Голямото, прекрасно финансово оръжие срещу нелегалната имиграция

Заровено в Големия, прекрасен законопроект се намира оръжие, което Тръмп може да използва срещу нелегалната имиграция — средство за обезсърчаване на незаконната работа в Съединените щати и в същото време инструмент за удар срещу прането на пари от мексиканските и други наркокартели.

Това оръжие представлява еднопроцентов данък върху паричните преводи, изпращани от чужденци в САЩ към техните родини. Дребна сума? До края на 2023 г. преводите, изпратени от работници в САЩ — много от които нелегални — към други страни достигнаха приблизително 93 милиарда долара, или около 14 процента от всички парични преводи в световен мащаб. Основните страни получатели включват Индия, Мексико, Гватемала и Венецуела. В момента Мексико получава тези пари без данъци. Американското законодателство прави това възможно — и то трябва да бъде променено. Очаква се данъкът да осигури 10 милиарда долара приходи за САЩ.

„Directo a México“ е официалната програма за парични преводи на Федералния резерв, осъществявана чрез услугата FedGlobal, която позволява на нелегалните имигранти да превеждат пари към централната банка на Мексико без допълнителни такси. От 2003 г., след споразумение, подписано от Джордж У. Буш, потребителите на американски финансови институции, абонирани за Directo a México, могат да изпращат плащания към всяка банкова сметка в Мексико безплатно. Жителите на Ню Йорк могат да видят такива услуги рекламирани на испански в метрото; в по-малките градове преводите се извършват от Wells Fargo, Moneygram и пунктове за осребряване на чекове. Щатите с голямо население от нелегални мексиканци, като Калифорния и Тексас, са с най-големи обеми на парични преводи.

Става дума за добре използвана система — през 2022 г. Мексико получи 56 милиарда долара в парични преводи от САЩ, което затвърди позицията на страната като втория най-голям получател на такива средства в света. Преводите от чужбина съставляваха приблизително 4,5% от общия БВП на Мексико през 2022 г. (в някои по-бедни мексикански щати преводите съставляват 15% или повече от БВП) и представляват най-големия източник на външни приходи за Мексико, надминавайки приходите от преки чуждестранни инвестиции от САЩ, туризъм и износ на промишлена продукция. Общата стойност на паричните преводи се увеличи с около 32% между 2019 и 2023 г., като нарастваше със средно 5% годишно. Мексико не просто изпраща стотици хиляди нелегални работници в САЩ — неговата вътрешна икономика буквално зависи от това тези хора да работят в Ел Норте. Същото важи и за други водещи страни, като Индия, макар че голяма част от нейните преводи идват от притежатели на визи H1-B.

Президентката на Мексико Клаудия Шейнбаум добре разбира стойността на програмата и показа колко отчаяно страната ѝ зависи от тези парични преводи с изказване, което „разпали пламъците на бунтовете в Лос Анджелис“.

„Мексиканските граждани в Америка работят усилено, за да си плащат сметките. Не искаме този данък да засегне преводите на нашите сънародници“, каза Шейнбаум. „Ако се наложи — ще се мобилизираме. Няма да позволим да бъдат наказвани онези, които помагат на най-нуждаещите се.“

Но Шейнбаум може би мисли не само за „най-нуждаещите се в страната си“. Според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS):

Разрастващият се обем на преводи носи не само икономически ползи за обикновените мексиканци; той предоставя и широки възможности за злоупотреби. Престъпни организации се възползват от дребномащабния характер на трансакциите, за да заобиколят регулациите и да перат пари, свързани с наркотрафик и други незаконни доходи — практика, която се е увеличила след като пандемията от Covid-19 наруши трансграничното движение и традиционните методи за пренасяне на пари в брой.

