Искам да искам

Именно по този начин преди много време едно детенце на 5 години, заинатило се на нещо, отговорило на майка си, която го попитала: „Ама какво искаш?“ Спомних си тази разказана ми случка, когато днес гледам разнообразните протести срещу въвеждането на „зелени сертификати“ за посещение на обществени места.

София: „Изключително възмутително се погазват гражданските ни права.“; „Заповедите на правителството в момента са абсолютно против всякакви демократични практики“.

Варна: „Долу маските, долу мутрите“.

Бургас: „Искаме всичко да се върне по старому. Мен не ме е страх от нищо… Не искам мен да ме задължават да си слагам каквото и да е било в тялото.“

Пловдив: „Това не е протест! Това е БУНТ! Стига лъжи! Стига дискриминация! Пловдив излиза на протест срещу последната заповед на министър Кацаров!“

Протести има и в много европейски държави, дори там, където към днешна дата са имунизирани над 75% от възрастното население. Както, например, във Франция, с която по-надолу ще направя сравнението. Но удивителното у нас е, че протести срещу въведени в почти всички европейски страни мерки за справяне с пандемията има в страна, която държи рекорди по смъртност и ниско равнище на ваксинация (23% към днешна дата).

Къде сме в България?

Ситуацията у нас с ваксинирането дори не е плачевна, тя е катастрофална, независимо от всички гласове за това, че „трябва да бъдем внимателни с ваксините“. Ние сме последни в Европа по ваксинация и изглежда първи по смъртност от Ковид-19.

Критична вече е ситуацията с починалите от Ковид-19. В публичното пространство постоянно има съмнения в точността на статистиките, обяснява се, че смъртност има от най-различни фактори, които днес се приписват на новата зараза, дори се обяснява, че става дума за лъжа. Два огромни плаката стояха дни наред пред Народното събрания в София обясняващи, че „Ковид е измама“, че „Ковид няма“ и дори призоваваха за смърт чрез обесване на лекарите, които ваксинират. Във Варна фашизоиди (защото това е точната дума) са нападнали пункт за ваксинация в града и са го разрушили. Други фашизоиди (защото пак е точната дума) решиха да убеждават в правотата си министъра на образованието Николай Денков размахвайки срещу него прътовете на байраците, които са носили.

А смъртността нараства и не е вярно, че „хората винаги са умирали“ (т.е. от различни болести, а не непременно от Ковид-19). Графиката на НСИ показва ясно значителното й нарастване през двата последни пика на пандемията през 2020 и 2021 г. спрямо предходните 4 години. Тези пикове на смъртността не са нито от набедените ваксини, нито от климатичните промени, нито от спукани апендикси или среднощно препиване (пардон, надрусване). Те са си от Ковид-19,освен ако не заподозрем марсианците или вечно подозирания Джордж Сорос.

Регистрираната свръх-смъртност в България през пролетта на 2020, края на 2020, пролетта на 2021 и сега, през октомври 2021 г. показва съвпадение с вълните на пандемията и е многократно по-висока от вълните на свръхсмъртност във Франция за целия този период. Не ни ли стряска това? Сегашното правителство ли е виновно? Или някакви тъмни световни сили, които искат да ни затрият? Може би лекарите? Само болни мозъци могат да приемат такива обяснения.

Какво да се прави?

Но какъв е проблемът с ваксините, след като вече от немалко време те са налични и част от тях одобрени за използване и използвани в Европа? Знаем, че знаем малко за новите ваксини, особено за базираните на новите технологии (с информационна РНК) като Comirnaty (Пфайзер-Бионтех) и Spikevax (Модерна). Но са достъпни и две векторни (по-класически) ваксини като Janssen и Vaxzevria (Астра Зенека). Но също така знаем, че живеем в един свят („златния милиард“, където е и ЕС), който иска и претендира да бъде високо „секуризиран“, да ни предпазва от всякакви рискове и заплахи. Затова и регулаторните органи непрекъснато ни обсипват с предупреждения – вижте което и да е описание на лекарство и ако го прочетете твърде внимателно, никога не бихте го приели. Това, последното, допреди 20 години не беше съвсем така, а, като по чудо, все още сме в състояние да го коментираме.

С решението си трябва също така да прецениш, доколко „личното“ ти решение не засяга други, твои близки, приятели, колеги, съграждани. Родители приемат охотно (и това е разбираемо), децата им да бъдат ваксинирани за болести, които в миналото са убивали или осакатявали масово: дифтерит, тетанус, полиомиелит, туберкулоза, морбили… Но сега ще чуем, че „не позволяват експерименти с децата им“, като става дума не за ваксиниране, а за взимане на проби от слюнката за антигенен тест. Много родители охотно ще купят на детето си поредния пакет чипс или нещо подобно (в който има какво ли не, включително вредни съставки), но няма да се ваксинират, защото „ваксините са опасни“ или дори ненужни.

