Fix the System!

Fix the System!
31-10-2021г.
10
Гост-автор

Автор: Димитър Димитров

Преди дни обявих конкурс сред здравните работници за есе на тема „Защо останахте в България след завършване на образованието Ви?“. Наградата беше старият ми 15-годишен автомобил, на който бях трети собственик.
 
Преди година, когато обявих, че раздавам картофи, пред къщата ми на село заприиждаха нови и скъпи автомобили. С изненада гледах как едни хора пълнят багажниците, след което започват да редят прашните чували с картофи по седалките на тригодишни джипове. Гледах и си припомнях, че служебният ми автомобил е на 13 години, а личният – на 14. По същото време разбрах, че един от длъжниците ми, млад човек, на когото съм дал назаем 94 000 лева за стартиране на бизнес и не е върнал нито левче, за което е осъден, се е сдобил с нов джип „Ауди“.
 
Моите осъдени длъжници, както и хиляди други измамници, са фенове на господин Красимир Каракачанов, който се гордее с това, че чрез закон се е разпоредил с чужда частна собственост за милиарди (вземанията също са собственост) така, както комунистите са се разпоредили преди време. Мен ме е засегнал с 200 000 лева – една линейка и няколко кувьоза.
Благодетелят Каракачанов е помогнал на хиляди тарикати. Общото в техния профил е, че не плащат данъци и не връщат заемите си, а държавата дори не се е сетила да ги обложи с данък върху харизаните им пари. Ирония е, че този съвременен Робин Худ е историк. Изглежда, че не само обущарите са боси. И добре, че Конституционният съд се намеси и отмени част от тази недомислица, та имам още десет години на разположение.
 
Вероятно скоро ще разкажа за всеки един от моите длъжници поименно, след което ще даря тези вземания на бъдещата детска болница, за да бъде падението им по-болезнено.
 
С оглед на гореспоменатите факти аз размислих, спрях да давам пари назаем и започнах да го карам по-кротко с даренията. За да компенсирам нечия глупост и нечии алчност и безочие. В резултат се видях с пари и подмених автопарка си. Затова и дарих старата лична кола. Старата служебна по традиция я дарих на мой служител.
 
Писаха ми десетки здравни работници – санитари, медицински сестри, доктори, фармацевти. Фармацевтите са се почувствали пренебрегнати, защото съм пропуснал да ги назова. Тяхната работа се е увеличила многократно и са принудени да обслужват фибрилни и кашлящи хора, както и да ги консултират при всяко претоварване на здравната система. А заради споделяне на истини председателят на съюза на фармацевтите ядоса самодържеца Борисов и беше репресиран.
 
Докторите започваха есетата си с уточнението, че не искат автомобила, но са поласкани, че за пръв път някой иска да знае защо са останали в България. А те са останали в България, защото са родени тук, близките и приятелите им са тук, обичат родината си и искат българите да са здрави и да не умират. Само доктори, които живеят в малки населени места, споделят, че ако получат автомобила, ще могат да достигат и до тези пациенти, които към днешна дата не могат да разчитат на медицинска помощ заради окаяните, а на места липсващи, пътища на постбокойборисова България.
 
Медицинските сестри и санитарите... Техните есета ме натовариха емоционално. И те са останали в България по същата причина, по която са останали и нашите доктори, но защо по дяволите продължават да вършат тази работа, когато могат да чистят офиси, домове и входове за много повече пари? Те казват, че ако получат автомобила, ще го продадат. Първо, защото не могат да си позволят да поддържат автомобил, и второ, за да си платят сметките и да имат с какво да нахранят децата си.
 
Какво битие сме отредили на тези хора ние като нация, че да заслужим този техен съзнателен мазохизъм? Можете ли да си представите какво ще представлява нашата здравна система и лечебните заведения, ако санитарите и сестрите липсват в продължение дори на седмица? Кой е решил, че те трябва да работят за жълти стотинки? Нима няма достатъчно пари от данъци? Нима пет милиарда и половина бюджет на НЗОК не стигат на някои хора да се налапат обилно, та да няма достойно заплащане за сестрите и санитарите?
 
Трябва спешно да се преразгледа системата на разпределение на средствата в здравеопазването и да няма санитар или медицинска сестра, който да получава под 1800 лева заплата за пълно работно време. А междувременно да се отпуснат извънредно средства и това да се случи спешно.
 
Нека така наречените държавници да отделят десет минути за медитация и да се поставят мислено на мястото на тези хора. Да си представят как работят на две места по 16-20 часа на ден, за да си докарат 1500 лева доход. Да си представят, че живеят така 10 – 20 – 30 години, без почивки и отпуски. Да си представят тази работа детайлно – подлоги, катетри, кръв, изпражнения, стенещи пациенти, смърт, миризма на урина и формалдехид, примесена с усещане за висок вирусен товар във въздуха... Достатъчно. Намерете пари и дайте на тези хора това, което заслужават. Държавата България им дължи и компенсации със задна дата за нехуманното си отношение към тях в продължение на 30 години.
 
Много здравни работници номинираха други техни колеги.
 
Дадох автомобила точно на такъв – номиниран. Взех това решение още преди да попитам доктор Иванова защо е останала в България. Доктор Иванова е анестезиолог и служи в реанимацията на Пирогов. Дори и да знаеше за моята инициатива, тя не би ми писала. Защото в сегашната ситуация тя работи много и няма време за Фейсбук. А след работа тича вкъщи и отделя цялото време на сина си. Знаете, че съм словоохотлив, когато пиша, но ако трябваше да я опиша с една дума, думата ще е „себеотрицание“.
 
Ето защо: доктор Иванова се е посветила изцяло на призванието да лекува хората. Съпругът й я е намерил на операционната маса – трябвало е да бъде подложен на анестезия, а когато година след това тя е казала „да“, е била съвсем наясно, че не могат да имат свое биологично дете. Но това не им попречило скоро след това да се срещнат с едно прекрасно момченце. И не разбира защо за останалите хора е толкова важно да предадат непременно своите гени, при условие че има толкова много деца в търсене на семейство. Защо едни хора трябва да се подлагат на ин витро в продължение на години, когато мечтата им за дете може да се сбъдне веднага.
 
Едва ли има някой, който не е схванал защо доктор Иванова спечели този импровизиран конкурс.
 
А системата за разпределение на местата в детските градини е решила, че детенцето на доктор Иванова ще получи минимален брой точки и никакъв шанс да посещава близката детска градина заради... липса на уседналост – не е живяло на адреса достатъчно дълго. Затова доктор Иванова трябва да кара детенцето на детска градина в друго населено място.
 
Какво бих желал да кажа след всичко, което научих от тези човеци в последните дни ли?
 
Fix the System!
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.