Фон дер Лайен отреди ключова роля на Румен Радев в новия коридор ЕС-Китай с инвестиции до 12 млрд. евро

В годишната си реч за състоянието на Европейския съюз, произнесена днес пред Европейския парламент в Страсбург, Урсула фон дер Лайен обяви, че заедно с българския премиер Румен Радев ще организира регионална среща за новия транспортен коридор между Европа, Южен Кавказ и Централна Азия. Българският министър-председател е единственият национален лидер, когото председателката на Европейската комисия посочи във връзка с проекта. ЕС възнамерява да привлече до 12 млрд. евро публични и частни инвестиции за т.нар. Среден коридор – маршрут от Китай и Централна Азия през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан и Грузия, който достига Европа през Черно море или Турция, без да преминава през Русия. Фон дер Лайен не уточни какви конкретни обекти ще бъдат изградени в България, нито каква част от средствата ще бъде насочена към страната ни. 

Европейската комисия ще започне нов международен проект, който трябва да свърже пряко Южен Кавказ и Централна Азия с европейския пазар, обяви Урсула фон дер Лайен в годишната си реч за състоянието на Европейския съюз пред Европейския парламент в Страсбург.

„Мога да обявя днес нов международен проект за свързаност. Той ще свърже Южен Кавказ и Централна Азия директно с европейския пазар – това, което наричаме Среден коридор“, заяви председателката на Европейската комисия. 

По думите ѝ чрез инвестиционната стратегия Global Gateway ЕС ще се стреми да привлече до 12 млрд. евро публичен и частен капитал.

„Нашата цел е да разнообразим маршрутите, да увеличим три пъти търговските потоци и рязко да съкратим времето за превоз до 2030 г. За да превърнем това в реалност, ще организираме регионална среща за свързаност с министър-председателя на България“, каза Фон дер Лайен.

Името на Румен Радев не беше произнесено, но той е посочен недвусмислено чрез заеманата длъжност. В частта от речта, посветена на Средния коридор, Фон дер Лайен не назова друг държавен или правителствен ръководител. Българският премиер е единственият национален лидер, посочен във връзка с организирането на проекта.

Това не означава, че България ще получи обявените 12 млрд. евро или че коридорът ще преминава единствено през страната ни. Средствата са предвидени за цялата многонационална транспортна мрежа, а точната роля на България, конкретните инфраструктурни обекти и мястото и датата на срещата не бяха уточнени в речта.

Какво представлява Средният коридор

Средният коридор, наричан още Транскаспийски международен транспортен маршрут, е мрежа от железопътни линии, автомобилни пътища, пристанища и фериботни връзки между Азия и Европа.

Това не е една непрекъсната железница или магистрала, а сложна мултимодална система, при която товарите няколко пъти се прехвърлят между влакове, камиони и кораби.

Основният маршрут започва от Китай и страните от Централна Азия, преминава през Казахстан и достига до казахстанските пристанища Актау и Курик на източния бряг на Каспийско море. Оттам товарите се превозват с фериботи до Азербайджан, най-често до пристанището Алят край Баку.

След това маршрутът пресича Азербайджан и Грузия и се разделя на няколко направления:

-през железопътната линия Баку–Тбилиси–Карс и Турция към ЕС;

- през грузинските пристанища Поти и Батуми, а в бъдеще и през новото пристанище Анаклия, към европейските пристанища на Черно море;

- чрез комбинирани железопътни, автомобилни и морски връзки към България, Румъния и останалата част от Европа. НовиниБългария

Самата асоциация, която управлява Транскаспийския международен транспортен маршрут, определя неговото начало в Югоизточна Азия и Китай. Оттам той преминава през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан и Грузия и продължава към европейските държави. 

Следователно, макар в речта си Фон дер Лайен да говори конкретно за връзката на Европа с Централна Азия и Южен Кавказ, коридорът на практика е и алтернативна сухопътно-морска връзка с Китай.

Заобикаля Русия и Беларус

Основното геополитическо значение на Средния коридор е, че той не преминава през Русия и Беларус.

Доскоро основната сухопътна връзка за контейнерни товари между Китай и Европа беше т.нар. Северен коридор през Казахстан, Русия, Беларус и Полша. След началото на войната в Украйна, санкциите срещу Москва и отказа на част от европейските компании да използват руска територия Средният коридор придоби много по-голямо значение. История

Той предоставя възможност на ЕС да търгува с Китай и богатите на суровини държави от Централна Азия, без товарите да преминават през Русия. Коридорът намалява и зависимостта от морския път през Суецкия канал и Червено море, който през последните години беше засегнат от военни конфликти, атаки срещу кораби и рязко поскъпване на застраховките и транспорта.

За Казахстан, Азербайджан и Грузия маршрутът е възможност да се превърнат в основни транспортни и логистични центрове между Китай и Европа. За Казахстан той има и допълнително стратегическо значение, защото страната може да намали зависимостта си от руските пътища за износ на петрол, уран, метали и други суровини.

Световната банка подчертава, че коридорът не трябва да се разглежда само като транзитен мост между Китай и Европа. Основният потенциал е и в увеличаването на търговията между ЕС, Казахстан, Азербайджан и Грузия.

