Виждам, че лепачите на датзибао вече са тръгнали и лепят по стените. Получили са сигнал за мъст.
И това ме развеселява. Ето за това написах онзи ден поста си. За да се види в пълен мащаб това организирано литературно мероприятие.
Зная, че в „проекта Господинов“ е инвестирано отдавна, че е вложен не малък финансов и политически ресурс, ала какво да правя, възпитан човек съм, но истината ми е по-скъпа.
Нека кажа две думи за Силвия Недкова. Написала е нещо в един сайт. Силвия не е лишена от талант, тя не е лошо момиче. Издаде добра книга с поезия. Дори ми я подари с благоговейни думи, трогната от присъствието ми на премиерата й в Пловдив. Бих я посъветвал да продължава да пише, наистина. Та в този сайт тя се явява служебен защитник на своя литературен клиент.
Само кратко ще отговоря на съдебната й защита:
Относно модерността. В нейния литературен клиент има толкова модерност, колкото в магазините за дрехи втора употреба от миналите сезонни колекции. Такива текстове се пишеха от постмодернистите на запад, когато още на мода бяха панталоните чарлстон.
Относно консерватизма. Книгите ми са изцяло нов експеримент в съвременната романистика и това е едно от първите неща, които са били мотив за връчването ми на най-престижните национални награди и номинации за литература. И то не еднократно.
Относно завистта. Нелепо е и е смешно. За какво да завиждам и на кого – готов съм да сложа само по две страници от всеки един от моите романи срещу съчиненията на нейния литературен клиент.
Относно провинциализма: Аз се връщам оттам, накъдето пламенно са се устремили революционни взорове днес. Детството ми мина в катедралната Европа – и то Западната. И то не в тоя й коминтерновски комикс днес. И премина в родния дом на моята майка, а не в безбройните хранилки на външнополитическите ни и търговски мисии там.
Относно Пловдив: Пловдив, за разлика от София, е духовна столица и най-вече има дух на свободен град. Така че, да – избирам да живея свободно, без зависимости и да пиша национална литература в Пловдив.
Толкова за моята съгражданка госпожа Недкова.
А сега по същество. За важното. През годините на прехода се появиха много силни и мощни книги от наши автори, които, като чета съвременните прехвалени чужди автори, са в пъти по-талантливи от тях. Твърдя, че до пълзящия политкоректен ценз и автоценз днес, това бяха най-свободните времена за литература у нас. Те разшириха българския логос, отбелязаха нови полета в жанровете и т.н. И какво последва от това? Нищо!
Литературният папагалитет имаше една единствена задача – родно и международно лансиране на един литературен продукт за многократна употреба. Няма да се спирам върху пиара им, той е стар като света – спонсорирано превеждане, медийни кампании, бартерни международни менкания и сделки. Все неща, презрителни за истинската литература. Защото нея не можеш да я излъжеш. Тя е Божа работа. При нея няма служебен вход. А който е влезнал през него в литературата, след като му изтече службата при властта, ще си излезе пак от него.
В предния си пост умишлено пропуснах имената на авторите, които правят истинската българска литература днес.
В белетристиката, далеч пред този литератор, са писателите Владимир Зарев, Петър Делчев, Неда Антонова, Емилия Дворянова, Милен Русков, Елена Алексиева, Емил Андреев, Галин Никифоров, Алек Попов, Палми Ранчев, Момчил Николов, Александър Секулов, себе си ще пропусна от европейско( западно ) възпитание, каквото имам още от детството си. Разбира се, има и други, идат и нови имена.
А в поезията? От кои да започна – от големите ни поети, наши съвременници – Калин Донков, Борис Христов, Румен Леонидов, Георги Борисов, Ани Илков, Кирил Кадийски, Златомир Златанов, Кристин Димитрова, Рада Александрова, Валери Станков, Васил Славов? Или от флагманите на младото поколение и най-модерни в истинския смисъл на думата съвременни български поети Тома Марков и Калин Терзийски, на които, като техен връстник, въпросният автор не може да се качи и на малкия пръст?
С отделни изключения и по отделни поводи да сте чували нещо повече за всички тези писатели и поети? Да е било подчертавано тяхното фундаментално значение за съвременната ни словесност? Да е говорено за цялото това наплитане на новата ни литература с тези и други талантливи имена, книги, поеми, теми, идеи?
Не разбира се. Няма и да чуете. Или ако чуете, то ще е от ден до пладне.
Ето така загнива литературният живот на една нация. Става автоимунно заболяване. Бълбукане от тинестото политкоректно литературно дъно на едно и също мехурче. Бълбук-бълбук.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.