Франсоа Хайсбург: Коронавирусът е китайски Чернобил от десета степен

- Година след световното разпространение на коровируса, който вече причини смъртта на 2,5 млн. души и предизвика голяма икономическа криза, изглежда всички забравиха китайския произход на вируса. Как така никой не търси сметка на Пекин?

- Защото оставихме Китай да изгради своя разказ за триумфалното справяне с вируса, което констрастира с предполагаемия залез на Запада, без да внесем и най-малкото противоречие. Позволявайки този разказ да се наложи, въздържайки се от реакция, позволихме на Китай да се освободи от въпроса за първоначалната отговорност.

- Тази първоначална отговорност на Китай не е ли все пак очевидна и много важна?

- Китайците толкова ясно си дават сметка за това, че направиха две неща, за да се опитат да я заличат. Първо, те много шумно извадиха на сцената своето “образцово справяне”, за да избегнат интереса към режима. А после наказаха най-сурово страните, които поискаха безпристрастно международно разследване, съставено от най-добрите експерти. На Австралия, която изтъкна тази нужда от прозрачност, бяха наложени икономически санкции и вносът ѝ беше блокиран. Другите страни направиха заключението, че трябва да останат дискретни… Така че е съвсем естествено, че Китай изчака една година, за да разреши през януари 2021 г. на екип на СЗО най-накрая да отиде в Ухан, където не е получил достъп до исканите данни. Освен това екипът беше съставен непрозрачно, не от експерти, посочени от международната общност, а от членове, избрани от китайските власти и Световната здравна организация, която също нямаше ясно отношения към китайските власти по време на управлението на пандемията.

- В крайна сметка има само един лидер, който говореше за Covid-19 като за “китайския вирус”, това е Доналд Тръмп…

- Да, и тъй като останалата част от международната общност вече не го приемаше сериозно, тъкмо заради презрението му към повечето теми, към знанието и истината, никой не му обърна внимание. Жалко е, че това напомняне на фактите дойде от него. Както е жалко, че някои започнаха твърде рано с обясненията, като професор Монтание, който спомена изкуствения произход на вируса, без да даде доказателства. Тези два елемента обясняват защо днес е много трудно да се поднови темата. Дебатът за произхода на вируса остава напълно открит, фундаментален и потенциално експлозивен. Открит, защото все още не знаем нищо за начина, по който е роден. Фундаментален, защото трябва да знаем как се случи това, за да не се повторят нещата. И потенциално експлозивен, защото, ако Китай е сгрешил, комунистическата власт ще бъде обвинена вътре, както и извън страната. Целият разказ за идеалното управление на пандемия изведнъж ще рухне. Ако Пекин беше съобщил още в началото, историята щеше да се приеме. Но Китай се държеше така, сякаш имам какво да крие.

- Каква е най-правдоподобната хипотеза за произхода на вируса?

- Нещо се случи. Не знаем точно какво, но от гледна точка на последствията, това е Чернобил от десета степен. Чернобил беше инцидент. В продължение на една седмица съветските власти се опитваха да го скрият, но скоро трябваше да признаят фактите. Дори СССР по онова време не се опита да съобщи колко ефикасно е управлението на катастрофата, за да заключим, че съветският режим е най-добрият от всички. Докато днес Китай говори така, сякаш е извършил голям подвиг, овладявайки у дома си един инцидент, който засегна цялата планета. Това е нетърпимо. В продължение на една година Китай седеше върху тенджерата под налягане на първоначалния си грях и всички бяхме изгонени от райската градина… И всичко това в един град, Ухан, с хипермодерна инфраструктура в областта на вирусологичния анализ, с лаборатория Р4, построена с помощта на французите. На земята има не повече от четири-пет лаборатории с толкова големи умения във вирусологията. И не знаем защо вирусът е напуснал Ухан? Китайците имат всички инструменти, за да разследват и да открият произхода на вируса. Но те не направиха нищо, освен да го скрият.

 

- Какво се е случило според вас?

