Феминстки антиутопии и афро-викинги

Акцията по редакцията на западната култура и история представлява трагикомична каскада от кретенски крайности. Гневът е правдива реакция, но често вдига нивата на кортизол в организма, а стресът не е полезен, особено за изправяне пред планината от постмодерен джънк.

Хуморът от друга страна, е всякога подходящ инструмент за обработка на невероятното количество идеологически скрап, заплашващо окончателно да превърне западния културен пейзаж в токсично бунище.

В последните дни новините за поредни покушения срещу художествената и фактологична тъкан на нашия свят са особено много, коя от коя по-стряскащо абсурдна. Наблюдаваме медийни, административни и институционални упражнения по липса на смисъл, приклещили културата между фарс и фрийк шоуто.

Тази седмица научихме, че най-великата книга за тоталитарно пренаписване на историята с политически цели... ще бъде пренаписана с политически цели. Шедьовърът на Джордж Оруел „1984“ ще се сдобие с официална феминистка преработка, каквото и да означава това.

За съжаление на здравия разум от фондацията на неговите наследници са одобрили нов роман, озаглавен „Джулия“ и възложен на писателката Сандра Нюман. В него историята от „1984“ ще бъде разказана от гледната точка на любовницата на протагониста Уинстън Смит. Тази информация сякаш директно пристига до нас от Министерството на истината.

Разбира се, Сандра Нюман няма как да осакати великата книга с феминистка истерия и невроза, вечно фиксирана върху „белия патриархат“, нали? Нейната предишна книга „Мъжете“ все пак разказва за един свят, в който... мъжете изчезват от лицето на земята. Уау, каква чудесна кандидатка за феминистки прераказ на „1984“.

Дни преди антиутопичната новина за съдбата на прочутата антиутопия, разбрахме за още една умствено предизвикана редакция в историята на Западния свят. Гигантската стрийминг платформа „Нетфликс“ подготвя амбициозно продължение на поредицата „Викинги“. Тук под „амбициозно“ имаме превид напълно малоумно, разведено с реалността, политически превъзбудено недоразумение за десетки милиони долари.

Ролята на прочутият исторически скандинавски лидер и воин Хокон Ярл, наричан Могъщия, ще бъде изпълнена от... чернокжа жена, разбира се. Нима се съмнявахте, че реално съществувал образ на бял алфа-мъжкар, живял преди1000 години, може да бъде оставен в нов холивудски проект. Тук имаме двойно проникване на политическите паразити – едновременно феминистки и расово психопатичен прочит на европейското минало.

Този път дори „Нетфликс“ надминаха себе си. Те са добре познати като едни от най-зловредните световни културни вандали и замърсители, но винаги успавят да ни изненадат с високите си амбиции за копаене на дъното.

Върхове не се очакват и от новия филм на Стивън Спилбърг. Иначе легендарният режисьор на класики като „Близки срещи от трети вид“, „Извънземното“ и „Джурасик парк“ сега пренебрегва динозаври и чудовища в полза на друг тип създания.

Спилбърг пусна римейк на класическия американски мюзикъл „Уестсайдска история“ и включи в него трансджендър герой, изигран от небинарен актьор. Или както там се казва, ще прощавате ако бъркаме официалнио одобрените партийни термини, но очакваме те да се променят в следващите 25 минути и това, което е било допустима да стане подсъдимо.

Престъпна глупост е и решението на Спилбърг да не слага субтитри на испанските реплики в „Уестсайдска история“, защото не искал да „дава водеща роля на английския над испанския“. Да, добре. Да беше спрял след „Спасяването на редник Райън“, Стиви. Новият културен климат не ти се отразява ползотворно.

Киното е в отчайващо състояние – от афро-викингите, до трансджендър, небинарните преработки на класики. Но да видим какво се случва на по-високите културни етажи. Само една секунда... Да, видяхме. Държавният балет на Берлин сваля от репертоара си класическата постановка „Лешникотрошачката“, заради културни стереотипи и расизъм.

Някои от елементите на спектакъла не били подходящи за „постколониалната епоха“. Деца излизали с потъмнени лица, имало жени в харем с тъмнокафяв грим, китайски танц с дребни стъпчици и „присвояване“ на източни елементи. През 2020-а и в САЩ свалиха „Лешникотрошачката“ по същите основателни причини. Ама, разбира се.

В същото време в мейнстрийм медиите постоянно тече кампания за „деколонизация“ на балета и класическата музика, а бели служители на културни трупи с традиции са уволнявани, за да се сложат на тяхно място подходящи цветнокожи инструменти за пропаганда, пардон, артисти.

Тази чудесна и напълно „инклузивна“ компилация с безумия е само от последните дни и седмици. И изобщо не покрива пълния периметър на патологията. Но дава ясен сигнал за посоката и формата на едно колективно психологическо разстройство, придобило съвсем реални административно-институционални измерения и свойства.

Така и така наближава Коледа, ъъъ извиняваме се, за словото на омразата,... така и така наближава зимната ваканция, нека си пожелаем този деформиран колос на официалната лъжа да се срине под тежестта на собствения си абсурд.

    Автор: Владислав Апостолов

    Източник: БНР