Интервю с Джендема от 2010г.

Култовият музикант Ангел Ангелов - Джендема е доцент по съвременен български език – лексикология и социолингвистика, в Софийския университет.

“Там не се представям като Ангел Джендема, а съм си обикновен преподавател. Някои студенти ме разпознават, но докато ме разпознаят, им е минал семестърът и съм ги изпитал вече. Не смесвам нещата. Един Мик Джагър е много строг към своите дъщери, защото ги обича, така и аз съм много консервативен към студентите... Ето, вече съм и многодетен баща. Един колега ми каза: “Ти си патриарх!” И аз се изживявам като патриарх. Имам дъщеря студентка и син – ученик, а сега и съвсем младо... бебе, което смятат да кръстят Ирина”

- Как стана култовата ви песен “Пляс, пляс, педалите!” - През 1986 г. на рождения ден на Наско пихме цяла нощ, на другия ден те дойдоха вкъщи с една каса бира. Тогава Стефчо Пашов ни каза, че ще бяга от България. Ще замине за Париж на екскурзия и няма да се връща. Викам: “Ами, хайде и ние ще вземем едно водно колело и ще избягаме през Черно море!” Включих магнетофона, взех електрическата китара и започнах да дрънкам. Първо аз съм изпял: “Ей-й-й, каса бира!” Стефчо е прибавил: “Водно колело!” Спомням си, че Наско изпя: “Пляс, пляс, педалите...” Даже моето куче Бежо, което се беше разгонило, квичеше и ни пригласяше: “Аууу-аууу!” Абсолютна импровизация... Това е първото парче, което записахме. - “Пляс, пляс, педалите” се свързваше по едно време с гейовете... - Никога не сме го мислили това. Педали на водно колело - никакви други педали не сме имали предвид. - Кога направихте бандата “Джендема”? - Към края на нашето следване - през 1986 г., с моя приятел Атанас Цанков – Наско Дирижабъла, и други приятели. Наско не можеше да свири, но тропаше, имаше хубаво чувство за ритъм и приятен глас. Беше реакция на ситуацията по времето на “съветския ръководител” Андропов. Тогава по улиците питаха: “Къде отиваш? Защо не си на работа?” Един път седях с една моя приятелка в НДК, там имаше някакъв младежки клуб, и си бях изместил стола настрани, не беше в редичката. Мина някакъв сервитьор и ми каза доста грубо: ”Я си прибери краката!” Аз му се изперчих, сигурно заради мадамата: “Брей, много сме важни!” След малко дойдоха двама милиционери, заведоха ме в тоалетната, накараха ме да си извадя всичко, преджобиха ме, държаха се с мен като с престъпник. Близо два часа продължи това, а като ме пуснаха, приятелката ми вече си беше тръгнала. Заради тях изгубих и гадже, и всичко! - Как се появи името на групата? - Наско беше директор на 3-о училище, а аз бях близо две години безработен. Беше класен и неговите ученици много го обичаха и уважаваха, защото ги учеше, без да им се натрапва, бяха приятели. Те следваха групата, бяха нещо като фенове. Един от тях - Пешо Гаргата, алпинист и пещерняк, веднъж ни предложи: ”Хайде да отидем в Джендема на експедиция! ”Защо се казва Джендема?” / пъкъла/, го питам. Обясни ми, че в Балкана имало една пропаст - като слезеш, не можеш да се върнеш, много опасно място, обаче отгоре - страхотна гледка, диви коне се разхождали по поляните, там била хижа “Рай”... Викам: ”Е-е-е, това е страхотно име за групата, така ще я кръстим!” С Наско така и не стигнахме до Джендема, стигнахме до Цариградско шосе и се отказахме... И до ден-днешен не съм ходил там. - Къде се събирахте? - Събирахме се в градинката до Трета градска болница, в Университета и в моята къща с двор в Ючбунар – някъде около “Пиротска” и “Опълченска”. Тогава се оформи приятелски кръг не само от момчетата от махалата, но и от известни личности, които по-късно станаха още по-известни – естети като Георг Краев, Михаил Неделчев, Розмари Стателова, Александър Кьосев, Соломон Паси... Естествено нас не ни харесваха тези, дето слушаха сръбска музика, а нашите приятели. Тези, които първи ни оцениха, се занимаваха с музика, философия, литература, психология... Ходехме да гледаме “Коса”, вкарвахме си някакъв алкохол в киното. По средата на филма излизахме навън, допивахме си бутилката, обръщахме едно кошче за боклук, започвахме да тропаме по него, да пеем, като мине някой познат и той участваше... Можеше и някой милиционер да се появи... После се връщахме в киното и продължавахме да си гледаме, бяхме си истински хипита. Живеехме като във филма. Гледахме “Коса” понякога на ден по 5-6 пъти. - Ще цитираш ли скандално стихче от вашите песни?.. - “Нищо, че си малко кривокрака, нищо, че мечтаеш едър бюст, с теб сега забиваме във мрака – плесница на обществения вкус.” В нашите песни има дори медицински термини, но това никога не е било самоцелно. Никога не сме казвали - дайте, да пеем сега мръсотии! При нас е важно посланието, а то почти никога не е директно. Имах една приятелка, която много ме харесваше заради стиха ми: “Гледам Блейк / “Седморката на Блейк” – популярен тв-филм от онази епоха – б.ред./, обличам се прилично, не лягам късно, пия джин във шест, и винаги по зебрите пресичам, но винаги ме гази самолет.” Нали по времето на Андропов не даваха да се пие алкохол преди края на работното време... Или: “Нека да съм лош, че стрижа косъмче във нос, и нека ми крещят в ухото – че мразя в себе си идиота!” По това време беше нечувано някой да се дере да пее такива неща – знаеш какви бяха, а и още са, естрадните текстове!