Истината за причините за трагедията в Кербала - сред най-строго охраняваните тайни

Истината за причините за трагедията в Кербала - сред най-строго охраняваните тайни
27-12-2020г.
19
Лентата

Автор: Николай Слатински

Днес, 27 декември, се навършват 17 години от кървавия самоубийствен атентат срещу нашата военна база в Кербала, в резултат на който загинаха 5 български бойци, а повече от 60 бяха ранени, някои от тях много тежко.
Обикновено на тази дата качвам на сайта си и тук във ФБ практически един и същи текст.
За съжаление, истината за причините, довели до трагедията в Кербала са сред най-строго охраняваните и най-грижливо потулвани тайни на българския политически елит и тогавашните висши военни.
Като секретар по националната сигурност на Георги Първанов през първия му мандат, аз имах възможността да следя отблизо процесите, довели до ангажирането на България с войната в Ирак, да анализирам за президента международните сблъсъци на мнения, дейността на правителството.

Неизменно съм писал анализи до президента, в които определях войната в Ирак като груба геостратегическа грешка и вредна геополитическа авантюра.
Да напомням ли, че външният министър, моят състудент Соломон Паси заявяваше от трибуната на Народното събрание: “Ние сме ястреби на мира, ястреби на хуманизма, ястреби на демокрацията!”.
 
Със своите действия той сам, енергично, без понякога да се съоразява с премиера и президента, ангажира България с възможно най-активна позиция за подкрепа на войната в Ирак и за максимално наше военно присъствие там.
Именно затова аз бях написал до президента, че „Във външната ни политика не кучето върти опашката, а опашката върти кучето. Т.е. не парламент, президент и правителство определят външната политика, която външният министърът осъществява, а и тях, и цялата ни държава Соломон Паси върти около пръста си.”
 
И по онова време, и сега смятам, че заедно с правителството, което несъмнено носи основната политическа и военна отговорност за участието ни и понесените немалки човешки загуби и големи финансови щети в Ирак, с особена заслуга за това са две други високопоставени фигури - президентът и върховен главнокомандващ Георги Първанов и началникът на неговия кабинет сега, а тогава началник на ГЩ ген. Никола Колев.
 
И по онова време, и сега смятам, че касапницата в Кербала можеше да бъде избегната или най-малкото – да бъдат минимизирани последиците от нея.
 
Много преди драматичния инцидент за мен бе станало очевидно, че българският контингент ще бъде обект на жестока атака – за това говореха конфиденциално западни дипломати у нас, споделяха го на четири очи и водещи фигури от нашите специални служби.
Ето защо предприех няколко направо драматични действия до президента, за да бъда чут, но без успех. Два най-фрапиращи примера за това:
● На 23 ноември 2003 година (т.е. 44 дни преди атентата) в свой материал до президента писах, че що се касае до терористични удари срещу България, особено за базата ни в Кербала, „въпросът не е Дали?, а Кога?”.
● На 14 декември 2003 година (т.е. 13 дни преди атентата) в друг свой материал до президента, показателно озаглавен: „Относно: Реакция на президента при евентуални терористични актове срещу страната ни или срещу нашия контингент в Ирак”, аз, освен останалото, предложих ОПОРНИ ТОЧКИ ЗА ИЗКАЗВАНЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА, В СЛУЧАЙ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ БЪДЕ УДАРЕНА В КЕРБАЛА И ДАДЕ ЧОВЕШКИ ЖЕРТВИ.
За жалост, най-грубо и най-образно казано, българската държава в лицето на своите висши политици и военни, не си мръдна задника...
За Кербала и за крайно, по-скоро безкрайно несправедливото отношение към бойците от Първия контингент, към техните родители, съпруги и близки в силно синтезиран вид може да се прочете на моя сайт:
Далеч по-подробно върху геостратегическата грешка и геополитическата авантюра на страната ни в Ирак съм се спрял в книгата „Ирак. Така съветвах президента”, Велико Търново, „Фабер”, 2009 г., в която съм включил (без класифицираната информация) всичко, писано от мен до Георги Първанов по въпроса „Ирак”. Тази книга може да бъде изтеглена от моя сайт.
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.