Европа се опитва да остане единна срещу Доналд Тръмп

С Доналд Тръмп играта става по-дълга, наддаванията се покачват и европейците трудно си поемат дъх.

Еманюел Макрон, който пристигна в София за неофициална среща на върха, вероятно ще се окаже почти сам, за да започне контраофанзива, поради липсата на партньори, готови да превърнат споделеното възмущение в колективна енергия. 

След отхвърлянето на ядрения договор с Иран, преместването на американското посолство в Йерусалим и заплахите за трансатлантическа търговска война, САЩ преливат чашата на Стария континент.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск говори без заобикалки: "Гледайки последните решения на президента Тръмп, човек би си помислил, че с такива приятели (Европа) няма нужда от врагове. Право да си кажа, би трябвало да му благодарим: благодарение на него се избавихме от илюзиите си ... ".

Спасителен план

Язвителни, хапливи, дефинитивни, тези думи изпъкват силно на фона на един исторически премерен трансатлантически репертоар. В епохата на Тръмп съюзниците се нападат рязко. Бившият полски премиер заяви на висок глас това, което си мислят тихо домакините на срещата на върха в София. Заплашена от "екстериториалните" санкции на Белия дом, Европа е изправена пред тест за воля, може би пред истинско изпитание. Остава да отговори, единна... 

Това беше предизвикателството в сряда по време на вечерята на 28-те държавни и правителствени глави: да се създаде план за спасяване на ядреното споразумение и да се защитят от американското отмъщение европейските компании, които от 2016 г. се завръщат в Иран. Но има и още. Президентът Макрон бързо представи уравнението в термините на европейския суверенитет.

"Ако приемем, че други големи сили, включително съюзници (...), са в състояние да решават вместо нас нашата дипломация, нашата сигурност, като понякога ни карат да поемаме най-лошите рискове, тогава вече не сме суверенни", каза той още първия ден.

Франция знае какво да очаква. През 2015 г. БНП Париба бе глобена с 9 млрд. долара за нарушаване на ембаргото на САЩ срещу Куба, Иран и Судан. Днес на прицел е "Тотал": това е единствената европейска петролна компания,  възобновила до голям степен инвестициите си в Ислямската република, заедно с китайския гигант CNPC. Компанията потвърди в сряда, че ще се откаже тази есен от гигантския си проект за развитие на газовото находище в South Pars 11, ако получи отказ от САЩ. Лошо предзнаменование ...

Елисейският дворец и Доналд Туск посочиха противника, но им липсва подкрепа.

Европа не е в най-добрата си форма, независимо дали става дума да се реформира или да се защити ефективно от американския унилатерализъм.

Ангела Меркел, притеснена за бъдещето на "направено в Германия", не е готова да кръстоса сабя.

Канцлерът все още вярва, че Тръмп ще се върне към разума.

Между еврофобско правителство и нови избори, Италия, която е третата икономика в еврозоната, все още не знае накъде отива.

Испания е заседнала в каталунската криза и Мариано Рахой трябваше да напусне София след кафето.

Парадоксално британците са най-пламенни срещу Вашингтон. Брекзит задължава, те са и съвсем близо до изхода ...

Правен "щит"

"Ще бъде сложно и ще отнеме време. Няма магическа пръчка", каза отговорен представител, подготвил срещата.

Отвъд демонстрираното единство на лидерите, срещата на върха възнамерява да избута на първа линия Европейската комисия на Юнкер.

Тя може сама и без отлагане да реактивира регламента от 1996 г., правен "щит", предназначен да защитава европейските компании и банки от чужди санкции.

Комисарят по енергетиката Мигел Ариас Канете трябва бързо да отиде в Техеран.

Начин да заявим, че въпреки възможното оттегляне на "Тотал", ЕС не възнамерява да отхвърли иранския петрол и газ, най-възпламенимата тема от евро-американската схватка.

Има и други опции на масата. Те ще изискват повече гъвкавост в европейските столици.

Една от тях е европейците да плащат в евро иранския износ на енергия, разбивайки по този начин монопола на зелената валута.

Това е клише, но сходните интереси на 28-те и на Техеран дават нов шанс.

Друго предложение е да се повери на Европейската инвестиционна банка финансирането и гаранциите на част от търговията с Ислямската република.

Ако я санкционира, американското Министерство на финансите ще трябва да държи сметка на 28-те правителства, които заседават в Управителния съвета на институцията в Люксембург, а вече не на частни банки, както с БНП Париба.

Превод от френски: Галя Дачкова

***
Източник: www.glasove.com

{BANNER_ID-4}