И ето къде сме, в сравнение с другите страни в ЕС – някъде на дъното. Вероятно защото сме много по-предпазливи от други, много по-информирани от другите, много по-компетентни от другите ни европейски съграждани. Не знам изобщо дали такова сравнение е възможно, но със сигурност сме много по-инатливи от другите, или по-безотговорни.

Шефът на ресторантьорите Ричард Алибегов заяви по повод сертификатите: „Бeзпpeцeдeнтнo e пpи 20% вaĸcиниpaни дa ce въвeдaт зeлeни cepтифиĸaти зa влизaнe в зaвeдeниe. Toвa yнищoжaвa иĸoнoмиĸaтa. Pecтopaнтьopcĸият бpaнш щe пpoтecтиpa из цялaтa cтpaнa eжeднeвнo“

Вярно е, че затварянето на бизнеси, които разчитат на масови посещения, им вреди и унищожава част от тях. Затова се договарят и компенсации, чиято цел е запазването на работните места (препитанието). Но и мерките със сертификатите, както и карантината, цели запазване на здравето и живота, нали? Не е добре второто да е за сметка на първото, защото икономическата вреда може да се компенсира, докато смъртта е еднократна и не подлежи на компенсация.

Но не е съвсем вярно, че сертификатите са въведени в европейските страни там, където има голям процент ваксинирани. Във Франция от 9 август 2021 г. санитарният пропуск (сертификатът) е задължителен за достъп до кафенета, ресторанти, търговски центрове, болници, пенсионни домове, медико-социални заведения, както и пътуване със самолети, влакове и автобуси за пътувания на дълги разстояния. Тогава в страната ваксинираните са около 50%. И въвеждането на сертификата само за по-малко от два месеца увеличава равнището на пълна ваксинация до почти 70%.

Има и друг, резонен аргумент – Сдpyжeниeтo нa зaвeдeниятa в Бългapия са cъoбщили, чe три четвърти от coбcтвeницитe нa зaвeдeния ca пpoтив зeлeнитe cepтифиĸaти, aĸo те нe вaжaт и зa дъpжaвнaтa aдминиcтpaция. Това има някакво основание, но когато се отнася до професии, чието упражняване не може да се практикува в никакъв случай без многократни и постоянни контакти с много хора, ваксинирането или гаранциите, че работещите в такива условия са безопасни за другите и за себе си са несъмнено важни. Нима не очакваме от работещите в обществена кухня да са ваксинирани срещу опасни зарази?

Колкото до пренатовареността на здравната система, това трябва непременно да ни стряска, за да искаме някакви мерки. Можем надълго да спорим, дали въвеждането на сертификатите е закъсняло, дали не е било по-добре (по-добре е) да се даде период от поне няколко дни за адаптация на семействата, училищата и бизнесите. Но не можем да спорим дали са необходими мерки и алтернативата общо казано е: локдаун или задължителни сертификати.

Протести, които искат едновременно да няма сертификати, или държавата да заплаща всеки тест за всеки, който иска да отиде на ресторант, или да не се носят навсякъде маски (все още навън това не е задължително, нали), но същевременно очакват и изискват при нужда да има за тях или близките им свободно болнично легло, включително в интензивното отделение, както и подготвен екип за компетентни медицински грижи – това е като да искаш „и маслото, и парите от маслото“. А французите зевзеци добавят: „Заедно с усмивката на млекарката“.

Въвеждането на все пак някакви мерки за ограничаването на инфекцията изисква храброст. Лидерите на ГЕРБ, БСП, ВМРО и „Възраждане“ поискаха оставката на министъра на здравеопазването Стойчо Кацаров, но ако той реши да се оттегли, тогава нека лидерите на тези партии да сформират комитет, който да оглави МЗ и да управляват кризата заедно и в съгласие. Представяте ли си го? В случая предпочитам да вярвам на епидемиолози, а не на политици или ресторантьори. Та нали ако ви заболи зъб ще идете на зъболекар?

Едно е сигурно – ваксинацията е по-евтина от лечението, и засега знаем, че е по-малко вредна от самия вирус. Можем да избираме, нали затова имаме свободна воля. Макар никога да не сме предпазени от това, да си самонавредим.

   Автор: Антоний Тодоров

   Източник: antoniytodorovow