“ОХРАНИТЕЛНИ ШАМАРИ В СЕВЛИЕВСКО УЧИЛИЩЕ..."

“ОХРАНИТЕЛНИ ШАМАРИ В СЕВЛИЕВСКО УЧИЛИЩЕ
Историята в севлиевското училище с бития от охранител в училището ученик се върти с пълна сила по телевизора и предизвиква гняв и възмущение. Доста възрастен човек (поне така изглежда), на когото казват охранител, бая просташки ошамарва момче, което се карало с друго момче кой да изчисти класната стая след часовете. 
Охранителят звяр е отстранен, а родители искат да съдят фирмата охранителка.
Да се бият деца не трябва. Грозно е, отблъскващо е. Тук съм категоричен и мърдане няма. 
Но съм бил трийсет години учител, видял съм какво ли не, затова ще си позволя да напиша следното. Ще го напиша от първо лице и ще ви кажа какво се е случвало с мен. 
Често пъти съм изпадал в такива ситуации, в които съм си губел и нервите, и разсъдъка. 
Виждал съм надрусани и пияни ученици да ме гледат в час и да ми се хилят. 
Виждал съм ученици да се бият като животни. 
Виждал съм как се подиграват учениците на охранителите и портиерите.
Виждал съм как се отнасят учениците с чистачките.
И наистина ми е идвало да шамаросам някого. Но не съм.
Веднъж обаче бях ходил за нещо в лекарския кабинет и чух писъци по коридора. Излязох и видях как в тъмната страна на коридора (лекарският кабинет беше доста навътре в коридора) момче от  пети-шести клас спъва де кого види, рипа по учениците и беснее. Приближих се до него, креснах му, дръпнах го, а то продължаваше да буйства и леко ме одра. Тогава, признавам си, в несвяст го бутнах към стената. Момчето леко се свлече надолу и на мен ми се подкосиха краката и прежълтях. Помислих си, че съм го наранил. Точно тогава момчето скочи, започна да ми се хили и да се смее и с победоносни викове и през сълзи, разбира се, побягна нанякъде. 
Бил съм свидетел, когато се разправяхме с ученик, който беше издебнал единайсетокласничка във входа на жилището ѝ, беше ѝ разкъсал чорапогащника и я беше насинил по бедрата. Поради плътски щения.
Виждал съм ученици да крадат. 
Цял клас пред очите ми каза на черното бяло и излъга, без да им мигне окото, за да ме злепоставят. 
Мой колега се опита да разтърве биещи се ученици, при което беше шамаросал единия, за да спре, и едва не беше осъден. 
В двора на училището ни дойдоха мутри, които пребиха момче, защото било казало нещо на красавица ученичка. Момчето си глътна езика и щеше да умре.
Спирам дотук, защото едва издържам от такива спомени. Толкова съм се натровил от училище, че няма шега – като видя сега ученици в махалата, че тичат през междучасията на тумби към магазините, не влизам в магазина. 
Преди година даже слязох от автобус, за да не слушам простотиите, псувните и виковете на ученици, които се прибираха след часовете в съответно изменено състояние.
Че няма угодия, няма – ако не се намеси охраната – зле. Какво прави и къде дреме? Като се намеси – охранителите стават побойници. 
Между другата, винаги ме е учудвало как свидетели на подобни инциденти правят видеоклипове, ама не се намесват. И не само в училище.
И директори, и учители се гърчат и не смеят да кажат, че работата в училище е опусната, че учениците имат по триста-четиристотин отсъствия и не им пука, че не смееш да погледнеш ученик и да му скръцнеш със зъби и така нататък. 
Щях да забравя да кажа, че ми е побеляла косата от родителски сайтове, платформи, фейсбук и вайбър групи, в които майки и бащи клюкарстват и обсъждат до девето коляно всичко, което се е случило в училище. Но според техните деца, разбира се. 
Сред учителите има големи мърлячи, трябва да си го кажем открито. Има такива, които го карат през просото, които флиртуват с учениците и им пишат високи оценки без нищо. Има и такива, които минават мярата, които не знаят да общуват с деца. Има и откровено неграмотни. Намират се и лудички понякога. Всичко има в училище.
Само едно няма – ред и дисциплина. Тая простотия – парите да следват ученика, да няма намаляване на поведението, да няма изключване от училище, да няма наказание, тоя култ към забавление, тая илюзия с училищни психолози, превърната от системата в момчета за всичко, води надолу. 
Вече не ученето и знанието, не добродетелта и възпитанието са цел на училището, а финтифлюшките и забавленията.
Севлиевският бодигард да си заминава. 
Но да е ясно, че положението няма да се промени. Защото ние не искаме в училището да има охрана, а пластилинени същества, които да угаждат на ситуациите. Цялото ни училище е на път да стане пластилинено. 
Огледайте и вижте кои са най-добрите училища – тези, в които се учи яко и се държи на дисциплината. 
А това, че не трябва да се бият ученици, е ясно като бял ден. 
Макар че белият ден на живота ни става все по-черен и животът раздава шамари наляво и надясно по целия свят. 
Николай Милчев”