Има само два възможни варианта...

Начинът, по който се представят всички президентски и парламентарни избори, военни конфликти, протести и преврати по света в масмедиите, е един и същ. Особено когато страната-жертва е богата на ресурси. Има само два възможни варианта:
1) Избран е "неправилният" човек/правителство.
Тоест онзи, който няма да осигури пълен контрол над ресурси, пазари и вътрешна политика. 
Тогава веднага пресата започва да обявява изборите за преправени, нагласени, нелегитимни. Подчертава, че са извършени под натиск и принуда.  Организират се безредици, убийства, шумни протести с жертви, като се демонизират властите и им се преписват престъпления. Създава се впечатление, че протестиращите са 90%, макар в реалност да са не повече от 10%. Заглавията в медиите акцентират върху демонизирането на една личност, която по комиксов модел ни се обяснява как точно тя застрашава световния мир и притежава оръжия за масово унищожение. Тероризира народа си, народ, който чака да бъде спасен от колониална сила, чийто предишни производни са изсмуквали ресурсите й. Всеки, който дръзне да се осъмни в медийната безпристрастност, бива обявяван за зъл платен агент. 
Започват да се редят преправени и нагласени кадри със сърцераздирателни истории, обикновено написани по сценарий - драми с деца и жени. 
Появяват се журналисти и политици, експерти и анализатори, които с бледи лица обясняват колко много е важно да се вземе участие в този конфликт, който ще спаси демокрацията в галактиката. 
Предизвиква се широкомащабна война с огромен брой жертви и пострадали, правят се финансови блокади, налага се ембарго, показват се кървави сблъсъци, кадри със "скрити камери", които да показват издевателствата и кърваво насилие. 
Ако случайно някоя от финансираните организации бъде заснета да извършва терор и убийства, то тогава вариантите са два. Или се обявяват за радикали, които са финансирани от правителството с цел да се опропастят "справедливите бунтове", или кадрите се обявяват за фалшива пропаганда. 
2) Избран е правилният човек/правителство, има протести и бунтове срещу тях.
В такъв случай протестиращите или бунтовниците се обявяват за терористи. Много често се предприема следния подход. Подготвя се атентат с много жертви отвън, която да го извърши някоя купена бунтуваща се организация, хвърля се вината върху всички протестиращи. Това дава "правото" на правителството да се разправи, елиминира и избие противници и потушава протести. 
В този случай медиите са съсредоточени да повтарят какви терористи са всички противници и да показват ужасяващи кадри от техни деяния. Определят ги като агенти на злите сили.  Президентът/правителството се показват с героични речи, представят се като борци за демокрация, а действията им се оправдават. 
...
И в двата случая медиите не обясняват и поясняват какви ресурси има в държавата-жертва, нито къде се намират, какво е значението им и кои компании седят зад експлоатацията им и контролират логистиката. Разчита се на емоционалните реакции на хората, да им се втълпи, че това е всеобща кауза. Появяват се агресивни инфлуенсъри и експерти, които събират огромна популярност и които разпространяват емоционални истории и ръсят дружно зловещи епитети срещу несъгласните с тях, обявяват ги за чужди агенти.
...
След толкова много конфликти на които бях свидетел, тези две формули се открояваха, а всеки сам може да си ги извлече, ако е честен. Затова хората сами трябва да си извличат причините и поуките, а доколкото е възможно да се абстрахират от всички официални медийни източници, да събират мнения от двете страни. Лошото е, че невинни хора като нас попадат и от двете страни на конфликтите, чиито животи се погубват напразно.