Еврото сменя дизайна си: 10 млн. души избираха между Бетовен, Кюри и птиците на Европа

Българският дизайнер Чавдар Кенаров е сред членовете на международното жури, което преся 39 проекта, без да знае имената на авторите им
Първите банкноти нарочно нямаха нито един истински мост или паметник, а сега ЕЦБ търси образ, в който милиони европейци да разпознаят себе си
Как се рисуват пари за повече от 350 млн. души, без някой веднага да попита защо неговата държава, неговата история или неговият герой липсват? И как се побира цяла Европа върху парче хартия, което трябва едновременно да е красиво, разпознаваемо, трудно за фалшифициране, удобно за незрящи и достатъчно универсално, за да изглежда еднакво естествено в портфейла на студент в София, лекар в Париж или пенсионер в Лисабон?

Точно това е задачата зад най-голямата промяна във външния вид на евробанкнотите от появата им през 2002 г. След повече от две десетилетия познатите прозорци, врати и мостове може да се оттеглят. На тяхно място могат да се появят Бетовен, Мария Кюри, Леонардо да Винчи, Сервантес и Мария Калас. А може изобщо да няма прочути човешки лица и върху парите да полетят земеродни рибарчета, щъркели, пчелояди и морски птици над реки, водопади и европейски брегове.

За първи път обаче европейците не наблюдават промяната само отстрани. Между 23 юли и 21 септември 2026 г. всеки можеше онлайн да разгледа десетте финални проекта и да посочи кои от тях предпочита. В допитването се включиха почти 10 млн. души, точно 9,96 млн. според Европейската централна банка. Това е необичайно висока активност за тема, която на пръв поглед изглежда дизайнерска, но всъщност засяга нещо, което почти всеки човек докосва ежедневно. Две трети от участвалите са на възраст под 35 години. Кой проект е получил най-много гласове, засега не се съобщава. Европейската централна банка нарочно пази резултатите за отделните предложения, докато Управителният съвет не вземе окончателното решение. Гласът на публиката ще бъде разгледан заедно с препоръките на международното жури и техническата оценка на проектите. Изборът се очаква около края на 2026 г.
Сред хората, които вече са гледали тези банкноти не просто като красиви картинки, а буквално до последния детайл, е българинът Чавдар Кенаров. От влизането на България в еврозоната той е сред членовете на международното жури в конкурса за новите евробанкноти. За него самият въпрос коя банкнота е "красива" е прекалено опростяване.

"Не съм сигурен дали изобщо можем да определим която и да е банкнота като "красива". Но ако разглеждаме банкнотата като индустриален продукт, тя е с най-широката и разнообразна целева група. Това прави работата по концепцията и дизайна изключително сложна", казва Кенаров пред "24 часа - 168 истории".

И тук идва първата особеност на задачата. Дизайнерът не рисува една банкнота. Той трябва да изгради цяла система.

"Не говорим за една банкнота, а за серия от шест двустранни банкноти, които трябва да бъдат стилистично хомогенни, като едно семейство, и същевременно да са отчетливо различими." Това "семейство" трябва да работ и от най-малкия до най-големия номинал. Човек трябва за части от секундата да различи 5 от 50 евро, но едновременно с това да няма никакво съмнение, че и двете принадлежат към една и съща серия.

Зад тази привидно проста задача стоят стотици решения за типография, мащаб, портрети, цветови отношения, защитни елементи, водни знаци, фолиа, обозначения за незрящи и слабовиждащи хора и още десетки изисквания, които обикновеният човек почти никога не забелязва. И точно това е идеята. Добрата банкнота не бива да кара човек да мисли колко сложно е било създаването ѝ.

А за мащаба на конкурса говорят числата. През юли 2025 г. Европейската централна банка отваря процедурата за дизайнери от целия ЕС. Кандидатурите са 1241 от всички държави членки. До следващия етап стигат само 25 дизайнери. Те получават детайлен дизайнерски бриф и трябва да изградят пълна серия за шестте номинала от 5, 10, 20, 50, 100 и 200 евро. Крайният срок е 24 април 2026 г. До тази дата са предадени 39 завършени предложения. 23 са по темата "Реки и птици", а 16 са свързани с "Европейска култура". Международното жури трябва да ги сведе до едва десет, по пет във всяка посока.

И тук започва може би най-интересната част. Когато журито гледа проектите, членовете му не знаят кой ги е създал. Предложенията са псевдонимизирани чрез външен доставчик, така че имената и репутацията на дизайнерите да не влияят върху оценката. Няма известни студиа, националности или биографии. Има само банкноти.

