Не мога да имам компетентно мнение по казуса Деп-Хърд, но доколкото се занимавам с граждански и политически науки, мисля, че нито едно общество не издържа дълго време да търпи произвола на нечий радикализъм - колкото и оправдан да изглежда той първоначално. От няколко десетилетия насам, с легитимната цел да бъдат защитени жените от сексуален произвол и семейно насилие се злоупотребява твърде енергично. Предприемчиви дами използват текущата слабост на някой - за предпочитане богатичък котарак, за да си припомнят, че преди 3-5-10-15-30 години въпросният хубавец поискал нещо от тях, засукал се наоколо, даже посегнал без да попита може ли. Съдилищата на Запад все по-охотно приемат на доверие тези твърдения на обидените сексуално госпожи, изправят набедения коцкар на стената на срама и присъждат на предполагаемо потърпевшата едни хубави парици за обезщетение. Останалите парици на нещастника потъват в джоба на озлочестената съпруга, която му взима всичко, освен четката за зъби и резервния чифт чорапи. Преди две години в Америка избухнаха левичарски бунтове - както на расова основа, така и с цел ревизия на цялата досегашна история на континента и на света. Освен всички други форми на радикализъм - расов, социален, джендър-детерминиран и нетърпящ всяко статукво, винаги иновативният Холивуд даде своя принос към революцията на новите левичари с движението ... Me too. Оказа се - виж ти, каква изненада, че тлъсти филмови котараци - продуценти, режисьори, актьори - водели разнообразен и вълнуващ сексуален живот за сметка на нарастващ брой дами (както и господа - според предпочитанията на насилниците), обидени, насилени и злоупотребени от тях в продължение на последния половин век. Някои спомени отпреди 30-40 години пламнаха толкова ярко и релефно, че поставиха въпроса каква е тази уникална памет на потърпевшите, запечатала и най-малките и най-пикантни детайли на предполагаемо случилото се? Махалото бе профучало към единия екстремум и свекавично рушеше кариери, състояния и установени от незапомнени времена отношения на субординация и упражняване на корпоративна власт. Процесът на Джони Деп е първата лястовица, демонстрираща очакваното завръщане на махалото към нещо, което все пак напомня нормалност. Г-жа Хърд се оказа първата предприемчива бизнес дама, която не успя да реализира триумфално проекта си за бързо и впечатляващо забогатяване за сметка на бившия си съпруг. Оттук нататък ще има много анализи, интерпретации и терапевтични сеанси, трудещи се да изкарат на повърхността цялата истина. За цялата не знам, но основната истина - поука от случилото се е, че всяко чудо - дори и ляволибералното - е за три дни. Айде - за 30 години. Но махалото все едно се уморява да стои хоризонтално в ъгъла и се връща. Само да не се върне бясно в другия екстремум - защото и това се е случвало.
Автор: Огнян Минчев, фейсбук
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.