Франция блокира разширяването на ЕС

Фрeнският президент Еманюел Макрон

Франция блокира старта на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС, въпреки обещанието на Брюксел към Скопие, че историческото му споразумение от Преспа с Гърция ще даде зелена светлина на процеса.

Срещата на ниво министри обсъди започването на преговори за присъединяване на Албания и Македония по време на срещата на Съвета по общи въпроси в Люксембург. На подобно събиране през юни беше прието решението да бъде отложено за октомври. Сегашната среща беше последната за мандата на комисията “Юнкер” и затова беше разглеждана като особено важна.

Северна Македония беше блокирана само от Франция. Холандия и Дания подкрепиха Скопие, но се противопоставиха на кандидатурата на Тирана. Финландия предложи случаят на Албания да бъде отделен от този на Северна Македония, но Франция не беше съгласна.

Прехвърляне на горещия картоф към срещата на върха на ЕС

Финландският външен министър Тити Тупурайнен, чиято страна е ротационен председател на ЕС, заяви, че при липса на споразумение въпросът ще бъде в дневния ред на срещата на върха.

Лидерите на ЕС ще дойдат в Брюксел в четвъртък и петък. И ще имат трудна програма – в това число как да бъде избегнат Брекзит без сделка и как да бъде отговорено на турското нахлуване в Сирия.

Френският министър по европейските въпроси Амели де Мончалин каза, че страната й е против започването на преговори за присъединяване на двете страни от Западните Балкани. Тя обясни, че са необходими повече реформи както в Северна Македония, така и в Албания. Но даде да се разбере, че трябва да бъдат обсъдени и по-сериозни проблеми, включително и задълбочена реформа на начина, по който ЕК води преговорите, както и да се обърне внимание на проблема с изтичането на мозъци в преговарящите държави.

Изтичането на мозъци наистина е проблем. Но въпросът не е поставян при присъединяването на новите членове на ЕС, както и в процеса на преговори със Сърбия и Черна гора.

“Доверие”

Де Мончалин каза, че става въпрос за „легитимност“. През 2018 г. са определени критерии и те трябва да се спазват, настоя тя. За Македония тя посочи реформата на специализираната прокуратура, която, по думите й, още не е приключила.

Критиците на френската позиция са на мнение, че ЕС е този, който губи доверието на другите, след като не изпълнява обещанията, дадени на Северна Македония по време на историческото Преспанско споразумение.

В Париж служител на френското президентство заяви, че правителството на Макрон няма да се съгласи да започне преговорите сега. “Тези страни ще бъдат част от Европейския съюз един ден … Но е твърде рано процесът по разширяване да започва юридически сега”, каза президентският представител.

Сблъсък с Берлин?

В Берлин правителствен служител обясни, че отварянето на преговорите за присъединяване е приоритет за Германия, която в сряда ще проведе годишната среща на върха с Франция.

„Канцлерът Ангел Меркел ще постави въпроса пред Макрон в сряда“, каза официалният представител. По думите му Меркел ще постави темата и на среща на върха на лидерите на всички 28 страни членки в Брюксел в четвъртък и петък. „Това е… стратегически въпрос за ЕС.“

Източник на EURACTIV твърди, че Франция може да промени позицията си само при хипотетичен сценарий за голям компромис, като например Германия да приеме френските идеи за реформа на Еврозоната.

Макрон е обсебен от президентските избори през 2022 г., които може да загуби от Марин Льо Пен. От друга страна, той провежда политика на помирение с Русия, която недоволства, когато към ЕС се присъединяват територии, където е запазила влияние. Такива са Сърбия, Черна гора и Северна Македония. Черна гора поне се присъедини към НАТО. Македония се надява да бъде следващата в началото на 2020 г. Сърбия няма планове да се присъедини към Атлантическия съюз.

Повечето други страни от ЕС са неудовлетворени от френската позиция. Започването на преговори е важен етап, но процесът продължава години и страните членки могат да наложат вето, ако страната кандидат не изпълнява поетите ангажименти за реформа.

Геополитически аргументи

Много държави смятат, че започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания е от изключително значение, предвид тежката геополитическа ситуация. Ако реформаторското правителство на Зоран Заев бъде дестабилизирано от неуспеха, това би дало предимство на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която може да се изкуши да търси сближаване с Русия. При албания отхвърлянето може да даде тласък на сили, които работят за създаването на Велика Албания например.

Най-силните привърженици на бъдещото разширяване на ЕС са новите членове на Съюза.

България все още има проблеми със Северна Македония, свързани с тълкуването на най-новата история. Но София реши да подкрепи Скопие на този етап и да използва правото си на вето по-късно, ако се наложи – в случай, че съседната страна спре да изпълнява двустранния договор, насочен към решаване на тези въпросите.

„Много е важно да се даде политически сигнал, че разширяването не е мъртво“, заяви Джордж Сиамба, румънският министър по европейските въпроси.

Франция спря разширяването на ниво министри. На върха на ЕС обаче Франция би могла направо да го унищожи, като се има предвид, че предстоящата Комисия едва ли ще се противопостави на мощни държави-членки като нея.

Източник:euractiv.bg

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}