Ирини Зикидис: Съвсем скоро пак ще се заговори, че „България е фронтова държава”

Много се смях, когато моите любими комсомолци от ДаБългария, слисани и въодушевени от немислимите почти 10%, изоставиха обичайната си практика да кълнат „простия бай булгар” и да заплашват, че тутакси ще хукнат към Терминал 2, лишавайки завинаги нискочелите маси от сияйното си присъствие.

Вместо това станахме свидетели на разтърсващи катарзиси и вътрешни борби. На една „Mea Culpa”. На една „Mea Maxima Culpa”, дори. Разкаяни интелектуалци се надпреварваха да споделят трогателни есета, притчи и сентенции, как селякът не е виновен, че е селяк, и тяхна задача е да го превъзпитат. Да го научат да се къпе, вместо да се чеше. Да яде изискан кето слайс за 70 лева, вместо да се тъпче с просташка баница. Да пие ароматни коктейли, вместо да лющи евтина ракия. Да гласува за ДаБългария вместо за чалгари. Или както прочетох някъде, и пищях десет минути от смях „А новопрогледналите за демокрацията селяндури, веднъж вкусили Пино Ноар, завинаги ще се влеят в редиците на половата флуидност и евроатлантическа солидарност”.

Прочетох дори как активист на ДаБългария предложи въвеждането на джендър неутрален термин за провинциални уонабита като мен, подчертавайки, че „пейоративната употреба на терминът „провинциалисти” издава софийска елитарност и софиоцентризъм” и констатира - като един Архимед, току що изкрещял „Еврика!” във ваната - че „извън София също има интелектуален живот”.

Много се смях и когато старият тарикат Бай Боце издигна гъвкавия г-н Митов за острие на ГЕРБ и постави ДаБългария в незавидната ситуация да обяснява защо не подкрепя довчерашния си съратник, който открито се счита за агент на американско влияние, при все че самите те са спонсорирани от американски НПО-та.

За мен е ясно едно – независимо кой, кога и как състави правителство, изискванията към него отвън ще бъдат да се включи безусловно, предано и категорично в кордона на Пилсудски, или с други думи, съвсем скоро пак ще се заговори, че „България е фронтова държава”.

И ако родната политика ми е забавна, с международната се забавлявам още повече. Войната между САЩ и Европа от една страна и Русия и Китай от друга, е по-забавна от херпес зостер.

За броени месеци американската външна и вътрешна политика направи пирует и се обърна с хастара наопаки. Ако Тръмп беше изумително прагматичен търговец, хитър като сто стада лисици, който вземаше акъла на противниците на САЩ с ембарго и икономически блокади, без да пали черги, то Байдън и екипа му върнаха света към обичайното състояние на истерично напрежение, или, казано политически коректно – пак започна такава борба за демократични ценности, че м@йката си тр@ка.

Администрацията на Байдън окончателно изхвърли на боклука настойчивия завет на Кисинджър и Бжежински през годините, САЩ на никаква цена да не допускат военно-политически съюз между Русия и Китай. Такъв не само е налице, но нещо повече - в картинката вече е и Иран, което си е 'Бермудски триъгълник’ в най-чист вид.

САЩ се хванаха здраво за гушите с Китай. Официално конфликтът е между Китай и Тайван заради спор за суверенитета в Южнокитайско море и факта, че Китай смята Тайван за отцепена провинция. Зад Тайван, обаче, стоят САЩ, а при евентуален конфликт между Китай и Тайван, на САЩ им предстои да решат дали да загубят съюзник в региона, или да рискуват война с Китай. Анализаторите говорят за „капана на Тукидид” и напомнят, че според древногръцкия стратег, военният конфликт между една държава-хегемон и един набиращ сили нов претендент за хегемон е неизбежен. През следващите години ще видим не дали, а кога.

Ситуацията с Украйна е не по-малко прелестна. НАТО едва ли ще се намеси пряко в конфликт между Украйна и Русия (най-малко, уставът му не позволява това), но напрежението още дълго ще ни тресе, а целта е ясна – спиране на Северен поток 2. На теория Русия може и да се изкушава да направи това, в което я обвиняват - да разцепи Украйна и на по-късен етап да присъедини богатия на ресурси Донбас към Руската федерация, осигурявайки си сухопътна връзка с Крим, но практиката е по-ралична. Ако това се случи, Русия за години напред си гарантира жестока международна изолация и преустановяване на всякакви международни проекти с руско участие. Само в рамките на броени дни САЩ обявиха, че изпращат, а после че се отказват да дислоцират ескадрените миноносци Рузвелт и Доналд Кук в Черно море. Сигналът беше разбран и два дни по-късно Шойгу разпореди оттеглянето на руските войски от границата с Украйна, обявявайки край на „военните учения”. Така че раната „Донбас” още дълго и мъчително ще гнои.

САЩ ударят здраво Русия по още два фронта - казуса „Навални”, и внезапното реанимиране на случай от 2014 година в Чехия. Ако оставим настрана приказките за „демократични ценности” и „цивилизационен избор”, които са предназначени за полезните идиоти, целите са съвсем прагматични – изхвърлянето на Росатом от търга за изграждане на нов атомен реактор в чешката атомна централа Дуковани (в който търг има и американска компания), и недопускането на ваксината Sputnik V на европейския пазар. Аз лично мисля, че няма какво да се страхуваме от рашките. Първо, оказа се, че имат само двама тайни агенти, които в рамките на 10 години вилнеят на воля из Великобритания, Чехия и България. Второ, тези агенти се оказаха редки некадърници – ни Скрипал отровиха, ни г-н Гебрев. Г-н Гебрев пък ми е личен любимец – така се омота в собствените си приказки, че за никой вече не е ясно какво и на кого продава. Айде холан, продавал оръжия на „демократичната опозиция” Ал Кайда в Сирия, голям праз.

След като нарече Путин „убиец”, Байдън взе че му предложи среща. Според някои анализатори Байдън е "мигнал пръв”, тоест проявил е слабост и е влязал в капана на Путин, което предполага липса на дисциплина в стратегията. Според дуги, това е „ходът на махалото” – първо заливаш опонента с вряла вода, а после му протягаш ръка, което го обърква и кара да прави грешки. Но всички са категорични, че на тази среща Байдън ще предложи на Путин размяна на тактически отстъпки от страна на САЩ срещу стратегически отстъпки от страна на Русия.

Иначе, лично за мен най-важни бяха два документа, които изчетох внимателно.

Първият беше Global Trends 2040, публикуван от Съвета на американското национално разузнаване (NIC), което се занимава със средносрочни и дългосрочни анализи и прогнози. Разгледани са 5 възможни сценария, от умерено лош до кошмарен, като някои от сравнително реалните опции са безконечни пандемии, глад, насилие (включително религиозно), разпад на държави.

Вторият документ е проучване, проведено с подкрепата на Държавния департамент на САЩ и Националната фондация за демокрация в САЩ, и посветено на отношенията на Централна и Източна Европа и Западните Балкани с Русия. Ако трябва да обобщя с едно изречение заключенията от проучването, то е, че на този етап, при евентуален конфликт с Русия, САЩ могат да разчитат безусловно само на две държави - Полша и Румъния. Защото Унгария, Чехия, България, Черна Гора, Северна Македония, Сърбия и Словакия не само не се чувстват заплашени от Русия, но дори биха искали Русия да бъде техен търговски партньор. Тоест, засега войната се отлага, докато съюзниците узреят.