- Може би се е случило същото нещо, както със Sars през 2003 г., вирус, излязъл от китайския пазар поради твърде голямата близост между хората и дивите животни. Но ако е така, защо китайците не го казаха? И защо не позволиха на екипа на СЗО да си свърши работата? Така че това е малко вероятно. Втората хипотеза е тази за промишлена авария, откъдето и моята аналогия с Чернобил. Или не са спазени процесите за сигурност, или някой е направил грешка по невнимание. Вируъс е успял да избяга от лаборатория. Ако е тръгнал от известната Р4, китайците ни дължат още повече обяснения. Тази ултрачувствителна лаборатория никога не би съществувала без Франция. Китайците обаче сложиха край на сътрудничеството между Пекин и Париж и изгониха французите от системата.

- Ще узнаем ли един ден?

- Трябваше да чакаме петдесет години, докато Москва признае отговорността си за клането в Катин, екзекуцията през 1940 г. на 22 хил. полски офицери… Днес все още сме в непосредствен шок. Но ще дойде часът на равносметката и народите ще потърсят сметка. Както казваше Жак Ширак, говеждите лайна се броят в края на панаира … Първородният грях е налице, а знаем колко трудно се забравят първородните грехове… Въпросът за произхода е бомба със закъснител. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-трудно ще бъде на Китай да обясни защо нищо не е казал. Но един ден ще разберем. Новите технологии в ядрената област позволяват днес да се възстановят миналите действия на някои страни. Така открихме, че Египет и Северна Корея са извършвали в един момент незаконни дейности. МААЕ им потърси сметка. Криминалистиката във вирусологията също направи огромен напредък. Днес умеем да правим неща, които не можехме да правим преди четири години. Включително със стари данни. Covid не е “студено досие”. Китай не се е отървал и само защото днес живее в относително спокойствие, защото сплаши Австралия, това не означава, че спящата вода няма да започне да кипи. Един ден народите ще потърсят сметка. Днес Русия не може да има нормални отношения с Полша заради Катин. Някои неща не се прощават…

- Толкова успешно ли беше управлението на пандемията за Китай?

- Това е официалният дискурс: Китайската комунистическа партия, ръководена от великия лидер Си Дзинпин, героично победи вируса с по-малко починали от Словакия! Нито за миг не вярвам на китайските цифри за провинция Хубей и нейната столица Ухан. Кадрите със сцени на хаос в началото на пандемията напомнят по-скоро на случилото се в Ломбардия. Неминуемо е имало над 4000 починали и Китай не се е справил по-добре с пандемията от Италия по онова време. В останалата част на Китай наистина е възможно да е имало по-малко мъртви. Ситуацията прилича повече на това, което се случи в Австралия, Нова Зеландия, Тайван, Виетнам, но също така в Сингапур и Южна Корея, в страните, които най-добре управляваха пандемията. Но това няма нищо с естеството на китайския политически режим. Китай успя да реагира навреме, както някои страни в региона, сред които демокраци. Не автократите откриха праха от перлипина. Успехът не зависи от режима, а от мерките, които са били или не са били предприети навреме.

 

- А политическото управление на Пекин?

- Китай веднага реши да се справи с въпроса на геополитическо ниво. Когато пламна епидемията в Ухан и заводите бяха затворени, Европейският съюз помогна на Китай, като му предостави маски. Пекин наложи едно условие: без медийно отразяване. Историята не трябваше да се оповестява публично, за да не станат за смях китайците! Но когато катастрофата достигна Италия, Китай изцяло изигра дипломацията на маската, отразявайки нашироко в медиите своите действия и умножавайки благодарение на “воините вълци” (новото поколение “китайски допламит” - б.а.) изявленията за залеза на Запада и липсата на взаимопомощ между страните в ЕС. Работата беше толкова дебела, че беше контрапродуктивна в нашите страни. Китай възпроизвежда същата същата политика днес с ваксините. Той разгласи силно в медиите ангажимента си към много страни, сред които приятели на Франция като Сенегал. По отношение на ваксинацията на своето население обаче, той не се справя по-добре от Европа…

 Автор: Изабел Ласер, “Фигаро” 

 Източник: glasove

 Превод: Галя Дачкова