Грабвайте децата, някой се изкряска!

Знаете ли, какво може да се промени от сутринта до вечерта? Много неща могат да се променят, ама аз ще ви разкажа за едно, важно нещо. Значи, може да станете сутринта, като мен, към 4.30 часа, да си направите хубаво, силно кафе и да напишете кратък текст във Фейсбук. После да го постнете, като „бележка“ (понеже символите са много и не се побират в обикновен пост) и да се захванете с работните си задължения. Вечерта, след работа, сядате пред компа да видите каква е хавата в клюкарника, и разбирате, че Фейсбук ви е изтрил „бележката“, защото не отговаряла на правилата в комюнитито. Направо ще падна от смях!

Работата, обаче, е там, че на мен не ми дреме за комюнитито на Фейсбук, първо, щото във Фейсбук няма общност (чата чрез електронни устройства няма характеристики на истинско общуване, следователно Фейсбук не е общност) и второ, интересува ме истината, която е далеч по-важна от милиционерите в социалните мрежи и която може да се предава чрез писано слово.

Въпросната „бележка“ беше озаглавена: „Грабвайте децата, някой се изкряска . . .“ В нея идеше реч за циганската „истерия“, относно това, дето ромите си прибраха децата от училищата, щото чули, че социалните са хукнали да им ги прибират. Сега ще напиша мнението си отново, защото не виждам достатъчно смели хора, които оценяват ситуацията, ползвайки правилни предпоставки. Има още един „сериозен“ проблем: Тази сутрин, когато писах „бележката“, бях пил 200 грама силно кафе, а сега е вечер и съм пил 200 грама силна ракия, така че не отговарям за последствията! За сметка на това ще се забавляваме и мислим, но само аз и вие, милицията на мисълта няма да се забавлява, щото тя не чете. Милицията на мисълта търси само ключови думи и после трие текстовете, с които се забавляваме и над които разсъждаваме.

И така, искрено се радвам, за реакцията на ромите, при подаването на сигнал, че социалните ще им отнемат децата директно от школото. Тези родители направиха мощен десант в училищата, където се школуват отрочетата им и за нула време ги прибраха по домовете си. И всичко това, като суха тренировка, по фалшив сигнал. Сега си представете, какво биха направили същите родители, ако сигналът беше истински, ще ви кажа, не само щяха да си приберат питомците, но и държавата щяха да сринат. Ромската „телеграфна агенция“ действа безотказно, а мобилизацията не е хаотична, а подредена и светкавична! Ако изпадна в нужда, бих разчитал на ромите да ме подкрепят и защитят!

В същото време, ние, българите, „цивилизовани“ и „изучени“ хора, сме толкова заспали и мудни, т.е. институционализирани, че ако социалните вземат нечие дете директно от училището, не само, че няма да се подкрепим, а дори бихме помогнали на социалните, за да защитим „най-добрият“ интерес на детето. Става ясно, че ромите имат силна социална връзка помежду си, а разбирането има за семейна привързаност е много по-мощна от тази на повечето българи. Именно затова те успешно се съпротивляват на тоталната държава и ще оцелеят в тази борба, докато ние ще изчезнем, като мухи на есен и пролет за нас не ще има вече. Моля се това да не стане, но фактите засега ме опровергават.

Разбира се, политическата сган напъна жили до краен предел, за да определи случващото се като „истерия“, но всичко, което излезе от този напън е звук, който се чува рано сутрин в тоалетната. Апропо, за всички е ясно, че политиците са изключителни страхливци и панически крещят, по всички медии, че са невинни – виновна е „истерията“. Купените медии им пригласят активно, като пионерски отряд с партийно поръчение, а най-истерично кресливи, от политическият антураж, са купените „специалисти“ (всякакви политолози, социолози, педагози и пр.) Същите трепетно вдигат ръчици, за да им се даде думата, а когато им я дадат, се оказва, че са подскачали от столчетата си за да поискат разрешение да идат до тоалетната.

Изводите от цялата „истерия“ са много прости, но не и еднозначни:

Първо, стратезите на правителството направиха груба грешка, като обвиниха за ситуацията родителите, борещи се против анти-семейното законодателство и протестантските общности. Не може да се хвърлят камъни по хората, от които се очаква да „хвърлят“ по една бюлетина в урните – изборите са вдругиден, дето се вика. Уверявам ви, че ромите, които „истерясаха“ няма да гласуват за днес управляващите ни малоумници. Няма да гласуват за тях и протестантите, с изключение на платените агенти в църквите. Сега вече и влакова композиция с кебапчета да докара бат’Бойко в махалата, файда няма да има. Колкото и да е неприятно за управляващите, ромите не могат да приравнят децата си с кебапчета, т.е. с кайма. Ясно е, че навсякъде има гнилоч, но този път вонята на гнило иде по-малко от ромската махала и много повече от „Дондуков“ 1.

Второ, ако не дай си Боже социалните наистина отвлекат някое ромско дете (и не само ромско) от училище или от кое да е друго място, не десант в училищата, ами въстание ще има. Социалните винаги работят на тъмно, като орки или вампири, те не обичат публичността (светлината), щото тя, светлината, превръща делата им на пепел и прах. А след това фиаско, с ромската „истерия“, социален няма да стъпи в ромска махала, щото ще го сурвакат без време. От сега насетне ще откриете социален в махалата със същия успех, с който може да издирите акъл в премиерска тиква.

