По думите му човекът на изкуството е деен, „не бие барабан“, но в някаква степен е много политизиран.
„Аз това си го обяснявам с вечното недоволство на твореца, който винаги иска някаква промяна, и неспокойния му дух, който никога не може да бъде озаптен“, каза Петров.
Той смята, че обикновеният човек е доста инертен и настроен, че някой друг трябва да определи бъдещето му. Поетът определи това като „нелепо“.
„Недоверието в институциите го карат да смята, че нищо не зависи от него, прави го пасивен. Това издава една слабост и примирение. То влияе на изборния процес от поне 30 години. Това не е гняв, а едно недоволство, което минава като полъх и човек го кара ден за ден“, добави той.
Петров каза още, че политиката е инструмент, който трябва да подобрява качеството на живот.
„Не трябва да забравяме, че демокрацията у нас е само на 30 години, което е несравнимо с 300-годишните демокрации по света. Надявам се да достигнем ниво на политическа култура. Аз се чудя за какво толкова имат да се делят партиите. Чудя се как нямат допирни точки, коалициите изглеждат все по-невъзможни – „с тези никога, с онези никога“. Много ми е интересно как ще се случат нещата в бъдещия парламент“, коментира поетът.
Източник: frognews
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.