Благодаря на Irini Zikidis за статията й, която разкрива журналистиката ни като цяло. Защото това е чудесен пример.
Забележете примитивизма, който лъха от г-жа Велчева.
Думата "агресор".
Тя зависи първо от гледната точка.
За Израел палестинците са агресори и терористи, затова ги затварят в една ивица, но за палестинците е обратното, израелците са агресори и им отнемат земите и свободата.
За Азербайджан арменците са агресор и са им отнели Нагорни Карабах, затова си го връщат, за арменците това са хилядолетни арменски земи, дадени на азерите от грузински бъдещ диктатор с мустаци по съветско време.
Американците представят инвазията в Ирак като борба срещу химическите оръжия, за свобода и разпространение на демокрация, за иракчаните американците са окупатори, чийто компании като пиавици цоцат петрол и манипулират различните етноси и религии един срещу друг в района.
За брадатите платени джихадисти в сирийската революция Асад е агресор срещу мюсюлманските братя, светски неверник, сатрап с химически оръжия, а за 80% от сирийците бунтовниците са платени радикални изроди, които ограбиха страната и потопиха я в кръв за радост на работодателите им.
За украинците руснаците са агресори, защото нагло им нахлуват в териториите, за руснаците е обратното - украинците извършват чистка на територии с мнозинство рускоговорящи, територии подарени на Украйна от съветски диктатори.
За САЩ и тайванците Китай е агресор и разпространител на комунизъм и зло, за китайците САЩ и Великобритания са агресори и окупатори, които мислят злото на китайския народ още от опиумните войни, където хора като дядото на Рузвелт са продавали наркотици на китайците.
Светът на журналистическите либерални послушковци е свят на етикети. Слагаш етикет агресор върху някого и готово - те са лошите, ние сме добрите. Слагаш етикет върху пола и готово. Мъжете стават жени, а жените - мъже. Зависи от етикета. Слагаш етикет "Вие сте расисти" и готово, животът на африканците вече струва 5 стотинки.
То не само етикети. Мнението зависи от времето и "атмосферата". Ако върнем времето с няколко десетилетия назад, г-жа Велчева щеше да обвинява за всичко американците, така както днес тя за всичко обвинява руснаците. Атмосферата е различна, беше червена и имаше келепир да си от червените, сега е синя. Генетично не се променя. Днешните най-големи евроатлантици са същите бивши комунисти.
Повечето от хората, които познавам и критикуват сегашната система, са хора, които преди 1-2 десетилетия бяха про-американски настроени. Бяха твърдо про-Европа, мразеха тоталитаризма. Но точно тези хора умеят да разпознаят този тоталитаризъм, когато отново се появи, макар и с различен цвят. За тях няма значение кои са господарите, червени, сини или пембени, просто винаги ще са контра на техните опити винаги да кимаме и да се навеждаме.
Затова онези истински журналисти излязоха в полулегалност, а в мейнстрийм-а останаха такива като леля Вержи с нейния двуполюсен свят, където ние сме добрите, а останалите - злото.
Прост, удобен, уютен - не изисква мислене, получаваш чиновническа заплата, галят те по дупето и гледаш умно с отворена уста.
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.