Глен Лури: Black Lives Matter е антиамериканско движение. САЩ не са расистки

- Защо расовият въпрос заема толкова централно място в САЩ?

- Трябва да гледате филма на Шелби Стийл “Какво уби Майкъл Браун?” (афроамериканец, убит през 2014 г. във Фъргюсън, събитие, което предизвика расови бунтове и създаването на движението Black Lives Matter - б.а.). Той се връща към смъртта на Браун, но филмът е много по-амбициозен размисъл по расовия въпрос в Америка и заплетените отношения между бели и черни в психологически, емоционален и политически план.

Филмът разглежда значението на многобройните епизоди, в които млади чернокожи мъже се сблъскват с полицията в страна с няколкостотин милиони жители, в които сблъсъците на градски терен са неизбежни. Той защитава идеята, че масовата истерия, раздухвана от расовото движение Black Lives Matter - идеята, че полицията умишлено убива чернокожи мъже - е социалната конструкция на расовия разказ за тези събития. Спомнете си Джордж Флойд, убит в Минеаполис от бял полицай, който сложи коляното си на врата му. Той умря, получи почти национално погребение в Хюстън, с огромни тълпи, позлатен ковчег… Има нещо невероятно символично и литературно в това.

Въпреки това, този човек - а аз не искам да го очерням, защото той е недосегаем - е имал много трудна биография, пълна с проблеми. Но изтъкването на тези елементи означава да нарушиш официалния разказ, да не се присъединиш към националната драма. Това, което се опитвам да кажа, е, че тези събития трябва да бъдат разбрани в тяхното идеологическо и символично значение. Това за страданието на чернокожите, на виктимизацията на чернокожите. Целта е да се покаже свръхмощната сила на “бялото превъзходство”! Това не е нито социална наука, нито история. На преден план се извежда една интерпретация за расистката природа на обществото. Мисля, че тези интерпретации, защитавани от Black Lives Matter, са дълбоко погрешни и антиамерикански.

- Какво искате да кажете?

- Black Lives Matter няма нищо с ценностите на движението за граждански права, което призоваваше към честта на Америка и нейните прекрасни, но неизпълнени обещания. Постулатът на гражданските права беше, че Америка, пълна с недостатъци, може да бъде усъвършенствана. Логиката на новото движение - което пее “Изгори… на майка си” и “Убий ченгетата, те са свине” -, е същата логика, според която настоящият президент на САЩ е расист. Това е същата логика, която твърди, че 1619 г. е датата на основаването на страната като расистки проект, а “расовата критична теория” е правилният подход. Всичко това изразява дълбок скептицизъм към американския проект. Но ако тази страна е пълна с ксенофоби, които убиват чернокожите, към кого се обръща тогава Black Lives Matter? В действителност тази страна е здрава демокрация, която е способна да се реформира. Реформата всъщност е единственият начин да вървим напред, с изключение на насилието.

- Защо това расизиране залива обществото, медиите, бизнеса, Демократическата партия? Всичко започна в департаментите за критични изследвания като маргинална идеология…

- Теорията на расовата критика датира от 80-те и 90-те години, когато юридическите факултети въведоха тези критични елементи. Видях появата на афроамерикански проучвания, проучвания за жените, за хомосексуалистите. Видях как мои приятели в департаментите по социални науки, антропология, история, стават пленници на някакъв моден постмодерен скептицизъм, на релативизъм. Но е вярно също, че расовите неравенства продължават да съществуват във всички области. Например нивото на лишаване от свобода се е увеличило от 500 000 на 2 милиона за две десетилетия; астрономическа цифра! Но това, което е ясно, е неуспехът на либерализма (в американския смисъл на “лява политика”) да разреши расовия въпрос.

Под неуспех имам предвид визията за “голямото общество”, която твърдеше, че ако вложим повече пари в училищата, социалните бюджети, проблемът ще се реши. Петдесет години след гражданските права обаче водим същите разговори за това, че страната не се е променила. Как би могло да бъде вярно това, след като за петдесет години сме интегрирали около 40 млн. имгранти, дошли от Латинска Америка и Азия? Страната е напълно различна. И въпреки това, ние имаме тези неуспехи. Изведнъж търсим обяснение, което прехвърля отговорността върху измислено образувание, наречено “системен расизъм”.

- Ако “либералният” подход не работи, какво трябва да се направи, за да излезе афроамериканската общност от порочния кръг на бедността и насилието?

- Моят постулат би бил много по-консервативен, по-фокусиран върху формалните организации - семейството, църквата - които крепяха афроамериканската общност в миналото. Защо не говорим за осиновяване? Как да помогнем на едно младо момиче, което няма съпруг и току-що е родило дете, след като което няма нито средства, нито образование? Дават ѝ пари, но това не ѝ дава елементите, които ще ѝ позволят да отгледат своя син, както трябва. Не бихме ли могли да помогнем на децата от две до три години, за да научат езика?

