Европа като заложник

На 5 февруари 1945 година в Ялта започват разговорите между тримата големи – Йосиф Сталин, Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил. Целта на конференцията е да изгради основите на следвоенния свят. Всеки от политическите лидери отива със своите идеи и виждания за него. Втората световна война все още не е завършила, но краят ѝ вече се вижда. Това прави отношенията между съюзниците доста по-различни от тези година по-рано. Започва търговия и пазарлъци.

Американският президент Франклин Делано Рузвелт се опитва да изгради система за управление на света. От идеята му се ражда ООН. Той се опира на разбирането, че големите държави трябва да гарантират световния мир и заради това предлага четири – „суперсили“ – САЩ, СССР, Великобритания и Китай, да са тези, които да контролират Съвета за сигурност.  

В последствие тази концепция ще бъде променена, но през 1945 г. всеки от тримата е съгласен с нея. Всъщност, големият спор между Сталин и Рузвелт е за състава на общото събрание. От Москва искат признаването на всяка от републиките, участващи в Съюза като отделен играч и глас. Американският президент естествено не е съгласен, но доводът на Сталин е, че страните от Латинска Америка, които са в сферата на влияние на САЩ, винаги гласуват, както им наредят. По това време Източният блок все още не съществува и никой не очаква, че ще се стигне до бъдещото противопоставяне. Така исканията на съветите изглеждат разумни и са удовлетворени, но само донякъде – места в общото събрание получават Руската съветска република, Украинската съветска република и Белоруската съветска република – като най-пострадали от войната и същевременно държави основателки на СССР.

Това обаче не е най-циничното разпределение на влияние по време на конференцията. Британският премиер Уинстън Чърчил идва с предложение лично към Сталин да бъде разчертана Европа. Отколешната британска концепция за баланс на силите отново влиза в действие. При разговорите Чърчил предава на съветския политик лист с написани процентни съотношения. СССР получава 90% в Румъния, 50% в Унгария, 50% в Югославия, 75% в България и само 10% в Гърция. Сталин вади синия си химически молив и подписва това неформално споразумение. За съжаление тези разговори достигат до нас през спомените на британеца и заради това не е ясно доколко може да им се вярва. Лист с подобно разписание все пак съществува и се пази в британските архиви. За съжаление това разписание явно се спазва, въпреки че звучи много странно как чрез проценти може да се измерва политическо или обществено влияние. Факт е, че СССР се налага в посочените страни, а англичани и американци се включват в гръцката гражданска война и унищожават едно от най-големите комунистически съпротивителни движения в Европа. Гръцките партизани са едни от най-силните и активните в сраженията си с Вермахта, но в крайна сметка падат под ударите на съюзниците, без да получат съществена помощ от Съветския съюз. В същото време започва ускореното съветизиране на другите държави от Източна Европа.

По време на конференцията е решено цяла Полша да бъде пренесена на запад. От Москва го изискват, а съюзниците се съгласяват. В замяна те търсят помощ във войната срещу Япония и Сталин им обещава, че до три месеца след края на конфликта на Стария континент, Червената армия ще удари японците.

Естествено, разделянето на света отнема време. Началото на Студената война и нарастването на напрежението между двете суперсили строят железни завеси и бетонни стени. Цели поколения живеят в този разделен свят, изправен през цялото време на ръба на войната. За съжаление остатъкът от тези хора попадна и днес на върховете на световните правителства. Зомбитата на Студената война ни готвят нова – този път гореща. Европа отново е заложник и това пролича на последните международни форуми. Русия и САЩ преговаряха в Женева за бъдещето на Украйна за възможността на европейските страни да влизат в съюзи и сключват договори и нито на Путин, нито на Байдън им се стори нагло, че на форума няма европейски и украински представители.

Русия продължава да иска гаранции за сигурността си и същевременно да използва европейските страни като газов заложник. Вашингтон и Лондон пък решиха да започнат война, в която да умират ненужните източноевропейци. Да мрат украинци, руснаци, белоруси, поляци, румънци, унгарци и българи, защото, както казваха във филма „Да разлаем кучетата“ – Източна Европа звучи далечно. Заради това САЩ и Британия изтеглиха дипломатите си от Киев. Просто предизвикват паника и чакат на някой по фронтовата линия да не му издържат нервите. Или пък, както видяхме на времето на майдана в Киев – отнякъде да започнат да стрелят в тълпата. Така се поставя началото на революции и войни.

Европа отново става заложник и за съжаление никой не ни е виновен. Европейският съюз доказа, че няма външна политика, няма армия, няма мнение и явно няма общи интереси. Това ни поставя в странна позиция на общност с над 500 млн. души население. Икономика с едни от най-големите БВП в света и същевременно една аморфна територия, която се гъне в ръцете на великите сили. За нас, българите, е най-важно в момента да не позволим да ни превърнат в пушечно месо, защото конфликтът идва. Крайно време е да започнем да търсим и защитаваме своите интереси, а ако ви казват, че сме малка и незначителна държава – погледнете картата и вижте Холандия, Дания, Австрия и Швейцария. Просто там има политици със собствено мнение, които защитават националните интереси, а не тичат от посолство в посолство, за да търсят одобрението на новите си господари. 

    Автор:  доц. Александър Сивилов

    Източник: БНР