Преди девет години, една вечер в българското село Българи, бразилска туристка се приближила до небрежно облечен мъж на средна възраст, заобиколен от охранители, случайни минувачи и фотографи.
„Защо сте важен?“, попитала тя.
„Не съм чак толкова важен“, отговорил той.
Тя повторила въпроса, а той признал: „Аз съм президентът“.
Това е началото на анализ на британския Guardian, посветен на настоящия български премиер Румен Радев.
През 2026 г. десният популист Радев вече не е президент, а министър-председател - по-влиятелната от двете длъжности. Това се случва, след като партията му „Прогресивна България“ спечели убедително мнозинство на парламентарните избори през април. Докато мнозина в Европа си отдъхнаха с облекчение заради края на управлението на Виктор Орбан в Унгария, други започнаха да се питат дали Радев няма да се превърне в следващия основен фактор за блокиране на решенията в ЕС. Според анализатори първите месеци от управлението на Радев показват по-прагматична и основана на конкретни интереси външна политика спрямо САЩ и Европа, както и някои първоначални ходове, които могат да бъдат възприети като благоприятни за Русия.
През май България прекрати военната си подкрепа за Киев, като Радев заяви, че според него украинската кауза е „обречена“. Когато 36 държави се присъединиха към специален трибунал за преследване на Русия заради нахлуването ѝ в Украйна, България не се включи. По време на посещението си в Париж за Националния празник на Франция Радев изтегли България от т.нар. „коалиция на желаещите“, като заяви, че страната няма капацитет да помага на Украйна и че военната подкрепа само ще удължи войната. Само дни по-късно България се съгласи да приеме до осем американски самолета-цистерни за дозареждане във въздуха във военната база „Безмер“, които да подкрепят американските операции в Близкия изток.
„Той вече е неудобен лидер за Европа, защото действията му изненадват европейците с факта, че България в продължение на много години, въпреки вътрешните си предизвикателства, следваше своя проевропейски курс“, казва Мария Симеонова, ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика, цитирана от Guardian. Според нея Радев запазва ангажимента на България към ЕС и НАТО, но едновременно с това дистанцира страната от изграждащата се европейска архитектура за сигурност, като се надява да продължи да се възползва от американските гаранции за сигурност.
„Очевидно липсва каквато и да е идеологическа последователност в начина, по който той провежда външната политика през тези първи месеци“, казва Симеонова. „И това вече става много видимо.“
Междувременно премиерът, който преди това не е изразявал особено силни възгледи относно вярата си, религията или църквата, сега демонстрира близост с православното християнство, отбелязва изданието. През юни „Прогресивна България“ подкрепи „Шествие на семейството“ - християнско и патриотично събитие в подкрепа на традиционните семейни ценности, определяни като противоположни на Sofia Pride, който се проведе в същия ден. Радев също заплаши да наложи вето върху 21-ия пакет санкции на ЕС срещу Русия заради войната в Украйна. Пакетът включваше мерки срещу предстоятеля на Руската православна църква – патриарх Кирил.
„Не ме интересува руският патриарх като личност“, заявява Радев пред журналисти. „Интересува ме фактът, че той е глава на Руската православна църква, която е източноправославна, точно като нашата църква. Загрижен съм за милионите хора, които принадлежат към тази църква.“
Източник, близък до Българската православна църква, който говори анонимно, за да запази отношенията си с патриарха, определя сближаването на Радев с църквата като изцяло политическо.
„Той няма нищо общо с църквата и религията. Това е 100% политика“, казва източникът. „Мисля, че това беше просто жест към Москва. Той няма никаква практическа полза нито за България, нито за Радев.“
Димитър Керанов, гостуващ сътрудник в Германския фонд „Маршал“ на САЩ, определя поведението на Радев като „седене на два стола“ - с проевропейски и проруски изявления, чрез които се опитва да удовлетвори различните части от електората си. Според Керанов обаче тази тактика няма да даде резултат в дългосрочен план.
„Има една българска поговорка: Който седи на два стола, пада“, казва той. „Моето мнение е, че ако продължи по този начин, рано или късно това ще се обърне срещу него.“
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.