Франц-Оливие Гисберт: Русофобията е старческата болест на прогресизма. Мишел Онфре: Европа взема, без да дава

Франц-Оливие Гисберт: Русофобията е старческата болест на прогресизма. Мишел Онфре: Европа взема, без да дава
04-04-2022г.
98
Гост-автор

“Руският народ е приятелски народ. За Бога, нека не изпадаме в русофобия, старческата болест на прогресизма. Колкото и отвратителна да е тази война срещу Украйна, тя не трябва да ни кара да прекъснем всяка форма на обмен, включително с настоящия руски президент, който не е вечен, противно на това, в което изглежда вярва. Трябва да имаме предвид периода след Путин”, казва Франц-Оливие Гисберт пред "Фигаро". “Какво влияние има Еманюел Макрон пред Путин, Ердоган, Си Дзинпин или, някога, Тръмп, който се преструваше, че маха фалшив пърхот от ревера на сакото му пред камерите от цял свят? За да играеш дипломатическа роля, трябва да имаш разменна монета”, подчертава Мишел Онфре. И двамата публикуваха политически труд в навечерието на президентските избори във Франция. Те се съгласиха да обсъдят значението на тези избори. Франц-Оливие Гисберт е писател и журналист, биограф на Ширак, автор на десетки книги, сред които “Готвачът на Хитлер”, издадена и в България. Мишел Онфре е философ и писател. Двамата дадоха общо интервю за “Фигаро” десетина дни преди президентските избори във Франция.

- Какво мислите за тази странна кампания, която всъщност не се състоя?

Франц-Оливие Гисберт: Тази кампания не беше странна, а ужасна, ниска до земята, недостойна за една велика страна. Най-лошата, която съм виждал от шестдесет години насам, откакто се интересувам от политика. Не трябва да виним само кандидатите: те имаха извинение, като се започне с войната в Украйна, която унищожи всичко. Но от това, което разкри тази война, бих искал да се опитаме да разгледаме следния жизненоважен въпрос: без обща отбрана, Европа е плячка, днес на Путин, утре на Ердоган или на някой друг. Нашата слабост беше за руския президент като покана за агресия. Ако си направим труда да влезем в главата на този човек, който вярва само в силовите отношения, може да се каже, че Западът, със своята несъстоятелност, го тласна към престъпление.

Трябва спешно да се превъоръжим морално и военно. Фактът, че коментаторите изтъкват предполагаемата отговорност на НАТО, който, както добре го каза Макрон, е в състояние на “мозъчна смърт” и на който ние другите, европейците, не можем повече да разчитаме, е знак, че нашата страна е дезориентирана. Сякаш е станала една малка самостоятелна етноцентрична провинция. Нашите т.нар. “елити” все още са се вкопчили в отминалите времена на ХХ век, умът им е замръзнал.

Основната грешка на САЩ е, че казаха преди конфликта, чрез гласа на своя президент Джо Бадън, че по никакъв начин няма да умират за Украйна. Един от далечните предшественици на Байдън, Роналд Рейгън, имаше лозунг, който обобщава всичко: «Peace through strength» (Мир чрез сила). Когато нямаш сила и вече не плашиш, имаш война, доказателството е Украйна. Рейгън е човекът, който доведе до падането на комунизма. Когато осъзна, че Съветският съюз е на колене, той му протегна ръка, за всеобща изнедада, на срещата на върха в Рейкявик през 1986 г. Жалко, че не управляваше след това. Мисля, че щеше да знае как да помогне на Русия, когато тя се срина скоро след това.

Мишел Онфре: Не мисля, че можем да кажем, че тази кампания не се е състояла. Тя се състоя и Макрон, който намери подходящ ъгъл за атака, искаше тя да е такава: той разиграва президентската карта с високомерие и презрение, което е в стила му. Твърди, че няма нищо общо с различните кандидати: той е над, отвъд тях, държавен лидер и военноначалник, предвид настоящия му статут на гондолиер на Маастрихтска Европа. Той прави кампания от монархически тип, чиято легитимност се налага от самото съществуване на неговата личност. Това е психологията на детето-крал, което вярва, че всичко му се полага.

