Хюбрис и дисбалансът

Хюбрис е понятие от древногръцкия, което в речника е описано така: 

“Означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение”.

В политиката към Хюбрис са склонни онези политически общности, които прекарат прекалено дълго време "отгоре", на власт, в мейнстрийма.  

В последно време забелязвам един особен дисбаланс. Следя редовно ефирите, публицистичните предавания, сутрешните блокове и палитрата от подкасти в Youtube. По тях редовно гастролират две групи анализатори и коментатори, когато темата е геополитическа: групата на проруските, и групата на проевропейските такива. Дали темата ще е войната в Украйна, влизането в Еврозоната или нещо друго, общо взето знаеш, че ще видиш или проф. Иво Христов/Валентин Вацев/доцент. Сарийски от едната страна, или Асен Агов, Велизар Шаламанов, Йордан Божилов и по някой журналист от "Капитал" от друга.
Къде е дисбалансът и какво общо има всичко това с Хюбрис? 

Дисбалансът е в нивото на двете страни. 

Пускам предаване с проф. Христов - цитира Халфорд Макиндер, обяснява проруските си възгледи през теорията за "Хартланда". 
Пускам панел с прозападни анализатори по друга телевизия, Асен Агов просто повтаря 5 пъти някаква фраза тип "хибридна война", която сме чували 1000 пъти преди. 

Пускам доцент Вацев - йезуитски извърта Русия като "майка-спасителка" на цивилизацията, минавайки в аргументацията си през Хегел и достигайки до Вестфалската система. 
После пак пускам проверопейски панел, Йордан Божилов повтаря клише след клише. А някакъв Ютюбър на 29, открил вчера света на политиката, изброява заучени фрази като в "топ 5" видео на Слави Клашъра. Никаква дълбочина, никакви исторически обосновки или препратки, нищо отвъд най-посредственото декламиране. 

По някаква причина от проруската страна, без значение какво ви е мнението за позициите им, нивото на гастролиращите анализатори и коментатори в този момент е значително по-високо. Не съм съгласен с целите, които се опитват да постигнат, но е обективен факт, че Валентин Вацев може да цитира 20-ти век година по година и да изгради контекстуална рамка на събития от преди векове, каквато от Асен Агов не можеш да очакваш. 

Силно ме дразни вечно начумереното мрънкотене на проф. Христов и открито комунистическите му възгледи, но е човек, който е прочел около 130 пъти повече книги от "Чефо". 

Докато доцент Сарийски прави задълбочени анализи на всеки негативен аспект от влизането в Еврозоната, адресирайки абсолютно всеки детайл на въпроса, за ползите от нея канят само Хампарцумян, който да каже нещо от сорта на "народът е прост" и да си тръгне. После ще се чудите, защо губим културната война на терен. 

Сещам се за двама-трима анализатори с прозападни възгледи, които могат да се мереят по брой прочетени книги и дълбочина на мисълта с редовно гастролиращите проруски такива. Хора като Огнян Минчев, Харалан Александров и Боян Стефанов, които обаче ходят около 20 пъти по-рядко на предавания само в сравнение с един Вацев. 

Всички останали прозападни "говорещи глави" са на ниво рецитираща заучени евроатлантически фрази млада комсомолка от ДБ. И това поражда дисбалансът в говорителите на двете крила, за който говоря. 

Обяснението на този дисбаланс, според мен, не се крие в някаква правота на проруската страна над другата. Помня годините, когато нямаше такъв дисбаланс. Но годините минават, и с тях евроатлантическият полюс като че ли започва да се амортизира. Да мухлясва. Положението на статукво, на мейнстрийм, който вече е задал курса на страната, го кара да престава да се поддържа в кондиция. Да престава да произвежда смислени и качествени анализатори, коментатори, ако щете - пропагандисти. 

Защо ти е да пропагандираш нещо, което вече е постигнато, нали? В това състояние започва да се намира и Соц режима у нас някъде през 70-те, пак 30 години след идването му на власт. Изглежда естествен процес една подобна ентропия на управление, което не усеща особен натиск и причина да защитава и налага тезите си.

Когато си отгоре развиваш неизбежно Хюбрис, и тъкмо такъв колективен Хюбрис в момента е обзел проевропейския обществен сегмент у нас. Заради този Хюбрис въпросният сегмент почти ежедневно се излага в ефир, пращайки да защитават тезите му аматьори, истерици, ютюбъри и посредствени комсомолци от "демократичната общност", докато от другата страна, срещу Европа, им говорят професори и доценти с умението да цитират Сенека и Версайския договор по памет. 

Не се учудвайте, ако социологическите проучвания показват ръст на евроскептицизма у нас. Посредствените, обзети от Хюбрис представители на евроатлантическото у нас ще кажат, че за това е виновна "хибридната война" и "путинската пропаганда". 
Ще го кажат, за да си измият ръцете и избягат от отговорност. А вината е тъкмо в тях - в това, че на фона на антизападните говорители, които обикалят като пчелички по всички медии, по Youtube, и които са изключително начетени и подготвени, сред прозападните такива:  умните ги мързи да го правят, а тези, които не ги мързи, не са особено умни.