Hello from the other side!

Много на брой странни неща се случиха след онзи момент. С времето ще разкажа за всяко едно, а днес е ред на тока. Щрак – и напрежението по трите фази в нашата махала от 230 волта стана на 180. Мислех си, че се дължи на технически проблем, и започнах да звъня на телефона за повреди на ЧЕЗ. Те пращаха техници, които свиваха рамене и казваха, че не виждат никакъв проблем, просто трасето било по-дълго и имало съпротивление. Просто така, от една дата насетне. Спиранията на захранването в нашата част на селото станаха много по-чести и изобщо положението не беше никак розово.

Така се принудих да търся алтернативно решение под формата на фотоволтаична система – 72 броя соларни панели, четири броя инвертори, шест тона акумулатори. През 2011 година тези неща ми струваха 143 409 лева. През зимата обаче дните са къси, има много облачни и мъгливи дни, затова нямаше как съвсем да се откажа от услугите на ЧЕЗ, което ми костваше доста нерви и разговори с тях. Инфраструктурата на тази компания е в окаяно състояние на село, увисналите жици се допират една о друга при силен вятър, а техниците решиха проблема с един силно наклонен стълб, като го вързаха с телено въже за близката брезичка.

През пролетта на 2009 отидох в ЧЕЗ Разпределение Кюстендил, поисках среща с шефа и представих проект за изграждане на алтернативно подземно трасе с дължина 500 метра в нашата махала. Казах, че предложението ми е аз да изградя трасето за собствена сметка, а те да си приберат стълбовете и жиците.

–Ти ли си оня с хубавата къща? И к'во, пречат ти жиците? Развалят ти гледката? Много са си добре така. И като стане авария, къде, че я тражиме под земята? Айде, бегай!

Това беше отговорът на наместника на Зевс в Кюстендилско. Навих сателитната снимка с проекта за подземно трасе и си тръгнах. През летата електричеството от соларните панели и батериите ми беше напълно достатъчно, но дойдеше ли късна есен, започваха проблемите. ЧЕЗ не почистват трасетата от клони и при силен вятър редовно се оплитат жици/фази или пък направо се късат. Веднъж реших да им напиша мейл вместо да ме държат на изчакване на телефона 15 минути. Докато пишех, се сетих, че ЧЕЗ е чешка компания. Не ми отне повече от минута да издиря имейл адреса на господин Клусак – Генерален директор на ЧЕЗ по онова време, и, понеже владея словашки писмено и говоримо, а за един чех няма да е никакъв проблем да разбере нещо, написано на словашки, го добавих към получателите на имейла и добавих превод на словашки. След няколко дни - в понеделник сутринта - се случи нещо много неочаквано.

Живеех на най-високата точка на селото и малко след девет по пътя отдолу се зададе дълга колона от автомобили – джипове, бусове, автовишки (и каквото още се сетите), като за парад. Вероятно това бяха всички ремонтни групи на електрическата компания в югозапада! В следващите пет дни служителите почистиха така сервитута на мрежата към нашата махала, както не можете да си представите. Не знам дали господин Клусак изобщо беше прочел писмото ми, или някой искаше да си запази поста, но свършиха чудесна работа и бях доволен.

Прибрах се в събота вечерта вкъщи, включих осветлението в хола и трапезарията и се заех да стопля нещо за вечеря във фурната. В момента, в който включих фурната, токът угасна и след секунда се включи алтернативното захранване. Разполагах с шест тона акумулатори с общ капацитет 144 киловатчаса, но през зимите трябваше да пестя заряд, затова включих генератора и продължих с вечерята. Стана късно, а захранването от ЧЕЗ продължаваше да липсва. Това не беше изненада, но по някое време забелязах, че навсякъде по околните махали свети, т.е. проблемът бе само при мен. Позвъних на ЧЕЗ, за да съобщя за проблема. Не след дълго получих позвъняване от непознат номер. Бил някакъв местен служител на компанията. Звучеше доста почерпен. Каза ми: „Виж какво, проблемът е, че ти е „паднал“ предпазителят в таблото при стълба. Ти имаш само 16 ампера и е нормално да падне“. Това табло беше заключено винаги, а никой не ми беше дал ключ.

Ама как 16 ампера, та това е 3.5 киловата на фаза, не може да е толкова. Навсякъде слагат 64 ампера. Да, било 64 до вчера, но шефът в Кюстендил изровил договора отпреди сто години и там пишело 16 ампера. Затова, след като „излизали“ до блясък трасето, ми подменили предпазителя с 16-амперов, уставно, както си е по договор. И ако съм искал повече, да отида в работно време и да пусна молба.

Беше февруари, слънцето не се беше показвало от дни и трябваше да карам на генератор. Не ми бе проблем, към онази дата този генератор вече беше навъртял над 1000 моточаса, можете да се сетите защо.

В понеделник сутринта помолих мой колега от Кюстендил да мине през ЧЕЗ Разпределение и да пита какво може да се направи по въпроса. Препратили го към онзи шеф, който му казал:

– Кажи на тоя, че требе да дойде лично да ми напише молба, а и да знае, че нема да стане много бързо. Срокът да разгледаме молбата е три месеца.

