Християн Пендиков: В Северна Македония ловът на българи вече официално е открит

„В Република Северна Македония ловът на българи вече официално е открит." С тези думи Християн Пендиков коментира оправдателното решение на Основния съд в Охрид по делото за побоя над него. Преди две седмици съдът оневини Борче Ангелов и Илия Спасески, а решението беше постановено от същия съдия, който преди около година ги осъди на затвор.

„Освободиха нападателите ми въпреки всички доказателства, които имаше срещу тях – видеоматериали, свидетели. Въпреки всичко това те ги освободиха. Това ни дава извод, че в Република Северна Македония ловът на българи вече официално е открит. Защото, както видяхме, който и да пребие българин, да му застраши живота, държавата и правосъдната система оправдават това нещо и ги насърчават, че могат свободно да си бият българите в Република Северна Македония, без да носят никаква отговорност", заяви Пендиков пред БНР.

Бившият секретар на закритото сдружение „Цар Борис Трети" определи съдебното решение като „срамно и позорно" и посочи, че е абсурдно същият съдия, същата прокурорка и същите доказателства да доведат до напълно различен резултат.

„На предишното дело съдията имаше съвсем друго решение. Това е един абсурд, защото същият съдия, същата прокурорка, същите доказателства – абсолютно всичко беше същото. Преди около година съдията ги осъди на затвор, колкото и да му беше малко, и не беше зачетен мотивът – от омраза, а след връщането на делото съдията ги освободи без нито едно ново доказателство, без нито един привикан нов свидетел, без нищо ново по делото", коментира той.

По думите му натискът от управляващите е сред причините доверието в съдебната система на Северна Македония да е едва 2%. Пендиков заяви, че македонските българи няма да се откажат от правата си и няма да позволят да бъдат сплашени или прогонени.

„Там мачът се свири предварително, както искат някои хора, с цел да заплашват останалите, с цел да има тотален режим, но те нас няма да ни уплашат. Македонските българи не се страхуваме, лично аз не се страхувам, хората около мен не се страхуват. И ние ще се борим до последно за нашите права. Без значение каква ще е цената, която ще платим, ние ще се борим за тези права. Защото те са наши, те са на дедите ни, ние сме си оттам, те няма да успеят да ни изгонят и няма да успеят да ни уплашат", категоричен е той.

Според съдебното решение Ангелов и Спасески трябва да бъдат освободени от наказателна отговорност. Пендиков се надява прокурорката по делото да обжалва на втора инстанция, тъй като той и близките му нямат право да го направят.

„Аз силно се надявам прокурорката по делото да обжалва на втора инстанция, защото ние нямаме право да обжалваме. Има само прокурорката", сподели той.

Семейството му е разочаровано от съдебната система, а последствията от това, че открито се определят като българи, вече са засегнали и родителите му. Майка му е понижена на работното си място, за да получава по-ниска заплата, а баща му не може да работи свободно с бизнесите.

„Никога не сме се крили, че сме българи. И винаги ясно ще го заявяваме и ще се борим за правата си", заяви Пендиков.

Той разказа, че заплахите срещу него продължават ежедневно. В социалните мрежи получава обиди, клевети и съобщения, че побоят му е бил недостатъчен. Заплашвано е и семейството му.

„В социалните мрежи ми пишат хора как ми било малко, как трябвало да ме пребият, как ще претрепят семейството ми. Заплашват мен, семейството ми – обиди, клевети по мой адрес и по адрес на семейството ми - с цел да ме уплашат и да ни накарат да се страхуваме, за да не се прибираме в Македония. Но това няма да стане, няма да им вържем", уточни той.

Пендиков коментира и случая с 23-годишната Ива Михайлова. Според него казусът е изцяло хуманитарен, но показва и отношението към хората, които се самоопределят като българи в Северна Македония.

„Това е срамно. Без значение дали Ива се определя като македонска българка, като французойка, като албанка, като марсианец, ако щете, срамно е една държава да не осигури лечение за гражданин – без значение дали е техен, или не, който спешно се нуждае. Защото това е основно човешко право. Правото на лечение и правото на свободен и достоен живот са основни човешки права. И не може една държава, която претендира за членство в Европейския съюз, да не позволява лечение на някого, само защото се е самоопределил като българин или като какъвто и да е", заяви той.

По думите му ежедневието на българите в Северна Македония е белязано от постоянен психически натиск. Той разказа, че хората, които публично заявяват българското си самосъзнание, са обиждани на улицата, стават обект на клевети и виждат свои снимки, разпространявани в социалните мрежи.

„Много е тъжно, така както го разказваме, а там ни е станало ежедневие. Като излизаме да се разхождаме – без значение в кой град в РСМ, всеки един, който публично се е заявил като македонски българин, представете си, като вървите по улиците, трябва да е нормално някой да ви напсува, някой да ви обижда, да пуска ваши снимки, да се измислят лъжи по ваш адрес, ама колкото си искате, каквито не можете да си представите. Психическият натиск е постоянен. Физическият също го има, но много по-силен е психическият натиск, защото го живеем ежедневно. Дали през социалните мрежи, дали по улиците..."

Като пример за натиска той посочи и последното си посещение в Охрид. За четири часа пътуване от дома си до центъра на града бил спрян от полицията четири или пет пъти за проверка.

„Охрид е малък град, всички се знаем, даже си знаем регистрационните номера на колите. Едно след друго ме спират само за да окажат натиск и да покажат, че ме виждат къде съм и какво правя. Това е нелепо. Нелеп е този психически тормоз, който ни го извършват с цел да ни уплашат и да ни покажат, че знаят къде сме и какво правим. Но те забравят, че ние не се крием къде сме и какво правим. Защото ние това нещо го правим публично. Ние не правим нищо, което не е законно. Ние правим най-нормалното нещо, а именно българин да се нарича "българин" на територията на Република Северна Македония – без да бъде заплашван, бит, пребиван, гонен от работа и без всякакви други последствия да има за себе си, за живота си и за живота на близките си", разказа той.

Македонският българин изрази надежда, че с падането на Александър Вучич в Сърбия ще падне и сръбският режим, който според него оказва силно влияние върху Северна Македония.

Пендиков заяви, че българите в югозападната ни съседка искат страната да промени своята политика и да впише българите в Конституцията си. Той настоява също да бъде изготвен планът за малцинствата и да бъдат изпълнени всички промени, предвидени във френското предложение.

„И не само – да изготви плана за малцинствата. Да се изготвят всички промени, които изисква френското предложение – не българското, не е двустранен проблемът, а е европейски. Това го изисква Европейският съюз, за да може РСМ да стане член на ЕС. Защото тогава няма да има по-щастливи от нас. Това означава, че Македония ще си е свършила работата. Вече българите ще могат свободно да се наричат българи, без да са бити и пребивани, както и всяко едно друго малцинство, което живее в Македония. И Македония ще бъде пълноправен член на Европейския съюз. Но се надявам това да стане някога, когато тя наистина спази всички критерии за членство", заключи той.

Три години след побоя Пендиков продължава да живее с метални пластини и травми по тялото. При нападението са му били счупени челюстта, прешлени и ребра, а черепът му е бил спукан. Физическите последствия остават, а психическата болка продължава. Въпреки преживяното той заявява, че няма да се откаже от борбата за правата си.

Източник: БНР