Инфантилизирането на западната култура

АВТОР: Саймън Готсчок

Ако редовно гледате телевизия, вероятно сте виждали пухкава панда да ви продава тоалетна хартия, гущерче с британски акцент да говори за автокаско, а розово зайче с очила да рекламира батерии.

Това винаги ми е било странно. Разбира се, нормално е да снимат анимационни герои, когато рекламата е за деца, но защо рекламодателите използват същия похват спрямо възрастните?

За мен това е един от симптомите за инфантилизацията в западната култура.

Тя започна преди появата на смартфоните и социалните медии.

Но, както казвам и в книгата си „The Terminal Self“ ежедневната употреба на компютърните технологии засилва и нормализира инфантилните тенденции в обществото ни.

Спрялото развитие е повсеместно

Според дефиницията в тълковния речник „инфантилизирам“ означава „отнасям се с някого като с дете или по начин, който не зачита неговата зрялост като възраст или житейски опит“.

Спорно е какво се счита за зряло или подходящо за възрастта.

Повечето общества и култури определят кое поведение за кой период от живота е подходящо.

Както се казва в Библията в първото послание на Св. Ап. Павел до коринтяните: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.“

Някои психолози ще побързат да отбележат, че не всеки изоставя „детинското“ в себе си.

Човек може да се фиксира върху определен етап от развитието си и да не достигне ниво на зрялост, подходяща за възрастта му, а когато преживява огромен стрес или травма може дори да се върне назад в развитието си.

Психологът Ейбрахам Маслоу казва, че спонтанното детско поведение при възрастните невинаги е проблематично.

Само че някои съвременни културни практики често инфантилизират големи групи от населението.

Виждаме го в ежедневната реч, когато наричаме зрели жени „момичета“, в начина, по който се отнасяме към възрастните хора, като ги изпращаме в старчески домове, където те трябва да се откажат от своята автономност и лично пространство, и в начина, по който училищния персонал и родителите третират тийнейджърите, като не зачитат тяхната интелигентност и нужда за самостоятелност, ограничават свободата им и ги спират да навлязат в работната сила.

Могат ли цели общества да бъдат потопени в инфантилност?

Учените от франкфуртската школа като Херберт Маркузе и Ерих Фром казват, че също както индивидът, така и обществото може да страда от забавено узряване.

Според тях неспособността на възрастен човек да достигне емоционална, социална и когнитивна зрялост не се дължи на индивидуални недостатъци, а е обществено обоснована.

Завръщане към невинността

Когато посетил САЩ през 1946 г. френският антрополог Клод Леви-Щраус коментирал инфантилните черти на американската култура.

Той обръща особено внимание на детинското обожание, което възрастните американци имат към бейзбола, както и страстта им към детски коли играчки и многото време, което инвестират в хобитата си.

Както казват съвременните учени този „инфантилен етос“ е станал по-малко симпатичен и по-често срещан.

На много работни места работодателите могат да наблюдават своите служители, които често работят в отворени пространства с минимално лично пространство.

Много е изписано за тенденцията на висшето образование да инфантилизира студентите, било чрез наблюдаване на техните профили в социалните мрежи, или като ги наставляват постоянно, или като популяризират „защитени зони“ в кампусите.

Междувременно туристически дестинации като Лас Вегас рекламират ексцесии, крайности и безотговорност в казина, които напомнят за детските фантазии: Дивият Запад, средновековни замъци и циркът.

Учените са направили изследвания как тази „Диснификация“ на Лас Вегас е повлияла на планираните общности, архитектурата и съвременното изкуство.

Също така сме свидетели на възхода на „терапевтичната култура“, която според социолога Франк Фуреди се отнася към възрастните като към уязвими, слаби и раними хора и им внушава, че проблемите им се коренят в детството и заради това при тях има „пълно отсъствие на морален разум“.

Фуреди смята, че това отнема отговорностите на възрастните и унищожава вярата им в собствените им преживявания и прозрения.

Изследователи в Русия и Испания дори откриват инфантилни тенденции в езика, а френският социолог Жаклин Барус-Мишел обяснява, че вече комуникираме чрез „проблясъци“ вместо с разумен дискурс – „Езикът е по-беден, бинарен, прилича на компютърния език и има за цел да шокира“.

Други откриват подобни тенденции в поп културата – в по-късите изречения в съвременните романи, опростената политическа реч и в сензационните телевизионни новини.

Хай-тек умиротворители

Въпреки че учени като Джеймс Коте и Гари Крос ни напомнят, че инфантилизацията е започнала много отдавна, вярвам, че ползваме с удоволствие ежедневно смартфони и социални медии, защото именно те нормализират и задоволяват инфантилната ни предразположеност.

Те поставят Аз-ът в центъра и рекламират свръх ексхибиционизъм.

Подтикват към импулсивност и постоянно удовлетворяване на желанията ни.

Ухажват нуждата ни за внимание и ни го доставят 24 часа, 7 дни в седмицата, а същевременно унищожават способността ни да съчувстваме на другите.

Независимо дали ги ползваме за работа или удоволствие, нашите мобилни устройства създават в нас подчиненост. За да се възползваме от всичките им функции, ние трябва да се съгласим с техните изисквания и условия, които не разбираме и да им предоставим купища лични данни.

И наистина агресивният начин, по който устройствата нарушават личното ни пространство автоматично ни лишава от фундаменталните ни права на възрастни хора.

Дори да го считаме за тривиално и забавно, инфантилизмът се проявява особено силно във времена на кризи и страхове.

Демократичността изисква дебати, компромиси и включва критично мислене.

Тя предполага зачитане на различни гледни точки, прогнози за бъдещето и приемане на добре обмислени закони.

Коя е бързата, лесна и проста алтернатива на този политически процес?

Не е трудно да си представим, че инфантилното общество ще предпочете авторитарното управление.

За съжаление, нашите социални институции и технологични устройства разрушават важни неща от нашата зрялост: търпеливост, солидарност, смирение и отдаденост на нещо повече от себе си.

Всичко това са качества, които се считат за основополагащи за една здравословна зрялост и за правилното функциониране на демокрацията.

Саймън Готсчок е професор по социология в Университета на Невада в Лас Вегас

 ***
Източник: theconversation.com

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}