Десет минути след като ми предадоха тези думи, вече бях поръчал още 72 соларни панела и съответния инвертор и карах една седмица на генератор, докато пристигнат панелите и ги монтираме. През тази седмица се случиха няколко неща. Първо, в сряда дойде екип на ЧЕЗ и докато ние монтирахме панели, те дойдоха до таблото на стълба, извадиха фотоапарат и започнаха да правят снимки. Заснеха таблото и кабела и си тръгнаха. В петък случката се повтори, но тогава отидох при тях, поздравих ги и ги попитах:

– Нека да позная: шефът ви е изпратил да видите защо не идвам да му се моля, да не би да съм си сменил сам прекъсвача, или съм се прикачил незаконно към мрежата..

Те бяха смутени, но потвърдиха, че предположението ми е вярно. Тогава им казах, че могат да снимат и новите ми соларни панели и да му покажат снимките. Споменах наред с това да му предадат, че ако желае, може да смени прекъсвача с такъв от един ампер. А същото така, че един ден, някога, ще разкажа публично за „подвизите“ му. И че като ме е ограничил да ползвам услугата им само за осветление, сметката ми за електричество от обичайните 500-600 лева ще стане 20 лева. Попитах дали това е добре за компанията им. Тръгнаха си хората, а в понеделник дойдоха пак и човъркаха нещо по таблото. Оказа се, че върнали пак стария 64-амперов прекъсвач, без да кажат нищо, но ми дадоха ключ, за да си имам.

Мина време, а аз пак разчитах на ЧЕЗ през зимите. И пак трябваше да се обаждам при всеки проблем. Една вечер напрежението беше 150 волта, доста под „обичайните“ 180. Дойдоха техниците, спряха пред нас и ми казаха свойски: „Сега ще го оправим, дай ни пет минути“.

На връщане пак спряха пред нас и ме подканиха да проверя. Извадих смартфона, отворих приложението за управление на къщата, отворих на меню „Захранване“ и ахнах: напрежението беше цели 230 волта. Това след дълги десет години беше чудо! Нямаше как да не ги попитам как успяха да решат проблема. Обяснението ме втрещи: онзи шеф се пенсионирал и вече можели да върнат стъпалото на трансформатора в нормалната му позиция...

Те си тръгнаха, а аз стоях така още няколко минути и си припомнях последните десет години.

Колко мъка има в тази България! Цели десет години жителите на четири махали са страдали, защото един идиот е поискал услуга от друг идиот, за да накаже някого.

Днес мога да разкажа това, защото преди месец подмених старите батерии с нови, литиеви, с капацитет от 180 киловатчаса. Вече разполагам с 204 соларни панела с общ капацитет 56 киловата, плюс мобилен енергиен възел, състоящ се от два киловата соларни панели, два киловата вятърна турбина и 30 киловатчаса батерии – всичко това монтирано върху ремарке-платформа. И не само че не съм зависим от електрическата компания, но и имам излишък, с който зареждам новия ни семеен автомобил, който пък е с 85-киловатчасова батерия.

Сега имам излишни 25 броя оловни акумулатори, които желая да продам на старо. 24 са ползвани, а един беше резервен и никога не е пълнен, т.е. е абсолютно нов. Всеки от тях е с капацитет ~3000 амперчаса на два волта (6 киловатчаса). Те не са в първа младост, но са като нови на външен вид, през годините са обслужвани редовно и би било жалко да ги дам за претопяване. Общото им тегло е 6 тона без електролит и в този момент за тях мога да получа 8000+ лева, ако ги предам за претопяване. Те „вървят“ с кабелите за свързване, а също така и с монтажните скари. Реалният им използваем капацитет в момента е около 30 киловатчаса и смятам, че могат да служат някъде, където мястото за разполагането им не е проблем– литиевите със същия капацитет заемат половината пространство.

Обявявам импровизиран търг с начална цена 8000 лева. Продавачът – аз, е частно лице. За разлика от хиляди други бизнесмени, домът ми, автомобилът ми и всичко, свързано с тях, са собственост на физическо лице, а не на фирма. Приемам предложения от купувачи.

А ето какво ще направя с парите от продажбата на тези батерии: споменах, че искам електрическата компания да разкара наклонените стълбове и провисналите жици от полезрението ми.

Ето как ще се случи това, без да им се моля втори път: вече изкупих необитаемите/половината къщи в нашата махала, съборих ги и партидите им за електричество бяха терминирани. Ще съдействам на останалите съседи да си изградят островни електрически системи (слънце, вятър, батерии) и да се откажат от услугите на вездесъщата електрическа компания.

С парите от продажбата на тези батерии, плюс малка добавка от мен, най-близкият ми съсед, който е и мой служител от 15 години, ще получи като подарък нужните соларни панели + инвертор + литиеви батерии + монтажни работи. И така, къща по къща, битката ще продължи до пълното изтласкване на енергийната зависимост от нашата махала. Не знам за държавата, но в нашата махала ще постигнем въглероден неутралитет съвсем скоро.

Докато големите специалисти в областта на енергетиката се наумуват какъв да бъде енергийният ни микс – дали да строим втора АЕЦ, или още ПАВЕЦ каскади, нека понякога да хвърлят по едно око на развитието в областта на батериите. За да не се окаже един ден, че са построили поредния ненужен паметник на мегаломанията.

Ако развитието в областта на съхраняването на електрическа енергия тръгне по пътя на развитието в областта на микрочиповете, то бъдещето ще бъде в децентрализираната енергийна система – на ниво населено място, квартал или дори отделна сграда.

Hello from the other side!

 

  Автор: Димитър Димитров, фейсбук