История за лъв, който е и така, и така

В такъв хубав ден решавам да направя нещо смислено. Отивам в зоологическата градина и без да си губя времето питам първия служител:

- Здравейте. Искам да видя вашия лъв гей.
Служителят ме гледа все едно не съм от центъра на София, а от Перник. Искам да кажа – с пренебрежение. И отговаря:
- Няма такъв лъв! Имаме лъв Тошко и Азис. И три женски – Надежда, Вяра и Любов. Майка им Йорданка я дадохме, във Варна за половин година, че техния лъв преял. Някакви посетители го нахранили със сарми и сега бере душа. 
- И кой от вашите лъвове е гей?
- Никой – отговаря ми служителят все едно не разбира скандалността на твърдението си.
Аз започвам да се ядосвам. 
- Господине, вие не разбирате. Искам да видя хомосексуален лъв. Моля ви за съдействие.
- Няма как, братче.
- Така ли? – вбесявам се аз – А какви лъвове имате? 
- Най-обикновени. Два мъжки и три женски.
- А би?
- Какво би?
- Лъв който е и така и така.
- Не. Нито така, нито иначе. Само Тошко понякога зи лиже задника, но ветеринаря каза, че е някаква инфекция. Ако изкате да ви го покажа?  
Вече нищо не може да ме спре. Крещя. Майка с дете бяга на зиг-заг и за малко да падне в загражденията на антилопите Гну. 
- Това… европейска… – крещя – Европейска зоологическа градина ли е?
- Да.
- Значи сте задължени да имате хомосексуални животни? Сега какво да покажа на децата? Как да ги запозная с половото многообразие при дивите животни? - така де, крещя - Каааааааак? 
- Бе, вие нямате деца, бе господине. - опитва се да ме успокои служителят.
- Да, защото съм преценил, че няма смисъл да имам деца в държава, в която няма поне един лъв гей. Децата трябва да живеят и да познават многообразието и сред хората и сред животните. – поуспокоявам се аз -  Добре! Нямате лъв гей, нямате пума гей, нямате тигър гей! Въобще, какво имате?
-Имаме скункс.
-Гей?
-Не, но смърди. Нещо му е възпалена жлезата и изпуска. Искате ли да го видите? 
Мълча и ставам червен. 
- Сетих се. – прекъсва мълчанието ми служителят - Имаме един гей. Елате да ви го покажа. Ма, как не се сетих по-рано.
Вървим. Стигаме до полянка с три бора.
- Ето в го гея! – сочи служителят.
Не знам какво да кажа. Виждам куче, което яде филия хляб.
- Това е куче! – възмутен съм аз – И как решихте, че е гей?
- Питал съм го! – отговаря ми – Казва, гей е.
Кучето тропа с опашка, все едно иска да потвърди думите на служителя. Личи си, че са комбина. Единият го храни, другият прави каквото му кажат. Типична корупционна схема, но няма какво да направя. Ако ги призова пред някой съд като нищо ще свидетелстват срещу мен. Няма какво да кажа. Вярно, не е лъв, но щом е гей – гледам и така… Все пак решавам да попитам:  
- И защо е на свобода? Нямате ли клетки? Може да ухапе някой?
- Защото в нашата европейска зоологическа градина, драги ми господине, с гейовете не се държим като животни. – отговаря ми служителят така, че да няма повече какво да кажа.