Трето, действията на медиите са толкова, ама толкова неадекватни, че ми приличат на пиян бекяр, който се блъска във всеки стълб по улицата (и от двете страни на шосето), докато твърди, че ходи по права линия. Понеже политиците контролират медиите, журналята са прецакани по презумпция. Още повече, че същите избълваха куп гнусни лъжи за ромската „истерия“. Разбира се, винаги съм знаел, че мисленето е сложен процес, а епистемологията е доста трудна дисцилина за хората в тИлИвизора и в радиоточката (не за абсолютно всички). От дълги години върви тотална деградация сред медийното племе, щото голяма част от тия хора просто не четат, а да четат и то критично е почти мисия невъзможна. Това е естествен продукт на образователната ни система, разбира се.

Четвърто, чиновниците от държавните агенции дадоха всичко, на което са способи (а то не е много) за да обяснят колко зли са хората, които уж са възбудили ромите да си приберат децата. Най-смешно ми беше, когато запенени „експерти“ обясняваха с еректирал ентусиазъм, че държавните училища са възможно най-безопасното място за децата. Прости им Господи, те не знаят що думат! Да твърдиш, че държавното училище е безопасно място, е все едно да кажеш, че Бойко е умен, Томислав е уравновесен, Пацо няма каручка на покрива си и т.н. В цялата траги-комедия истерия се лееше само от едва сдържащият си бяса чиновник, който се опитваше да е спокоен, макар че от напрежение се виждаше как вените му пулсират. Естествено, тая нервна криза у раболепния чиновник няма как да доведе до адекватни действия, да не говорим за разумни доводи или анализ на ситуацията. А ситуацията е елементарна – едни родители, роми, държа да подчертая, обезпокоени за децата си, ги защитиха. Какво толкова страшно и сложно има в този казус, не мога да разбера!? Нима родителите нямат право да защитят децата си, пък макар и да има само мнима заплаха за сигурността им!?

Пето, корабът на статуквото се разби в на пръв поглед незначителният ромски айсберг, и сега мишоците тичат истерично по палубата, докато оркестъра на платените медии и „експерти“ им свири последен валс. Лутат се мишоците и търсят нещо дето не потъва, за да се вкопчат в него, та да оцелеят (поне докато построят магистрала Хемус). Един съвет, клети мишки: Нали знаете, че лайното не плува дълго? За ваше съжаление, политическият ви кораб е пълен преди всичко с мръсотия, така че дерзайте, няма много надежда за вас!

Оставам озадачен само от факта, че пропагандата хваща дикиш сред много мои сънародници, които са дотолкоз зомбирани, че не виждат позитивите от акцията на ромите. Питам ви простичко: Вие бихте ли си прибрали децата от училище ако „комшията с колелото“ мине покрай портичката ви и се провикне, че социалните крадат деца, за да ги продават на норвежките педали? Знам, смешно ви е, няма да реагирате, защото сте „умни и красиви“. Вие сте „образовани“ и не сте като цигански тайфун, който би помел всичко по пътя си, ако децата му са в опасност, дори и да е „фалшива“ опасност. Ако пожарникарите реагираха като вас, уважаеми българи, да бе изгоряла цяла България досега. Чакайте си, чакайте си, с чакане смъртта идва най-бързо и лесно, но за сметка на това доста болезнено.

Ето ви и поетичен, политически некоректен финал. Поздравът е специално за политическите милиционери на мисълта, които ме докладваха, за да ми изтрие Фейсбук „бележката“:

Три деня сред ромите у махалата се носи мълвата,
че социалните деца крадат.
Пристъпи ужасни! Ромите разправят,
че норвежки педали лазят по урвата дива,
но с тела ще я спрат, и кръв ще се излива.
Бури подир бури! Политик след политик!
Социален работник сочи даскалото пак
и вика: „Търчете! Тамо са децата!“
И социалните тръгват с викове сърдити,
и „За Бойко!“ гръмовно въздуха разпра.
Ромът отговаря с други вик: Долу ръцете от нашите деца!
И с нов дъжд от думи, ругатни нечовешки;
ромските дружини, одрипани и „смешни“,
влизат във школата, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и детето свое на риск да не изложи,
и един чиновник повеч на срам да изложи.
Виковете екнат. Даскали ревът,
насипи налитат и тесен е светът; –
Циганите – тигри, чиновниците – овци
децата си завръщат; ромите, орловци
кат лъвове тичат по стаите класни,
пет пари не дават, за чиновници ужасни.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Последният напън вече е настал.
Тогава директорът, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади педагози,
венчайте даскалото с лаврови венци!
на вашата сила бат‘Бойко повери
школото, магистралите и ромите дори!“
При тез думи силни даскалите горди
очакват геройски ромските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Ромите намират децата си тогаз,
даскалите бягат, крият се и траят,
ентусиазмът се пречупва – ромите остаят
и сладката радост децата да си отведат
от чиновник разпенен, отрочетата да спасят . . .
Директорът реве: „България цяла сега нази гледа,
туй школо високо е: тя ще ни съзре,
ако децата отстъпим: да мрем по-добре!“
Няма веч деца! Има хекатомба!
Всяка показалка меч е, всякой чин – бомба,
всяка метла – пушка, всяка лелка – плам.
Някои деца ромски още са там.
„ГРАБВАЙТЕ ДЕЦАТА!“ – НЯКОЙ СЕ ИЗКРЯСКА
и малчуганите ромски изчезнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като валяк пак!
Милицията тръпне, друг път не видела
ром чиновника как криво гледа
и въздуха цепи със „демонский“ вик:
Детето си прибирам, ще се бия к‘ът бик!
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ чиновникът, щом приказка зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от министър на министър и от человек на человек.