Тъй като кризата с фентанила, нелегалната имиграция и насилието, свързано с картелите, стават все по-сериозни точки на напрежение в отношенията между САЩ и Мексико, нарастващият поток от парични преводи между двете страни трябва да бъде подложен на засилен контрол от страна на законодателите. Мексиканските картели разполагат с огромни суми пари от продажбата в САЩ на фентанил, кокаин, хероин, метамфетамини и марихуана. Понастоящем до 10% от всички парични преводи към Мексико може да са свързани с наркопари, преместени от престъпни организации като картела Синалоа и картела Халиско Ново поколение, според „Ройтерс“. Доклад на мексиканския мозъчен тръст Signos Vitales изчислява, че поне 4,4 милиарда долара от изпратените към Мексико преводи миналата година може да произхождат от незаконна дейност.

За съжаление, между 2017 и 2022 г. Министерството на правосъдието на САЩ е успяло да осъди само седем случая на наркотрафик, включващи злоупотреби с парични преводи. И все пак дори тези няколко случая обхващат пране на над 100 милиона долара. В повечето от тях престъпниците притежават ключов елемент от веригата на доставки — пунктовете за парични преводи.

Какво може да се направи, за да се забави потокът от парични преводи — и може би да се ограничат печалбите на наркокартелите? Един законопроект, предложен от представителя Кевин Хърн (Р-ОК) и тогавашния сенатор Дж. Д. Ванс (Р-ОХ), предвиждаше 10-процентна такса върху изпращаните в чужбина парични преводи. Тази инициатива, озаглавена Закон за задържане на незаконни приходи, навлизащи в наркопазарите (WIRED Act), послужи като основа за текста в законопроекта One Big, Beautiful Bill, който добавя 1% данък върху преводите към Мексико.

Междувременно сенатор Ерик Шмит (Р-МО) поиска увеличаване на данъка върху паричните преводи в Големия, прекрасен законопроект до 15% след заплахите на Шейнбаум. „Внасям законопроект за четирикратно увеличение на предлагания данък върху преводите. Америка не е касичката на света. И не приемаме добре заплахи“, написа Шмит в X. „Както съм казвал много пъти: Америка не е икономическа зона. Тя не е летище с търговски център. Това е нашата страна.“

Предвид участието на мексиканските наркокартели, е ясно, че само данък не е достатъчен. Президентът Тръмп трябва незабавно да даде правомощия на Министерството на правосъдието да разследва агресивно паричните преводи към Мексико. Министерството трябва също да провери пунктовете за парични преводи в САЩ, които са източник на голяма част от парите, стичащи се на юг. Според CSIS, в няколко от предишните обвинения, подсъдимите „системно отваряли няколко клона на оператори на парични преводи, за да могат да обработват големия обем трансакции, необходим за прането на пари“.

„Да се справиш с такъв обем самостоятелно би било непосилна задача, но заедно тези мрежи улесняваха прехвърлянето на незаконни средства, без да будят съмнение.“ По-строги проверки на биографиите на потенциалните собственици на такива клонове биха могли да бъдат първа стъпка. Изискванията за идентификация при преводи в момента са по-разхлабени от тези за откриване на банкова сметка или за изпращане на големи суми чрез банков превод. „Ройтерс“ интервюира две дузини мексиканци, които разказали, че са били наемани от картела Синалоа да действат като посредници за преводи — получавали парите и ги предавали на хора от картела.

„Следвай парите“, гласи старата поговорка — и проследяването на паричния поток към Мексико е двойна печалба: прави по-малко доходоносно работенето на нелегални имигранти в САЩ и в същото време удря мрежите за пране на пари, изградени буквално под носа на американските власти. Това представлява естествената следваща стъпка в репресиите срещу имиграцията, предприемани от Тръмп — и още едно основание за Големия, прекрасен законопроект.

Автор: Питър ван Бюрен

Питър ван Бюрен е автор на книгите We Meant Well: How I Helped Lose the Battle for the Hearts and Minds of the Iraqi People („Имахме добри намерения: Как помогнах да загубим битката за сърцата и умовете на иракския народ“), Hooper’s War: A Novel of WWII Japan („Войната на Хупър: Роман за Япония през Втората световна война“) и Ghosts of Tom Joad: A Story of the 99 Percent („Духовете на Том Джоуд: История на 99-те процента“).

Източник: “The American Conservative”