"Силната идея сама по себе си не е достатъчна, ако не може да бъде реализирана функционално и убедително", обяснява Кенаров пред "24 часа - 168 истории". Членовете на журито първо оценяват проектите индивидуално. Пред тях не стои лице на банкнота, а цял комплект от шест номинала с предложения за водни знаци, защитни фолиа и обяснение на историята зад дизайна.
Оценява се креативността, тематичната последователност, достъпността, обществената привлекателност, ясното разграничаване на номиналите, връзката между лице и гръб и способността на една идея да издържи върху цяла серия. После идват сравненията и общото обсъждане. В официалния си доклад журито отбелязва, че търси проекти, които едновременно да са оригинални и практически работещи. Красивата рисунка сама по себе си не печели. Банкнотата трябва да може да се превърне в истински индустриален продукт, който ще бъде произведен в огромни количества и ще остане в обръщение години наред.

Това обаче е само последната глава от една история, започнала преди повече от 30 години. Когато през 1996 г. австриецът Роберт Калина участва в конкурса за първите евробанкноти, задачата пред него изглежда почти политически невъзможна. Как да нарисува Европа, без да направи една държава по-видима от друга? Ако сложи Айфеловата кула, защо да няма Колизеума? Ако има Бранденбургската врата, защо да липсва Акрополът? А ако започнеш да редиш национални символи, в един момент банкнотата се превръща не в общ европейски знак, а в спор кой е получил повече място.

Решението на Калина е радикално именно защото изглежда толкова спокойно. Той не използва нито един истински мост. Нито един реален прозорец. Нито един конкретен паметник. Архитектурата върху първите евробанкноти изглежда позната, но всъщност е измислена. Всеки купюр представя различна епоха. От класическата Античност при 5 евро през романския и готическия стил до модерната архитектура на ХХ век при старите 500 евро. Отпред има врати и прозорци. Те символизират отвореността. Отзад има мостове. Те символизират връзката между европейските народи, както и между Европа и останалия свят.
Така първото евро успява да направи нещо доста хитро. Всеки европеец може да види нещо познато в него, но никой не може да каже: "Това е нашият мост". Именно липсата на реални национални символи се превръща в един от най-разпознаваемите символи на самата валута.

"В настоящите банкноти мостовете, прозорците и вратите не са конкретно съществуващи обекти, а символи на свързаност, отвореност и заедност, точно каквато е същността на европейската идея", казва Кенаров.

Според него това послание далеч не е загубило смисъла си. На 1 януари 2002 г. тази дизайнерска концепция изведнъж се превръща от рисунка в един от най-мащабните парични преходи в историята. За началото на еврото са произведени 14,89 млрд. банкноти за 12 държави с обща номинална стойност около 633 млрд. евро.

Производството започва още през юли 1999 г. и е разпределено между 15 печатници в Европейския съюз.Мащабът е немислим и Европейската централна банка (ЕЦБ) по-късно го превежда на по-разбираем език: ако всички тези банкноти бъдат наредени една след друга, линията би стигнала от Земята до Луната и обратно приблизително два пъти и половина. Малко повече от десетилетие по-късно еврото получава второто си лице. През 2013 г. започва въвеждането на серия "Европа". Германският дизайнер Райнхолд Герщетер преработва оригиналната концепция на Калина, без да я разрушава.

Мостовете остават, архитектурните периоди също. Но цветовете стават по-ярки, формите по-плавни, а защитата срещу фалшифициране значително по-сложна. Тогава за първи път върху евробанкнотите се появяваи истинско човешко лице. Само че то отново не принадлежи на реална историческа личност. Това е Европа от древногръцката митология. Нейният образ върху водния знак и холограмата е взет от древна ваза, съхранявана в Лувъра. Името на континента най-после получава лице, но нито една държава не може да го присвои само за себе си. Тук обаче започват големите различия между петте финални дизайнерски екипа. Studio Joost Grootens например отказва да третира портретите традиционно. Вместо да превърне историческите личности в обичайните сериозни лица върху банкнота, проектът насочва вниманието към очите и устата. Очите са възприемане. Устата е изразяване. Диалогът между двете се превръща в метафора за самата култура. Друг екип, Neue Gestaltung, съчетава европейската карта със съзвездията, по които поколения хора са се ориентирали. В част от проектите съвременните хора на обратната страна умишлено нямат ясно разпознаваеми лица. Те не са конкретни личности. Идеята е човекът, който държи банкнотата, по-лесно да припознае себе си в нея.

Испанските Rubio & del Amo и Cruz mas Cruz пък крият малък визуален код. Когато композицията бъде разгледана по определен начин, четири вертикални структури напомнят буквите E, U, R и O. Това са детайли, които вероятно повечето хора няма да забележат при първото плащане в магазина. Точно такива решения правят една банкнота интересна години след като е станала ежедневие.

