Георги Калоянчев: Мой беден български народ!

Днес се навършват 5 години от смъртта на големия български актьор Георги Калоянчев, наричан от всички Калата.

Любимецът на българското кино е роден на 13 януари 1925 г. в Бургас. Завършва театралното училище в София в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Той е сред основателите на Сатиричния театър, където години наред радва българската публика.

Бил е на сцената на „Софийски областен театър”, „Пернишки работнически театър”, Народен театър за младежта, Военния театър, Народен театър „Иван Вазов” и Сатиричен театър „Алеко Константинов”.

Актьорът дебютира в киното с филма „Утро над родината”. През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема  „Бай Ганьо тръгва из Европа", в който Георги Калоянчев се превъплъщава в ролята на известния герой. Филмът е сред най-гледаните през първата половина на 90-те.

Георги Калоянчев винаги е твърдял, че  няма любима роля, а всяка от тях започва с любов, с едно и също желание – да стане. Казваше, че обича да рови, да човърка, да преобръща ситуациите. Последната роля актьорът определя като най-успешна, без да омаловажава останалите. За провал смята участието си в "Мизантроп" от Молиер.

През цялата си кариера Калоянчев печели редица награди, но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист.

През 1999 г. Георги Калоянчев издава книга с мемоари "Жив съм, Ваш съм!" - заглавие, което всъщност е заключителната му реплика в "Г-н Балкански" .

{BANNER_ID-4}

Ето и едни от най-бележитите му роли в киното, които ще останат в сърцата ни:  Щангистът Спиро в „Специалист по всичко“ (1962 г.), Риксата в „Привързаният балон“ (1967 г.), Фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1967 г.), Кметът в „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1980 г.), Езоп в „Езоп“ (1970 г.), Джордано Бруно в италианската продукция „Галилео Галилей“ (1969 г.), Кметът  в „Бон шанс, инспекторе!“ (1983 г.), Бай Ганьо в „Бай Ганьо тръгва из Европа“, Бай Деньо в „За къде пътувате?“ (1986 г.), Духът на Бай Ганьо в „Ганьо Балкански се завърна от Европа“ (2004 г.).

През 2011 г. Калоянчев изиграва последната си роля на екран в телевизионния сериал „Столичани в повече“. За нея той си партнираше с дългогодишната си сценична половинка Стоянка Мутафова.

През 2015 г. в Бургас бе открит паметник на великия актьор. Парите за бронзовата скулптура, намираща се пред Летния театър, бяха събрани след мащабна благотворителна кампания. Автор на бронзовата статуя е проф. Георги Чапкънов.

"И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас, и люлките на тия, които идват след нас. Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!

"Мой беден български народ!  В душата ти препускат гладни ветрове, в нивята ти кълнат бурени, в домовете ти кълне безверие."  - монолог изигран от Георги Калоянчев, из „Кубер Кабаре“, по текст на Любомир Пеевски

{BANNER_ID-3}