Езичеството е разковничето

Превърнали сме живота си в олтар на властта и силата, в подножието на който постоянно оставяме дарове.

Властта стана символ на зпоупотреба, а демонстрацията на сила – способ за предупреждение на конкурентите и за избиване на комплекси.

Нови бойни кораби, студен старт на междуконтинентални балистични ракети, бойни учения за демонстрация на сила, войни...

На едно по-ниско ниво това са постоянно променящите се правила (понякога със задна сила), интересното правосъдие (имам непосредствени впечатления), безнаказаността и ежедневната грубост.

На едно още по-ниско ниво, това са постовете, които заемат Човеците, колите, които карат, часовниците, които носят (имам непосредствени впечатления, достатъчни за малка научна студия) и прочее външни белези на благополучие...

Демонстрация на възможности - демонстрация на сила....

И отделно от това, всеки от нас има своя малък олтар, където ежедневно влачи своите “малки” дарове.

Отговарянето на нечии очаквания (а то има цяла опашка от такива).

Къща, вила, кариера...

Правенето на мускули в свободното време, бразилски дупета и силикон и прочее “инструменти” за изграждане на образ в обществото...

Живот сред ценни стоки, но често с изкривени ценности...

Когато матрицата се е изкривила, те, Човеците с власт се изкривяват още повече.

Но най-страшното не е това.

Най-страшното е, че нямат коректив.

Дали не е защото сме християни – обръщаме бузите; сваляме ризата от гърба заради децата или родителите си; приемаме, каквото и който дойде и чакаме деня на Страшния съд, сякаш той няма да се отнася и за нас...

Обаче, докато влачим даровете, сякаш в надпревара, не забравяме ли, че това са езически ритуали?

А не бяхме ли християни всъщност?

И въобще бяхме ли някога такива?

Какви сме всъщност?  

Дълбоко в себе си май сме езичници и може би е време да си го признаем и да се харесаме като такива.

Да се обърнем към древната духовност, която носим.

Всъщност, дори повечето християнски празници имат езически корени.

И понеже скоро ще празнуваме Коледа, нека да си припомним, че в различни държави по света са се украсявали години наред иглолистни дръвчета в чест на богинята Астарта и приемните подобни богини.

Древният магьоснически символ, известен като пентаграма (петоъгълник) е поставян върху дръвчетата, а украшенията във вид на топки, каквито се правели още в древността са олицетворявали слънчевото божество – Ваал.

Един Огън трябва да премине през нас. Езически огън. Да премине през нас и да ни прероди. И всичко ще ни бъде наред...

Както е известно ние, българите, от огъня не се боим. Даже танцуваме върху него.

Нестинарството не е само ходене по Огъня, но и система от устойчиви през вековете вярвания и обредни действия, които се извършват от йерархично организирана общност.

Съществувала е цяла социална наредба, подчинена на неписания нестинарски закон, който не се оповестява на непосветените в неговата цялост.

Неписаните закони са в родовата ни памет.

Интересно било отношението на нестинарите към иконите, с които танцували върху жаравата.

Има писмени сведения за "борби" между иконите, за да се разбере чий св. Константин помага повече.

"Борбата" между иконите се изразявала в сблъскването им, предизвикано от носещите ги нестинари.

Понякога икононосците така са се разгорещявали, че дори се биели с иконите по главите...

Ако е необходимо, ще си припомним...

Интересни други езически обичаи е имало в древността.

Като например келтите, които са принасяли в жертва своите аристократи.

В огромните блата на Зеления остров в Ирландия дори и днес биват окривани напълно запазени трупове, приживе - представители на висшата класа.

Проучванията показали, че в миналото при дълъг период на глад, суша или пък след преживяно поражение, хората обвинявали владетелите си и ги принасяли в жертва на боговете.

Защо, като във Валпургиевата нощ да не свикаме едно вещерско сборище на хора, притежаващи по-специални знания и умения?

Имаме нужда от други, защото тези умения, които величаят трубадурите в последните има няма 30-тина години са като едни винени мушици – само ускоряват развалата, изкривяването и фалшивата надпревара.

Обаче вече ни трябват други (отдавна ни трябват други). Други умения, друг олтар, други ...

Прочее, уменията на древната духовна култура, на която сме носители и до ден днешен (дълбоко вярвам в това) правели впечатление дълго на християнския свят.

Луитпранд Кремонски (средновековен духовник и дипломат на Свещената Римска империя) пише: "Симеон имал двама сина, единия на име Баян, а другия - по име Петър, който и сега е жив и властно царува над българите. Баян дотолкова бил изучил силата на магията, че внезапно могъл да се превръща от човек на вълк и на всякакъв друг звяр."

Ей такива ни трябват, други умения, други...

И между другото, един ден, когато при посещението си  в Константинопол през 968 г. Луитпранд Кремонски се е бил оплакал, че на българските посланици се оказвало повече внимание, отколкото на него, но получил отговор, че не можело да бъде другояче, защото във византийския дворцов етикет българските посланици имали предимство пред франкските.

Ей такива ни трябват...

АВТОР: Асена Стоименова

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}