Едно име изскочи днес. Уж неволно, сякаш случайно попаднало сред плюнките бикови. Но в това „изпускане“ няма нищо неволно. Шавливите езици свързват това име с бившия мутриер доста отдавна. Тези нарочно пускани слухове опипват почвата, посяват пропагандни семенца.
Петър Стоянов. Помним го от времена, които май ни се иска да забравим. Защото тогава бяхме започнали да губим уж спечелената битка, обладала младините ни. Въпреки това помним Стоянов с уважение, макар и преглътнато. Заради болката за несъстоялата се промяна, заради неизвървения до край път към нормалността.
Но го помним като човек, който не се крие. Защо точно днес пуснаха димката с това име ли? Защото самият Петър Стоянов днес е отвъд океана и реакцията му ще бъде забавена.
При всички случаи общественият ръст на Петър Стоянов е способен да прикрие много неща. Но дали може миризмата от страхливата пот на цяло стадо гербопитеци да бъде скрита зад едно име?