Манолее, Маноле… съвсем скоро и ти ще месиш погачи

„Г-н Биков,

Вие сами се бутнахте. Не ви бутнахме ние. Ние нямаме тази мощ.“

В този смисъл Манол Пейков е прав - управляващите сами си свалиха правителството. Правят опит да се измъкнат преди да избухне гневът, който неизбежно ще дойде след покачването на цените. Гняв, който ще докара до просешка тояга работещите бедни, пенсионерите и младите „джензита“, които все още не схващат как точно ги вкараха в л@йн@т@.

Това, което МП НE каза, е следното:

Че същите тези хора ще се върнат на бял кон, в ролята на „спасители“, демонстриращи „отговорно поведение“.

Както се казва – тоя мач сме го играли вече 20-ина години.

Това, което НЕ казва общественика Манол, е и нещо друго:

Че това поколение, тази извадка от „млади“, която ни поднасят на тепсия от синия екран, е тотал щета. Използвам този застрахователен термин съвсем съзнателно, защото няма по-точен израз.

И не -не е „щета по рождение“.

Щетата е в средата, в която са израснали.

Tова са млади хора, израснали в домовете на объркани, подведени и тотално заблудени родители. Родители, които или са абдикирали, или са били заети да компенсират собствените си комплекси, вместо да изграждат в децата си ценностна система, която да е основа на развитието им. Резултатът е - поколение без историческа памет, без контекст и без вътрешен компас, но с изобилие от самочувствие, лозунги и готови фрази.
От „Кой не скача е червен“ стигнахме до „Кой не скача е дебел“ - пълна идеологическа деградация, превърнала протеста в карнавал на кухото съдържание. Куриозът е, че дебели хора,  скачат и крещят „кой не скача е дебел“. Трагикомично и жалко.

Това не е бунт.

Това е масов тиймбилдинг на празнотата.

И тук идва най-неудобната истина:

Младостта не е алиби за глупостта.

Нито за липсата на мисъл, нито за отсъствието на критично мислене.

Истинският протест изисква знание, позиция, риск и лична отговорност. Днешното „скачане“ изисква единствено удобни обувки, мобилен интернет и усещането, че си „от правилната страна“, защото всички около теб са там.

Това не е гражданска активност. Това е социална мода. Проблемът не е, че младите излизат.

Проблемът е, че излизат празни - без кауза, без последици и без идея какво следва „след скандирането“.

И докато протестът се превърна в купон, а купонът в политическа легитимация, едно поколение бива използвано като декор. Скачат, викат, снимат се, а решенията пак се вземат от същите, срещу които уж скачат.

Това не е революция.

Това е шум.

И то... доста тъжен.

Манолее, Маноле… съвсем скоро и ти ще месиш погачи.

Автор: Лилия Божкова