- Кои са приоритетните теми, които трябваше да бъдат обсъдени, но не бяха засегнати?

Мишел Онфре: Въпросът беше поставен от Ерик Земур, който откровено го зададе, този за цивилизацията. Каква цивилизация искаме? Земур отговори: предишната, гарантирана национална идентичност. Меланшон също даде своя отговор: сегашната и бъдещата, гарантирана креолизация с премахване на националната идентичност чрез кръстосване. Земур се бори срещу голямото заместване, Меланшон се бори за него, това е креолизацията.

Другите - макронисти, социалисти, еколози, центристи, комунисти, ако не и троцкисти - са сателити на Меланшон по този въпрос, точно както Льо Пен и Дюпон-Енян са сателити по този въпрос на Земур. Аз, от своя страна, не съм за нито едно от трите решения. Но това е друга тема.

Франц-Оливие Гисберт: Бях поразен, че почти не бяха споменати, освен от Валери Пекрес, начините за осъществяване на икономическото и индустриално възраждане, което се налага, ако Франция не иска да падне до нивото на третокласните нации. Вярно е, че по време на тази кампания големите кандидати говореха малко за Франция, което, уви, е показателно за времената, в които живеем: тя беше сменена набързо, захвърлена на тавана с вехтории.

Какво е нашата страна, в крайна сметка? Голям транзитен център? Майка хранилка на частни интереси? Пъзел от общности и корпоратизми? Бих искал да се опитаме да я предефинираме, за да се прероди, да я съживим. Убеден европеец, аз не съм подозрителен към суверенизма, но повече не можем да приемаме една вяла Франция да продължава да се разтваря в Европейския съюз, който сам по себе си е без сърцевина, нито защита, икономически гигант, разбира се, но военно, а следователно и политическо джудже, докато хищниците са на прага ни.

- Имиграционната политика, мястото на исляма във Франция, гаранцията за сигурност за всички, съвместното съжителство или дори средствата, които се отделят за отбранителна политика, не са ли по-важни теми от данъците при наследяване, премахването на аудиовизуалната такса - дори поддържането на покупателната способност чрез раздаването на ваучери за бензин?

Мишел Онфре: Имате право… Поради липсата на цивилизационен дебат, ни остава само да мислим, говорим и действаме като министър-председател, който прави декларация за общата си политика, след като е информирал висшестоящия си началник… Това е неизбежно, когато оставаме в Маастрихтска Европа, където френският държавен глава вече е само министър на Еврокомисията, чиятно пътна карта не се изготвя в Елисейския дворец, а в Брюксел… Повечето кандидати се проявиха като търговци на дребно.

- И двамата сте убедени, че преминаваме през голяма цивилизационна криза. Възможно ли е все още според вас да съхраним френския социален и републикански модел?

Франц-Оливие Гисберт: Изправени пред икономическия възход на Китай, а скоро и на Индия, не можем да отречем, че Западът е в упадък - между другото, истински упадъчни са онези, които непрекъснато ни повтарят, че целият свят завижда на нашия социален модел или здравеопазване. Хубава шега! Трябва да ги реформираме, ако искаме да ги запазим. От друга страна, за Републиката и истинските ценности от века на Просвещението не трябва да отстъпваме: трябва да се гордеем с нас и нашата култура. Западът все още има много козове, но злото е в нас, откъдето трябва да го изкореним: неговото име е малодушие, слабост, самобичуване, болестта на разкаянието. В реч от 2021 г. Путин не каза нещо по-различно, когато изобличаваше нашата “обърната дискриминация” или склонността ни да изтриваме страници от историята си. От висотата на своята мъжественост, той ни смята малко като “дегенерати”.