Според изчисленията на банката търговията между трите държави може да нарасне с 37% до 2030 г., а обменът им с ЕС – с 28%. При необходимите инвестиции и по-добра организация обемът на товарите може да бъде утроен, а времето за превоз – намалено наполовина. Световната банка

Целта е Централна Азия да бъде свързана с Европа за 15 дни

Плановете за развитие на маршрута не започват с настоящата реч на Фон дер Лайен. Още през януари 2024 г. Европейската комисия, държавите от Централна Азия и международни финансови институции обявиха намерение да мобилизират 10 млрд. евро за Транскаспийския коридор.

Тогава Брюксел постави цел Централна Азия и Европа да бъдат свързани по бърз маршрут, по който товарите да се превозват за около 15 дни.

Бяха набелязани 33 основни инфраструктурни нужди и седем мерки за подобряване на организацията, митническото обслужване и управлението на коридора. Създадена беше и координационна платформа с участието на петте държави от Централна Азия – Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, както и на държавите от Южен Кавказ, Турция, европейски институции и частни инвеститори. Европейска комисия

В речта си през 2026 г. Фон дер Лайен вече говори за привличане на до 12 млрд. евро чрез Global Gateway. От текста не става ясно дали това е изцяло нов финансов пакет, допълнение към обявените през 2024 г. 10 млрд. евро или актуализирана обща цел за публичните и частните инвестиции. Затова не може да се твърди, че ЕС отпуска нови 12 млрд. евро над вече поетите ангажименти.

Формулировката на Фон дер Лайен е „да привлечем до 12 млрд. евро публични и частни инвестиции“, а не че цялата сума вече е осигурена.

Какво трябва да се изгради

Средствата са необходими за модернизиране на железопътни линии и пътища, разширяване на пристанища, закупуване на фериботи и товарни влакове, изграждане на контейнерни терминали и цифровизиране на митническите процедури.

През юни 2026 г. Европейската инвестиционна банка вече отпусна рамков заем от 150 млн. евро на Казахстан за възстановяване на приблизително 1370 километра стратегически пътища по Транскаспийския коридор. Проектът трябва да свърже по-добре централните и южните части на страната със съседните държави от Централна Азия. Европейска инвестиционна банка

Не по-малко важни са т.нар. меки мерки: еднакви товарителници, общи правила, съгласувани разписания, предварително обработване на митническите документи и по-предвидими тарифи.

В момента маршрутът губи време при всяко преминаване на граница и при всяко прехвърляне на товарите от железница на ферибот и обратно. Различните тарифи, забавянията в пристанищата, недостатъчният брой кораби и липсата на единен оператор го правят по-бавен и по-скъп, отколкото предполага географската му дължина.

Тъкмо затова една от основните задачи на асоциацията на Средния коридор е не само строителството, а премахването на административните пречки, намаляването на разходите и създаването на единна транспортна услуга от Азия до Европа.

Защо Фон дер Лайен посочи България 

В речта няма подробно обяснение защо регионалната среща ще бъде организирана именно с българския премиер. Географското положение на страната обаче я поставя на западния край на маршрута – между Турция, Черно море, Дунав и транспортната мрежа на ЕС.

България може да приема товари по две основни направления:

- по суша и железница през Турция;

- по море от грузинските пристанища към Варна и Бургас.

От българска територия товарите могат да продължат към Централна и Западна Европа през Румъния, Сърбия и останалата част от европейската транспортна мрежа.

Това дава основание България да се разглежда като възможна входна и разпределителна точка на Средния коридор. Но Фон дер Лайен не обяви страната за единствен или главен европейски вход. Маршрутът има и други разклонения през Турция, Румъния и черноморските пристанища.

Самото споменаване на българския премиер обаче е политически знак, че Брюксел отрежда на България роля при координацията на следващия етап от проекта. История

Показателно е и че непосредствено преди речта, на 14 и 15 септември, в София се е провела среща на работната група за развитие на Транскаспийския международен транспортен маршрут.

На нея са били обсъдени оптимизирането на контейнерните превози и товарните тарифи, създаването на по-благоприятни условия за привличане на товари и повишаването на конкурентоспособността на маршрута. След разговорите е подписан протокол за разширяване на железопътното сътрудничество, повишаване на ефективността на превозите и развитие на търговията и логистиката. Провеждането на работната среща в София е потвърдено от организацията на Средния коридор и от Азербайджанските железници. AZERTAC

Това показва, че България вече не присъства само като географска възможност, а е включена в практическите разговори за развитието на маршрута.

Само българският премиер е споменат по проекта

В частта от речта, посветена на Средния коридор, Фон дер Лайен не назова президентите или премиерите на Казахстан, Азербайджан, Грузия, Турция, Румъния или друга участваща държава.

Единственият национален лидер, споменат по длъжност, е министър-председателят на България:

„За да превърнем това в реалност, ще организираме регионална среща за свързаност с министър-председателя на България.“

Следователно е коректно да се напише, че Фон дер Лайен е обявила съвместна среща с премиера Румен Радев. Не би било точно обаче да се твърди, че тя лично е произнесла името му – в речта той е посочен единствено чрез длъжността.

Също така не може засега да се заключи, че България ще получи основната част от инвестициите, че срещата непременно ще се проведе в София или че ЕС ще разчита единствено на България за търговската си връзка с Китай. НовиниБългария

Точното заключение е, че Европейската комисия отрежда на България видима координационна и транспортна роля в развитието на новия маршрут между Европа и Азия, който трябва да намали зависимостта от Русия и от уязвимите морски пътища през Суецкия канал и Червено море.

Източник: “Гласове”