Фабрика за страх
Автор: Лъчезар Точев, ФБ
Забелязах доста тревожна, за мене, тенденция в нагласите ми.
1. Вече не ми се излиза никъде. С мъка поддържам елементарния жизнен стандарт.
2. Предпочитам леглото си с телефона, или с книга в ръка. Никакви амбиции за нищо.
3. Когато все пак се налага да изляза, това става с мъка и с тревога - Какво е навън, наистина ли ТРЯБВА да мина през вратата?!
4. Склонен съм да съдя хората, които не спазват правилата, за поведението им. Това го бях забравил с години...
5. Поздравявам напълно непознати хора на улицата.
6. Пазя огромна дистанция при среща с хора, дори минавам на другия тротоар. Дори когато шофирам, дистанцията от предния автомобил е по-голяма от преди.
7. Идеята за пътуване свързвам само с шофиране на собствената си кола. Да спя в хотел ми се струва гнусно...
8. Кисна и дълго мия храната от магазина. Неопакована храна не купувам...
Изброявам тези неща с пълното осъзнаване, че са безсмислени, като действия. Точно затова ми се струва тревожно - правя ги несъзнателно, машинално.
Явно това е резултатът от призива "остани вкъщи, спаси живот". Рефлекс е "спаси живот" да го отнасяш не към нечий друг, а към собствения си живот.
Май фабриката за страх ме е подчинила. Щом съм се осъзнал обаче, не ме е победила.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.