Фабио Ферари: Един призрак броди из Европа – „правата“

Монолог на прочутия актьор Фабио Ферари, посветен на ексцесиите в Италия:
Добра вечер, приятели! Един призрак броди из Европа – „правата“. Видяхте ли в събота
в Милано, ден по-рано във Франция, в неделя в Торино – градове, превърнати в пепел, в името на правата. Помните ли онзи мъж с пуловера, който спаси „Фиат“? Казваше се Серджо Маркионе. През 2004 г., пристига в Торино, средата на август, празни офиси. „Фиат“ губеше 5 милиона долара на ден, а той попита: „Къде са всички?“. Отговорът: на почивка. А той: „На почивка от какво?“. Този човек, преди десет години, каза една фраза, която ми се запечата в паметта: „Ще умрем от права“. Онзи ден прочетох един транспарант на площада: „Не искаме привилегии, изискваме права“. Изискваме. Красива дума.
Но какво е „правото”? Право на нещо съществува само ако има някой, който има задължението да ти го даде. Ако няма такова задължение, това не е право, а желание, за което искаш да плаща някой друг. Право на жилище – чудесно, свещено. Но има ли някой, който има задължението да ти го купи,
да ти го построи, да ти го отдаде под наем, да ти го подари? Това не е право, а нещо, което трябва да си заслужиш.
Правото на работа – има някой, който е длъжен да те наеме. РАИ, някой предприемач, държавата с парите на другите. Никой не е длъжен да те наеме. Ако не си нужен, ако не произвеждаш, ако не струваш нищо, никой не ти дължи нищо. Трудно е да се чуе, знам.
Правото на доход без работа, граждански доход, наричайте го както искате, е изключително удобно: ти си стоиш в леглото, а друг става в шест и отбелязва присъствието ти. Това не е право. Това е да живееш за гърба на друг и да го наричаш социална справедливост.
Правото да не бъдеш уволнен е върхът: ти не произвеждаш, закъсняваш, губиш клиенти, но шефът ти е длъжен да те държи, иначе е експлоататор, а фирмата трябва да фалира, само за да не наруши правото ти на неприкосновеност. Една фирма трябва да произвежда, тя не е паркинг.
Правото никога да не бъдеш обиден – това е любимото ми. Значи, целият свят трябва да се цензурира, да мери думите си, да променя мнението си, за да не нарани чувствата ти. Нямаш правото да не се чувстваш обиден, а имаш задължението да станеш по-силен. Ако се обидиш – твой проблем.
Те превърнаха всяко желание в право, а всяко право – в сметка, която трябва да плати някой друг.
А после има и другата Италия, която протестира – тази на тираджиите. Тираджията няма право на жилище, плаща наем от 700 евро и ако не плати, го изхвърлят – той не получава жилище, а плаща наема си. Тираджията няма право на работа – трябва да отиде да си я вземе в 4 сутринта, кара 10 часа, разтоварва 20 палета на ръка, спи в кабината си от два квадратни метра и ако спре, не яде.
Тираджията няма право да се обижда: всички го обиждат – „замърсител“, „робовладелец“, „пътен пират“, подиграват му се, а той не обръща внимание, включва предавката и продължава напред. Не публикува пост в Instagram, за да каже, че се чувства обиден – няма време за това.
А когато протестира, шофьорът на камион не чупи нищо – нарежда камионите в колона, включва аварийните светлини, кара с 30 в час по магистралата, не чупи витрините, защото стоките, които се намират във витрините, може би именно той превозва с камиона, който кара и който сам си е платил.
Когато протестират онези с якета „Монклер“ за 700 евро, те разбиват всичко – контейнерите за боклук, витрините, паметниците, университета, книжарниците: но дали книжарниците са случайно символ на капитализма? Не мисля. Тези хора не се борят срещу капитализма, а искат продуктите му безплатно и всъщност крадат марковите дрехи, защото не са техни, не ги плащат.
Ето защо ние ще умрем, защото от една страна има една Италия, която няма права, а само задължения, и именно тя движи страната напред, а от друга страна има една Италия, която има само права и никакви задължения и която ликвидира страната.
Приятна вечер, приятели.