Мишел Онфре: На принципа на индианския резерват, който се състои в съхраняване на нашия социален и републикански модел, да… Но какъв е смисълът да продължаваме да се правим на французи, когато самият държавен глава, елитите, университетските преподаватели, медиите, хората от шоубизнеса, актьорите, комиците, спортистите в голямото си мнозинство смятат за шовинист всеки, който смята, че съществува френска култура и няма нужда цветнокожи мъже да играят в “Училище за жени”, за да възприемем текста, написан в стихове?

- Нова опасност се появи през последните седмици на Изток и тя се казва Владимир Путин. Как според вас трябва да се държи Европа с него и може ли Франция да изиграе специална роля по този въпрос?

Мишел Онфре: След като Франция загуби суверенитета си, тя напусна страните, които могат  да изиграят международна роля в концерта на нациите. Какво влияние има Еманюел Макрон пред Путин, Ердоган, Си Дзинпин или, някога, Тръмп, който се преструваше, че маха фалшив пърхот от ревера на сакото му пред камерите от цял свят? За да играеш дипломатическа роля, трябва да имаш разменна монета. Вече нямаме с какво да влезем в играта…

Колкото до Европа, тя се възползва от възможността на тази криза, за да се изгради и да повиши доверието към себе си. Така както тази Европа показа своята несръчност в кризата с Ковид, когато всяка страна заменяше солидарното със самотното, докато заемът, който позволява “каквото и да струва” подчинява още по-дълбоко Франция на тази империалистическа държава, каквато е Маастрихтска Европа. Европа използва войната, за да придвижи пешките си. Тя взема, без да дава.

Франц-Оливие Гисберт: Руският народ е приятелски народ. За Бога, нека не изпадаме в русофобия, старческата болест на прогресизма. Колкото и отвратителна да е тази война срещу Украйна, тя не трябва да ни кара да прекъснем всяка форма на обмен, включително с настоящия руски президент, който не е вечен, противно на това, в което изглежда вярва. Трябва да имаме предвид периода след Путин. Дано започне възможно най-бързо.

- И двамата сте почитатели на генерал Дьо Гол и сте носталгични по начина, по който управляваше страната. Мислите ли, че Франция може, както често в историята си, да се издигне с помощта на провиденциален човек?

Мишел Онфре: Един човек може да бъде провиденциален, когато разполага с народ, който също е в състояние да бъде такъв и да му даде възможност да стане провиденциален. Когато Дьо Гол беше такъв, то е защото той успя да мобилизира най-доброто в човека, с други думи: това, което произлиза от хилядолетната юдео-християнска морална култура, докато последният половин век от историята на Франция култивира най-лошото в човека: егоцентризма, нарцисизма, индивидуализма, безнравствеността, суетата, празнотата, пристрастяването, вулгарния хедонизъм, безволието… Героят има нужда от героизма на тези, които го обграждат. Без тази енергия, провиденциалният човек вече не е възможен, нито мислим. Вече има само Нероновци и през повечето време с малки крачета…

Франц-Оливие Гисберт: Дьо Гол е, подобно на Чърчил, изключение. Провиденциалният човек се носи по улиците, той се разкрива, когато дойде на власт. И Роналд Рейгън, и Маргарет Тачър първоначално бяха много подценявани; те обаче вкараха в релси Америка и Великобритания. Колкото до социалдемократа Герхард Шрьодер, дошъл от лявото крило на своята партия, заклет хедонист, голям почитател на бялото вино, който би си помислил, че до такава степен ще революционизира и възроди Германия по време на втория си мандат?

Така както, кой би предвидил, че бившият актьор от телевизионни сериали Володимир Зеленски ще стане една от големите митологични фигури на ХХI вес? Франция няма никаква причина за отчаяние: нейният час ще настъпи, когато тя има начело човек, жена или мъж, който ще каже пред изпитанията като генерал До Гол, вместо да капитулира: “Когато искаш, можеш!”.

   Автор: Жан-Рене Ван дер Плацен, “Фигаро”

   Източник: "ГЛАСОВЕ"

   Превод: Галя Дачкова

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.