия от Съюза на българските писатели. Ето с какви мотиви, изложени в нарочно писмо:

"Приятели! Дами и господа!
Никога не съм си представял този миг – на 66 години да получа награда за поезия от СБП. Това значи, че или поезията е съмнителна, или наградата.
 
Една награда увенчава едно дело или е стимул за нови успехи. Венецът на славата за моята глава отдавна е изсъхнал. Ако наградата ми е дадена като стимул, то на тия години може да се стимулира само човешката глупост.
 
Но аз благодаря! Защо?
 
През последните тридесетина години натрупах около 200 стихотворения и 4-5 поеми, които бяха достояние само на няколко души. Това беше моето голямо богатство, което ме правеше независим през времето на моето мълчание. През тези три десетилетия аз бях изюден от приятели да издам една книга, наречена "Един бял лист", и 17 години по-късно - "Бяло потъване".
 
През тези тридесетина години името ми беше обречено на забвение.
 
Дори когато се изреждаха имената от моето "мъртво поколение", аз бях в "и други".
 
И така, ако аз имам някаква заслуга към българската поезия през това време, тя се състои в моето неучастие.
 
В този смисъл аз приемам с гордост наградата за неучастие в поетическия живот на онова сенилно време. А що се отнася до бъдещето – ако един ден попадна под колелата на учебника, имайте предвид, че ми се живееше повече.
Благодаря Ви,
 
Иван Радоев"
*** 
 
Стихове от Иван Радоев:
 
СВЯТ МОЙ
 
Откъде идвам?

Накъде отивам?

Обременен от формули и заключения,
прошнурован, подпечатан,
и... неодобрен -
роден от загадъчни смърти и звездовалежи,
топлен от снежни виелици
мръзнал в сърцето на слънцето,
изострил слуха си
върху удар на конски копита,
в кръвта на робски въстания
избистрил очите си,
разнасял тайни писмени знаци
между варварства и цивилизации,
целувал момиче по най-простия начин,
разрешил галактични проблеми - без моя -
незасегнат от преходни слави и почести,
вървящ по ръба между срама и достойнството -
с едно сърце голямо,
колкото птица с прибрани криле...

Откъде идвам?
Накъде отивам?

1965

--- 

ГРАД НА СПАСЕНИЕТО

Една вечер полъхна
от морето на миди.
И докато въздъхна,
младостта си отиде.

Младостта си отиде
само в пет-шест секунди.
Младостта си отиде
като "глория мунди".

Ах, в небесната карта
фарът мига и стене.
Той упътва инфаркта
къмто моите вени.

Мен животът обаче
със въпрос ще ме гледа.
Аз бях бунт неудачен -
победих без победа.

1959

Banner

© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.