Другата концепция е почти пълната противоположност. При нея няма риск някой да попита защо неговата страна няма свой велик човек върху банкнотата.

Темата е "Реки и птици". Исторята започва високо в планината и завършва в морето. При 5 евро виждаме извор и птица, свързана с този пейзаж. При 10 евро водопад и земеродно рибарче. При 20 евро голяма речна долина и пчелояди. При 50 евро бял щъркел над река. При 100 евро саблеклюн край речно устие. При 200 евро вече сме в откритото море. На обратната страна вместо природни пейзажи застават европейските институции. Европейският парламент, Европейската комисия, Европейската централна банка, Съдът на ЕС, Европейският съвет и Европейската сметна палата. По този начин природата и институциите са събрани върху една и съща банкнота.
Идеята зад серията е, че реките и птиците не знаят какво е държавна граница и тук дизайнерите са оставили много повече скрита информация, отколкото личи от пръв поглед. В предложението на PunktFormStrich например звукът на всяка птица е преведен в графични линии. Човек буквално може да "види" гласа . Оделна визуална скала показва и скоростта на полета. Финландецът Виле Тиетявяйнен пък превръща шестте банкноти в едно общо пътуване. Колкото по-висок е номиналът, толкова повече реката се приближава до морето. Така, ако човек сложи всички банкноти една след друга, те вече не изглеждат като шест отделни картинки, а като шест части от един разказ. В проекта на Atelier Goppel-Toperngpong водата има още едно значение. Тя се превръща в метафора за Европейския съюз. Една капка е почти нищо, но хиляди милиони капки образуват поток. А потокътв течение на времето има силата да видоизмени дори планина.

И точно тук става ясно защо конкурсът за банкноти е толкова различен от обикновен конкурс за графичен дизайн. Една банкнота трябва да бъде гледана отдалеч и отблизо. Трябва да се разбира за секунда, но и да крие детайли, които човек да открива след години. Трябва да е разпознаваема от възрастен човек, който плаща в кварталния магазин, и едновременно да издържа на машинна проверка със скорост, недостижима за човешкото око. Трябва да мине през милиони ръце и след всичко до остане разпознаваема.

„Идейният проект за дизайна на една фамилия банкноти е многопластов и сложен проект - казва Кенаров. - Но това е само началото на много по-дълъг и сложен процес по превръщането му в индустриален продукт, готов да влезе в обръщение."

И това е важно уточнение. Дори когато ЕЦБ посочи победител, новите банкноти няма да се появят в портфейлите ни на следващата сутрин. Избраният проект трябва да бъде адаптиран, технически разработен, снабден с нови защитни елементи, тестван за достъпност и устойчивост и едва след това ще започне производство.

Според настоящия график новите евробанкноти трябва постепенно да започнат да влизат в обръщение в началото на 30-те години. Паралелно със сегашните, които няма да бъдат внезапно изтеглени.

И България вече има свое място в тази история. Не само защото от 2026 г. е част от еврозоната и Чавдар Кенаров участва в международното жури. Азбуката ни също е видим елемент от общата европейска валута.

"Нашата кирилица е ключова част от дизайна както на настоящите, така и на бъдещите евробанкноти", отбелязва той пред "24 часа - 168 истории". Върху банкнотите вече присъства изписването "ЕВРО", както и съкращението "ЕЦБ", редом до наименованията и съкращенията на останалите официални писмености на Европейския съюз. Малък детайл, но символиката му е голяма.

"Впечатляващи са отношението и интересът на европейците към новия облик на своите банкноти. Близо десет милиона се включиха в онлайн допитването и посочиха своя фаворит. Тази активност е показателна сама по себе си", казва Кенаров.
И вероятно точно тук е най-голямата разлика между еврото, създадено през 90-те години, и еврото, което Европа рисува днес. Тогава основната задача е била никоя страна да не почувства банкнотата като чужда. Затова първото евро се опитва да не принадлежи конкретно на никого. Няма реален мост, реална сграда. Няма исторически герой. Само една измислена архитектура на общността.

Тридесет години по-късно въпросът е друг. Не как да махнем различията от банкнотата, а как да ги покажем така, че тя пак да остане обща.

Но едно вече е ясно. Парите, които използваме всеки ден, отдавна не са само числа, хартия и защити срещу фалшифициране. Върху няколко квадратни сантиметра Европа трябва да отговори на доста по-голям въпрос. Какво всъщност ни свързва? И как да го нарисуваш така, че след 20 години човек все още да погледне банкнотата и да каже: "Да, това още прилича на Европа."