Форсмажорът за еврото е юридическа фикция

Идеята за отлагане на въвеждането на еврото в България с една година поради „форсмажорно обстоятелство“, лансирана от партия „Възраждане“, поставя на изпитание не толкова икономическите аргументи, колкото самото разбиране за правото – национално и европейско. Посочените от Костадин Костадинов основания – липсата на приет държавен бюджет и отсъствието на редовно правителство – не представляват форсмажор нито по смисъла на българското законодателство, нито според стандартите на правото на Европейския съюз.

В българското право понятието „непреодолима сила“ има строго определено съдържание. Член 306, ал. 2 от Търговския закон дефинира форсмажора като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след поемане на задължението, което прави изпълнението му обективно невъзможно. Тази дефиниция, макар и формулирана в търговското право, се възприема по аналогия и в по-широкия правен ред. Ключовият елемент тук е „обективната невъзможност“, а не политическата трудност или управленската нестабилност.

Липсата на държавен бюджет не е извънредно събитие по смисъла на правото. Българската държава многократно е функционирала с удължителни бюджетни закони или чрез временни фискални механизми. Това е част от вътрешната организация на властта, а не външно и непредвидимо събитие. Още по-малко липсата на бюджет прави невъзможно изпълнението на задължения, произтичащи от международен договор. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право и имат предимство пред противоречащи им вътрешни норми. Членството в ЕС и произтичащите от него задължения не зависят от текущия бюджетен процес.

Същото се отнася и до липсата на редовно правителство. Конституцията изрично предвижда института на служебното правителство (чл. 99 КРБ), което гарантира непрекъсваемостта на изпълнителната власт. Следователно подобна ситуация не може да бъде квалифицирана като непредвидима или непреодолима. Тя е част от конституционното устройство на държавата. Вътрешнополитическата нестабилност не е форсмажор, а управленски риск, който правният ред предполага и урежда.

От гледна точка на правото на ЕС, тезата за „форсмажорно отлагане“ е още по-неустойчива. Основните договори – Договорът за Европейския съюз (ДЕС) и Договорът за функционирането на ЕС (ДФЕС) – не съдържат клауза, позволяваща на държава членка да отложи въвеждането на еврото поради вътрешни политически или институционални затруднения. Член 3, параграф 4 ДЕС изрично посочва, че Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято валута е еврото. За държавите членки, които не са договорили изрично изключение (opt-out), това е задължение, а не опция.

Правният режим на дерогацията е уреден в чл. 139 и чл. 140 ДФЕС. Дерогацията не е временна отстъпка по политическа целесъобразност, а обективен статус, произтичащ от неизпълнение на конвергентните критерии. След като Европейската комисия и Европейската централна банка установят, че критериите са изпълнени, и Съветът на ЕС вземе решение за отмяна на дерогацията, държавата членка няма правна възможност едностранно да поиска нейното „удължаване“. Подобна възможност не съществува нито в ДФЕС, нито в Акта за присъединяване на България към ЕС от 2005 г.

Практиката на Съда на Европейския съюз допълнително затвърждава този извод. СЕС последователно приема, че понятието „форсмажор“ в правото на ЕС се тълкува тясно. В редица решения, включително по дела като C-99/12 Eurofit, C-314/06 Société Pipeline Méditerranée and Rhône и по-ранни класически решения, съдът подчертава, че форсмажор е налице само когато са налице „ненормални и непредвидими обстоятелства, извън контрола на съответния субект, чиито последици не биха могли да бъдат избегнати дори при полагане на дължимата грижа“. Вътрешни административни, политически или институционални затруднения изрично се изключват от този обхват.

В този контекст призивите за свикване на Консултативен съвет за национална сигурност по темата за еврозоната имат по-скоро символичен, отколкото правен характер. По силата на чл. 100, ал. 3 от Конституцията КСНС е консултативен орган към Президента, без правомощия да взема задължителни решения или да влияе върху изпълнението на международни ангажименти. Въвеждането на еврото не е въпрос на национална сигурност в конституционния смисъл, а на изпълнение на поети договорни задължения.

Юридическият извод е еднозначен - липсата на бюджет и редовно правителство не представляват форсмажор нито по българското право, нито по правото на Европейския съюз. Те не са външни, непредвидими и непреодолими събития, а вътрешни управленски обстоятелства, за които самата държава носи отговорност. Опитът те да бъдат използвани като основание за отлагане на еврото не намира опора в Конституцията, в европейските договори или в практиката на Съда на ЕС, а представлява по-скоро популистка реторика, отколкото правно аргументирана позиция.

Автор: Веселин Киров за "Гласове"