Паметник на семейство Газданови от село Дзуарикау в Северна Осетия, чиито седем сина загинали през Великата Отечествена война против фашизма.
Единият син умира през 1941 г. в битка край Москва. Още двама по време на отбраната на Севастопол през 1942 година. След като получава и третото известие за смърт, умира и майката.
Останалите трима синове на Газданови умират в битки в Новоросийск, Киев и Беларус.
Селският пощальон отказва да извести за смъртта на последния, седми син, загинал при превземането на Берлин и тогава всички старейшини на селото сами отиват до къщата на Газданови, в която бащата седи на прага с единствената си внучка на ръце.
Когато той ги вижда, разбира за какво са дошли и сърцето му спира.
През 1963 г. в селото е направен паметник на скърбяща майка и седем отлитащи жерава. Паметникът е посетен от дагестанския поет Расул Гамзатов.
Впечатлен от тази история, той написва стихотворение на родния си език авар. Преводът на поемата на руски език е дело на Наум Гребнев - известен преводач на ориенталска поезия. Композитор на песента „Жерави“, една от най-известните руски песни, е Ян Френкел.