ГМО култура

Култура е омоним, няма да говоря за растения, а за културата, в която живеем през 2018.

А изглежда и в бъдеще, поне докато не дойде някой голям катаклизъм.

When the shit hits the fan*, както казваше един голям писател.

Светът се е запътил към пренареждане със страшна сила, някой да оспори това?

Но аналогията с растенията е перфектна.

Отивате в някой голям магазин, на щанда за домати си избирате един червен, красив и елегантен домат и си го купувате.

Занасяте го в една лаборатория и плащате да му направят пълна кръвна картина, подробни изследвания.

Целта е да разберете защо през зимата има такива елегантни домати, които на вкус са стиропор. Или просто да се усетите къде точно ви ментосват.

Човек трябва да знае тия неща.

Вътре ще му открият много съставки, повечето все типични за доматите. Но като бонус ще намерят и други елементи, добавени там, за да расте доматът бързо и през зимата, да стане червен и да издържа в свежо състояние около една година, без да се разкапе.

Примерно, на генетично ниво в домата присъства и ДНК от шаран. Именно те го съхраняват за векове и му придават блясък. Не е невъзможно.

Наскоро прочетох за хибрид между овца и човек, а преди година и за хибрид между свиня и човек.

Казват го като някаква новост, а аз от години познавам и от едните, и от другите хибриди. Срещал съм ги на живо дори. Овце и свине.

Свинете обикновено заемат началнически постове, а овцете са им подчинени. Както и да е. Да си продължа за културата.

 {BANNER_ID-3}

Взимате един разказ от един уеб портал, в чието заглавие присъства думата „култура“.

И почвате да го изследвате.

Подлагате го на анализ като домат в лаборатория.

Правите му и на разказа кръвна картина, търсите онези думички, поради които цялостният му вкус е блудкав и предизвиква позиви за повръщане.

Хващаме на случаен принцип един текст за ушите и го режем със скалпела.

За протокола отчитаме, че стилистично е добре оформен, има си цвят и блясък.

Някои дори го докарват и на форма да е съблазнителен.

Но генните модификации не могат да бъдат скрити, проличават си...

Поне за хората, които все още пазят вкусовите си рецептори ненакърнени.

Жена ми ме пита що съм такъв хейтър, на което й отговарям, че не аз си сътворих врагове, на мен врагове не са ми нужни самоцелно, не съм идиот.

А мен ме позиционираха като враг, само защото имам наглостта да отстоявам принципи.

Принципите са ясни.

Демаркационната линия е различима с просто око на няколко културни фронта.

Хейтъри са онези, които твърдят, че моето мнение е по-малко стойностно от тяхното, само защото са университетски преподаватели, примерно.

Или понеже са много феймъс творци, пак примерно.

И така, какво откриваме в текст от онези културни хора?

Първо, за да го докарат откъм форма и цвят, те набутват в текста много сиромахомилство.

Пишат за „унижените и оскърбените“, за „жертвите на домашно насилие“, за всякакви прошляци, само не и за средностатистическите трезвомислещи бели хора, които не са слепи и виждат как им кроят шапката с разни конвенции. Но то е модел.

Както в Истанбулската конвенция в цялата каца мед има лъжица катран, така и в текстовете на културните покрай милозливите им и досадни метафори и сравнения могат да се срещнат следи от неприкрит икуменизъм (католяги и православни да плеснат с ръце и да се прегърнат), чист феминизъм и най-пропаднал либерализъм.

Културата в портала на културните е изцяло генно модифицирана.

Гледаш я една такава засукана, с шалче, брадясала, с мек поглед, с полуприкрита надменност и едва сдържан хуманизъм, но на вкус е като да дъвчеш певеце.

Ние обаче живеем във времето на привидностите и те стават първа природа на човека.

И досущ като ГМО политиците ни, които са си повярвали, че са политици, а не обикновени бандити, така и културните са си повярвали, че са „духовен елит“, че те са, а ние не сме, че те знаят, а ние сме в заблуда, че те притежават свръхспособности, а ние трябва само да ги следваме сляпо.

Накъм пропастта.

Един от ГМО културтрегерите е така обсебен от идеята за превъзходство, че си позволява открито да определя Светия Синод и народа като „фашизирани“, без оглед на тоя вече кух термин, ясно е какво става в главата му – той е над всички, щом няма никакъв свян!

Той казва в съвсем прав текст, че Истанбулската конвенция е твърде мек документ (подразбира се, че ако може, той би го радикализирал), след което дава поредното тълкувание на „джендър“, натрапва пак онова, че всички несъгласни бием жените си всеки ден и забравя да спомене каквото и да е за „изкореняването“ на традиции, за GREVIO и за правните неуредици, възникващи от конвенцията...

Същият човек се заявява като вярващ (практикуващ, въцърковен, съслужещ като иподякон) православен християнин. Имаме нов джендър пророк!

Лошото не е сега.
Защото сега ние още помним вкуса на истинската култура.

Лошо ще стане един ден за децата ни и за техните деца, които са научени да ядат домати през зимата. Без да правят разлика.

* Популярна фраза на английски език. Означава, че някакъв прикрит проблем изведнъж бива разкрит и това предизвиква пълен хаос.

АВТОР: НИКОЛАЙ ФЕНЕРСКИ

{BANNER_ID-4}