Интервюистът на чалгарки, днес е произведен в тежката артилерия на медийната предизборна кампания
Мондьо (ударението е като при Кондьо), интервюистът на чалгарки, днес е произведен в тежката артилерия на медийната предизборна кампания. Ходът на телевизията е всъщност доста хитър: политическото интервю, което по принцип трябва да е за идеи, приоритети, принципи и политики, се преформатира в лично интервю. Вместо разговор за управление, получаваме ровене в лични обстоятелства. Вместо дебат за визия и идеология, ни се предлага внушението, че политиката е просто производна на характера, навиците и интимния живот на политика.
Това е капан, и то много лош капан. Защото в такъв формат политикът е подтикнат да реагира не като носител на публична програма, а като човек, принуден да защитава личността си от инсинуации. Така политическият разговор се подменя с психологизация, клюка и морализаторство. Политиката престава да бъде спор за принципи и се свежда до евтина причинно-следствена схема: такъв му е личният живот, следователно такава му е и политиката.
Точно това е и голямата победа на подобен формат - той обезсмисля самата идея за политическа отговорност. Вместо да питаш какво ще правиш с институциите, бюджета, правата и законите, започваш да внушаваш, че всичко се обяснява с характера, слабостите или биографията на интервюирания. Това не е политическа журналистика. Това е таблоидизация на политиката.
И да, до момента картината не изглежда добре. Защото когато този формат започне да диктува дневния ред, обществото спира да обсъжда посоки, решения и ценности, а започва да консумира личности, слухове и унижения. Продължаваме напред с пропадането.
Политиката вече не се представя като сблъсък на идеи, а като риалити от лични слабости, внушения и компромати. И после се чудим защо пропада не само политическият разговор, а и самата демократична среда.
Автор: Виктор Лилов
Още от категорията
.jpg)
(12).jpeg)
(2).jpg)
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.