Европа попадна в центъра на енергийна катастрофа

След години на предупреждения от практически всички технически и икономически грамотни експерти, които познавам и/или чета, Европа попадна в центъра на енергийна катастрофа. Дори и най-обезумелите бюрократи осъзнаха, че прекрасните им утопии няма как да се случат и май по-скоро ще доведат до пълен срив на енергийната система на съюза.

Това решение е смешен опит да замажат положението и да излязат чисти от тинята. Статусът на "преходни технологии", техническите условия, сроковете - всичко е измислено по типичния за политиците и бюрократите подход:

"- Признаваме, че не можем без това (задоволяваме разумните), но ще направим всичко възможно, за да е невъзможно (задоволяваме утопистите)!"

В края на краищата обаче най-голямо значение има политическото послание към институционалните и частните инвеститори - защото това е функцията на Таксономията за устойчиви инвестиции. Моята интерпретация е следната:

"- Моля ви, действайте възможно най-бързо - инвестирайте в газ и ядрена енергия - че май се насрахме!"

Това обаче е само първата стъпка. Защото голямата лавина още не е дошла. Тя се надига доста по-бавно и полека от цената на газа и тока, защото не е регионална, а глобална по същността си.

Да, за цената на нефта иде реч. Когато тя удари, Европа ще ревне на умряло. И тогава изведнъж и нефтът ще стане "устойчив".

А дали някой си задава простия въпрос:

Защо никой от най-големите нетни вносители на газ (освен Европа) не разчита на газа като значим източник за производство на ток?

Защо навсякъде в такива големи икономики - Китай, Япония, Южна Корея, Индия, Индонезия - въглищата си остават в сърцето на електроенергийната система?

Сами се сещайте кой още неизбежно ще стане "устойчив"!

      Автор: Боян Рашев, фейсбук