И в този миг светът придоби смисъл

Автор: Персефона Коре, ФБ

Станала съм наистина ужасно досадна и дразнеща се стара мома.

Група деца-чужденчета обикаляха влака като невидели влак. Търсеха си места, а места почти нямаше. То не бяха викове, смехове, бутаници, крясъци, една дори ме удари с раницата си по главата. И докато си пуфтя в ъгъла и въртя благоприлично очи от възмущение, трима от тях - две момчета и едно момиче се спрахя пред седалките отпред.
Четири седалки, две от които заети от други хора. Почудиха се, почудиха, естествено шумно, и накрая едното момче от чужденчетата дръпна момичето от групичката за ръката и й посочи седалката в ъгъла. Тя се усмихна и седна. След нея седнаха и двете момчета.

Двете момчета на една седалка.

И в този момент лъч надежда проби обвивката на закърнялата ми душа на стара мома и я обля в небесна светлина. И в този миг светът придоби смисъл, и смехът, и виковете, и крясъците и ударите с раници по главите на непознати. Всичко придоби смисъл. Защото едно момче там - много шумно и младежки несъобразително бе отстъпило мястото си на едно момиче.

Едно момче и едно момиче. На прага на живота, но вече хора. Заради него, защото знае как да съхрани женското в жената, заради нея, защото му позволява да бъде мъж.

Едно момче и едно момиче. Бъдещето на света. Нашето бъдеще, в което синовете ни ще се грижат за дъщерите ни и ние ще си отдъхнем спокойни, че сме създали хора и сме вложили в тях смисъл.

Едно момче и едно момиче, които с една едничка постъпка заглушиха крясъците на целия свят.

И стоплиха душата на една смръщена от безсмислие вече на възраст мома.