Грубостта на САЩ заслужава пълно замразяване на отношенията с тях

Автор: Фьодор Лукянов, globalaffairs.ru

Трябва да си спомним, че „най-мрачните страници“ се отличаваха с висока степен на структурираност на конфронтацията и внимателно отношение към думите и действията. Страните възприемаха себе си и една към друга сериозно и дълготрайно. Дълготрайно, в този смисъл, че нито едната, нито другата страна не изхождаха от вероятността за фатално отслабване или даже изчезване на конкурента. Сега няма нито предишната „сериозност“, нито тогавашната „дълготрайност“.

И опорите на стратегическата стабилност (а тя беше основание за стабилността като цяло) ерозират пред очите ни.

Диалогът в този си вид, в който се развиваше или се прекъсваше през изминалите няколко години, не създава нов ред, а разрушава вече съществуващия.

Световната система преживява наистина фундаментални промени, резултатът от които е неизвестен. Внимателното отношение трябва да бъде основна международнополитическа добродетел, още повече, че вътрешните проблеми при всички превишават по значимост външните.

Утвърдителният отговор на Джо Байдън на въпроса на телевизионния интервюиращ дали смята, че Владимир Путин е убиец, е крещящ даже на фона на отдавна намиращите се в свободно падане отношения между Вашингтон и Пекин. Реакцията в Русия се колебае в диапазона от предположения, че американският президент не съобразява напълно какво го питат до версията, че Байдън по този начин обявява война на Русия и Путин.

Първата хипотеза лесно може да бъде опровергана, гледайки този откъс от телевизионното интервю. Байдън говори напълно уверено и свързано, спомня си своите доста отдавнашни срещи с Путин, а отговорът му на въпроса даже е малко артистичен. Или, както се казва, напълно е с ума си и с добра памет. Относно втория вариант, разбира се, възможно е да се помисли, че такова безапелационно изказване е сигнал към някакви противници на Кремъл. Но тогава това би трябвало да свидетелства за голямото значение на руската тема за президента на САЩ.

Впрочем, контекстът и на самото интервю, и на политиката като цяло, не демонстрират нещо такова. Байдън говори за американските проблеми, темата за Путин изплува във връзка с обнародвания доклад на разузнаването относно намесата в изборите през миналата година. Документът не съдържа обвинения, съпоставими с тези, които бяха повдигнати във връзка с изборите през 2016 г. Неговата основна мисъл е, че руснаците са се опитали да предизвикат смут в умовете и сърцата на американците и това, съзнателно или не, активно е помагало на обкръжението на Тръмп. Тази мисъл е доразвита в друг доклад на специалните служби, пуснат в деня на интервюто, в който се твърди, че Тръмп и неговите съмишленици с твърденията си, че изборите са откраднати, са предизвикали екстремизъм в САЩ. Като цяло, се изгражда разбирането за взаимовръзка между външните противници и действащата в техен интерес пета колона в САЩ. Класика.

От изказванията на Байдън могат да се направят два извода. На първо място, вътрешната политика безусловно продължава да доминира в дневния ред на американската администрация, както това беше и при Тръмп. Очакванията, че победата на демократите макар и временно ще успокои многостранните вътрешни противоречия, които като фонтан изригнаха навън, не се оправдаха. Демократическата партия бърза да закрепи плодовете на успеха си, а привичния за предишните четири години инструмент в лицето на руската намеса, както и преди, отново е необходим. И това отново е инструмент, а не е цел. Справедливо е да отбележим, че реториката на администрацията на Байдън относно „връщането“ на Америка към позициите на глобален лидер в значителна степен е опаковка. Тя е призвана нагледно да демонстрира разрива с тръмпизма. Но в действителност курсът ще бъде към внимателно продължение на тактиката за съкращаване на международните ангажименти. Естествено, по-внимателно в сравнение с периода на Тръмп, но по-засилено в сравнение с времето на Обама. Най-общо казано димна завеса, призвана да прикрие реалните действия.

На второ място, което навярно е по-важно, думите на Байдън подчертават феномена, който разцъфтява с все по-пищни цветове в международната политика. Образно казано, можем да го наречем триумф на езика без кости, а описателно, като разширяваща се пропаст между речевата и практическа дейности. Според предишните норми, да наречеш убиец лидера на друга страна, още повече велика държава, притежаваща многостранен потенциал, би означавало да си готов за разрив в отношенията и много опасните последствия от това. Сега явно това не е така. В същото това интервю, без каквото и да било смущение, Байдън отбеляза, че „може да вървят и да дъвчат дъвка едновременно“. Тоест, Вашингтон има намерение да взаимодейства с Москва, където на него му е необходимо. Това самомнение е основано на увереността на ръководството на САЩ, че няма да има никакви сериозни последствия от подобно поведение. За 30 години след Студената война Америка привикна към глобално всевластие и даже сега, без оглед на очебийните трудности, го смята за свое неотменимо качество. Вашингтонският естаблишмънт предполага, че отношенията на държавите с него са ценни сами по себе си по определение и заради тяхното запазване (избягването на тяхното деградиране до откровена вражда) всички страни, включително и обявените стратегически съперници Русия и Китай, са готови да проявят смирение. С други думи, за външните партньори връзките със Съединените щати са значително по-важни, отколкото обратното.