По отношение на достъпа до кредити, недвижими имоти, заетост, образование, днес сме на светлинни години от положението преди петдесет години. Културата е универсално ориентирана към отхвърляне на расизма. Големите телевизионни зведи могат да бъдат уволнени само заради един неуместен туит! Да се каже, че това общество е систематично расистко, няма никаква връзка с реалността. Когато младо момче предизвика сблъсъкт с полицай и е убит (което аз не одобрявам), докато той е бил въоръжен, цялата страна се мобилизира! Редакции, свещеници, учители в класните стаи! Тази страна не е расистка.

- Не е расистка страна, но има прояви на расизъм.

- Със сигурност, но се питам доколко това се дължи на общия ход на нещата. Расизмът идва и от черната общност. Когато протестиращи, след като бели полицаи са били хладнокръвно пребити в колата си, викат в лицата им “Надявам се, че ще умрат!”, аз казвам: мислите ли, че можете да продължите така, без да втвърдите сърцата на милиони мълчаливи американци, които ще бъдат решени да се противопоставят на това, което защитавате?

Подкрепата, която Тръмп получи, идва от хора, които са наблюдавали бунтовете на булевард “Магнифисънт Майл” в Чикаго и са видели протестиращи да танцуват в разбитите витрини, крещейки, че това е отмъщението на бедните чернокоги срещу богатите бели. Нито един главен редактор на вестник няма да посмее да публикува уводна статия от Глен Лури, който казва, че това поведение е отвратително. Защото незабавно ще бъде линчуван от “Ню Йорк Таймс”. Въпреки това, подобна статия гори в сърцата на милиони американци.

- Смятате, че медиите не отразиха достатъчно тези бунтове?

- Тръмп загуби, но изборите са само началото на историята. Всички онези много ядосани хора, които гледаха безсилни тези епизоди на “варварство” и начина, по който бяха извинени от интелектуалната класа, и които гласуваха за Тръмп, ще продължат да бъдат част от политическата сцена, така както и знаменитостите от Black Lives Matter, които получават финансиране от големите компании. Треперя, наблюдавайки тази поляризация. Фактът, че “Ню Йорк Таймс” не изобличава актовете на разрушение, не ги прави по-приемливи. Аз съм възмутен и съм чернокож!

- Какво ви поразява най-много? Фактът, че афроамериканците са все още на дъното на социалната стълбица или постигнатия напредък?

- Напредъкът! Аз съм роден през 1948 г. Същата година бе публикувано проучване за статута на думата “негро” с красноречиви статистики. От тях научаваме, че основната заетост на чернокожите мъже през 40-те г. е била на селскостопански работник, а на жените - слугиня. Практически не е имало нито един чернокож лекар, адвокат или инженер и много малко в университета. Средният доход за чернокожо семейство е бил 40 цента срещу 1 долар за бяло семейство, докато днес е 75 цента. Не е имало нито един чернокож студент в големите университети, нито един професор. А сега имаме Барак Обама, който беше президент два мандата! Промяната на статута на афроамериканците за петдесет години от политическа, социална, икономическа гледна точка - въпреки че все още има класа на отхвърлените хора и много бедност - е монументална!

- Какво трябва да се направи за отхвърлените хора?

- Изправени сме пред огромни проблеми, най-вече в секторите на бедността в големите градове, където има много престъпност, зависимост от социални помощи, провал в училище. Трябва да ги погледнем в лицето, но е изключително важно да кажем, за разлика от тезите на Та-Нехиси-Коутс (чернокож американски журналист и писател), че ние, чернокожите, можем да създадем нашето бъдеще. Това не е научно твърдение, а философско твърдение, начин на съществуване в света. Трябва да заявим, че ние сме господари на съдбата си, въпреки всички трудности. Идеята, че нашето положение е предопределено от робското минало и трябва да призовем “другия” пред съда, е духовно погрешен подход. Той ни вдетинява.

- Направиха ли консерваторите всичко, което трябваше да направят, или изоставиха чернокожата общност, оставяйки левицата да се справи с този въпрос?

- Консерваторите изоставиха чернокожата общност. Аз скъсах с тях през 80-те г., особено след книгата на Чарлз Мъри за коефициента на интелигентност, която дълбоко ме шокира. Това, което им казах тогава, важи и днес: не е достатъчно да бъдеш коректен в критиката на некоректните позиции на либералите. Трябва челно да се заемеш с тези проблеми. Съжалявам, че Тръмп не успя да го направи. Той инвестира в зони на възможности и финансиранети за черните университети, но това беше предимно символично. Нямаше нито един голям инфраструктурен проект в различни градове, за да се създадат възможности и да се стимулират инвестициите. Но трябва да кажа, че непримиримото противопоставяне на черните елити на неговите опити също подлежи на критика. Давайки монопол на Демократическата партия върху своя вот, чернокожата общност се лиши от средства за действие.

Превод от френски: Галя Дачкова, Гласове

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}